Историческите хамами в Истанбул поддържат традицията жива

В продължение на векове хамамите са били притегателни центрове за османското общество.

Докато днес те почти са излезли от употреба в Турция, поради появата на течаща вода в домовете, много от тях са реставрирани, за да се съживи древна ритуална традиция за къпане.

Често представени в по-стари турски филми, сцените с хамам са изключително забавни, като предимно жените не само се къпят, но и се наслаждават на тези исторически бани като място за общуване, хранене и дори танци.

Неотдавна 500-годишният хамам Зейрек Чинли - построен по време на управлението на Сюлейман Великолепни от известния османски архитект Синан - беше отворен отново за обществеността след старателна 13-годишна реставрация.

Наред с функциониращ туристически хамам, в него се помещава и музей, обясняващ неговата история и османския ритуал на къпане.

„Реставрацията на хамама разкри някои археологически артефакти при разкопките“, които дадоха представа как е изглеждал хамамът някога, заяви мениджърът на музея Берил Гур Таниели пред медиите.

„Бяха открити около 3000 парчета липсващи плочки, които помогнаха за решаването на пъзела защо този хамам е наречен Чинили“ (на турски: „покрит с плочки“.

Красивите плочки от град Изник, до Бурса, с които някога са били облицовани стените му, са произведени специално за хамама, като никоя друга баня няма толкова богат интериор, казват служители на музея.

Въпреки че повечето са повредени от пожари или земетресения или са продадени на европейски антиквари през 19 век, някои все още се виждат на място.

Реставрацията разкри и няколко водохранилища (цистерни) от византийския период под хамама.

„Смята се, че Архитект Синан е построил хамама върху тези водохранилища, за да ги използва като основа и като източник на вода“, уточни Таниели.

В древния Рим културата на къпане е била много важна и е било „традиционно за търговците да се мият, преди да влязат в града, особено в баните намиращи се на входа на града, заяви археологът Гурол Тали.

По време на Османската империя културата на къпане има своя златен век, като ритуалът символизира както телесната чистота, така и чистотата на душата.

При исляма мюсюлманинът трябва да се измие обредно преди молитва, в акт, известен като "абдест".

Хамамите също са били място за празнуване, като раждания и сватби.

„Баните са били използвани не само за почистване на тялото, но и за общуване, релаксация, лечение и дори празнуване на важни житейски събития“, със специални ритуали за булки, войници и момченца, които са били подложени на обрязване, по мюсюлмански обичай, отбеляза Тали.

Тъй като домакинствата по онова време не са имали течаща вода, хамамите са били съществена част от живота до 19 век.

Данните от преброяването от 1638 г. показват, че в Истанбул има 14 536 обществени и частни бани, уточниха от музея.

И тази традиция е оцеляла и до днес.

„Идваш тук, за да се изчистиш и да си тръгнеш по-красив“, възкликна Зафер Акгюл, който продължава да посещава редовно един от градските хамами в града със сина си, за да запази тази култура.

„Възстановяването на исторически бани в Истанбул и пускането им в употреба е най-ефективният начин за предаване на културното наследство на бъдещите поколения“, допълни той.

"В миналото ходехме на хамам с нашите роднини. Сега 70 на сто от клиентите са чуждестранни туристи и 30 на сто местни", отцеляза Акгюл.

В наши дни изживяването в хамама, което позволява на къпещите се да се отпуснат в горещи, топли или хладни басейни, заедно с екстри като масажи или пилинг, е доста скъпо.

Само основната услуга струва около 100 долара, в повечето туристически хамами.

„Да, не е като в миналото, защото имаме топла вода на една ръка разстояние, но трябва да запазим тази традиция жива", са единодушни хората свързани тази възродена традиция.