"Ице, ти си голям българин! Не заспивай!" С тези думи на 20 април 1984 г. пловдивският алпинист Георги Имов дава кураж на Христо Проданов - първия българин, стъпил на най-високия връх на планетата Еверест.
Преди 40 години цяла България със затаен дъх следеше изкачването на българските алпинисти.
Маршрутът по изключително трудния Западен гребен, наричан Жестокия път, с траверс по южния склон не е правено от никого до този момент. 40 години по-късно подвигът на българите не е повторен.
Напълно заслужено в допитване на БНТ първата българска експедиция към Еверест е определена за спортното събитие на ХХ век на България, като изпреварва дори славната 1994 г., когато футболистите ни стават 4-ти в света, както и феноменалния рекорден скок от 209 см на Стефка Костадинова.
Участниците в експедицията
Решението за експедицията е взето с указ на Държавния съвет, подписан от държавния и партиен лидер Тодор Живков. Проявата е посветена на 40-годишнината от революцията на 9 септември 1944 г.
Оказва се обаче, че за 1984-та сравнително по-лесният южен маршрут е вече ангажиран от индийски военни. Така
единственият възможен вариант остава този през Западния гребен -
най-трудния маршрут към върха.
След изключително стриктен подбор е одобрен състав от 24 души, показали най-добри резултатите при подготовката. Ръководител на експедицията е Аврам Аврамов.
Първи на върха на 20 април стъпва карловецът Христо Проданов. Сам, без кислород, по Жестокия път.
„Аз съм на върхa!", съобщава Проданов по радиостанцията в 18:15 ч. Изтощителното му изкачване към върха продължава повече от 12 часа.
Налага се да слиза по тъмно. Буря го принуждава да бивакува на открито, на височина около 8700 м. В "зоната на смъртта" остава и на 21 април, когато за последно се чува гласът му по радиостанцията. Предполага се, че тялото му се намира над Голямата сива кула, на около 8700 м.
Въпреки нареждането от София, участниците в експедицията продължават изкачването.
Така на 8 май на Еверест стъпват Методи Савов и Иван Вълчев.
Качването им на върха закъснява заради предишната свръзка, която пробва неуспешна атака. В тъмното Савов и Вълчев траверсират по южния склон, като нощуват без кислород на 8750 метра.
На следващия ден - 9 май 1984 г., младоците Николай Петков и Кирил Досков екстремно атакуват Еверест и го изкачват успешно по Западния гребен само за 6 часа и 11 минути. Те носят храна и бутилки с кислород и така спасяват Методи Савов.
Участниците в експедицията
Снимка от Петко Тотев
Слизат успешно в базовия лагер по класическия маршрут по Югоизточния ръб, правейки траверс на масива, наричан и "Българският траверс".
Людмил Янков не изкачва най-високия връх, но остава завинаги в сърцата на българите със саможертвата и героизма, които проявява в опит да спаси приятеля си Христо. На едни дъх Людмата изкачва от 7170 м до 8500 м, за да помогне на Проданов. Не успява, губи и четири фаланги от пръстите на ръцете си.
На път за България лично индийският премиер Индира Ганди приема българската експедиция в Делхи, впечатлена от изключителния им успех.
У нас алпинистите са посрещнати като герои. Наградени са с ордени и медали, шестима получават леки коли "Лада", а останалите - парични премии до 3500 лв. След промените през 1989 г. званията на заслужили майстори на спорта са премахнати, отнети са и държавните им отличия.
Президентът е патрон на честването
Честването на годишнината, организирано от БТС и Българската федерация по катерене и алпинизъм, започва на 20 април в Централната планинска школа под връх Мальовица. Там ще бъде показан филмът за Еверест, участници в експедицията ще разкажат спомени. Ще бъдат положени цветя на втора тераса, където на голяма скала са монтира плочи на загинали наши алпинисти.
Кулминацията на тържествата е на 24 април от 19 ч. във Военния клуб в София под патронажа на президента Румен Радев.
Стихове възпяха Христо
Не питай за цената на мечтата -
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я винаги напред - в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!
Това е част от стихотворението, което Людмил Янков посвещава на загиналия Христо Проданов.
На пазара. – Какво е това пиле! По него няма грам месо Не ви ли беше съвестно да го убивате? – Не съм го убивал, госпожо! Само си умря!
още вицове