Как да се появят всеотдайни водачи на честта и дълга в общество, където се насажда консуматорската нагласа, приоритет е принципът да вземеш, преди да дадеш?
България върви напред - въпреки неспособността на политиците - благодарение на предприемчивостта на българите
Не преместих издателството в София, тъй като исках да остане в града, където съм закърмен с духа на дядо Данов
Няма едно правило за успех, но най-важно е да гледаш в далечината, да мислиш в мащаб. Например ние не издаваме книги, а автори
- Г-н Вартоломеев, къде известен издател като вас открива смисъла на уникалния ни празник - Деня на народните будители?
- 1 ноември е ден с много специално място в нашия календар. Заради ценностите, които са отстоявали предците ни, които са ни нужни и днес.
Стига сме се вторачвали в негативните класации, в които често цитират страната ни. България е уникална! Имаме нещо, което много други държави нямат - два духовни празника: 24 май, Ден на българското слово и 1 ноември, Ден на паметта. Това е Денят на будителите, в който отдаваме почит на паметта на българите, оставили трайни следи в националната ни история с приноса си за развитието на отечеството ни.
Страната ни има основание да се гордее с тези два духовни празника. И е много жалко, че за наш национален празник не е избран един от тях.
Дори световни писатели, които са ни гостували - аржентинецът Хорхе Букай, португалецът Жозе Родригеш душ Сантуш, бяха силно впечатлени, че имаме такива празници.
Духовното пространство е настройката на едно общество, създава уникалността на всеки народ. Онова, което различава държавите, е духовното им богатство - традиции, обичаи, идентичност. Недоумявам защо не го разбират политиците - както нашите, така и тези в Европейския съюз, които се опитват да налагат нормативи на националния дух. Да го унифицират! Достатъчно е, че си имаме изкуствен интелект, който наднича отвсякъде.
В Пловдив трябва да сме още по-горди в Деня на будителите, тъй като за пръв път през 1909 г. празникът се е чествал именно тук. А през 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски въвежда официално честване на Деня на народните будители с повече от красноречива мотивация - обезверените след дългите войни българи имат нужда от светли примери за опора, за да тръгнат напред.
Колкото едно общество е в по-голяма криза, толкова повече нужда има от ден, в който да си спомни за най-светлите си и свети личности, които са били двигателят, тласкал страната напред - просветители, духовници, революционери. Паисий, Софроний Врачански, Раковски…
- И тъй като сме в криза, отново са ни нужни светли примери. Има ли обаче продължители на делото на будителите?
- Всяко общество създава общност от изявени фигури с мисия. Има обаче граница, определяща дали една личност може да бъде обявена за будител съобразно делата и оставената следа. И тази граница е смъртта.
Години след като човек си отиде, става ясно колко ярка следа е оставил, колко значим е приносът му за страната. Едва тогава той може да бъде приобщен в групата на будителите.
Времето е съдникът. Затова за съвременни фигури се използва терминът "следовници на народните будители".
Трудно е да си будител и малцина са тези, които могат да се нарекат така. Това са хора, загърбили личното, отдадени на проблемите на народа, с много силно чувство за дълг и мисия да служат на обществото. Едни са дарявали пари за училища и храмове, други са раждали идеи, трети са жертвали живота си като революционери за Освобождението на България.
Сред будителите е имало и политици - млади по възраст, но с удивително държавническо мислене. Нещо, което днес липсва. Политици имаме много повече, отколкото са необходими на страната, но сред тях хората с държавническо мислене се броят на пръсти.
За да си държавник, трябва да си мисионер, да имаш визия за развитието на държавата.
Липсата на лидери мисионери е една от причините за кризата в момента. Случайни хора попадат в управлението на държавата. И е цяло чудо, че България продължава да се развива - въпреки неспособността на политиците - благодарение на предприемчивостта на българите.
- Защо съвременните лидери са толкова тясно скроени, сравнени с фигурите на водачите в миналото?
- Съвременният човек е притиснат под силната преса на консумативното общество. И се съревновава най-често по материален признак. Например хората, спечелили много пари, първо купуват скъпа лъскава кола, с която да демонстрират благосъстояние. Така че в света, а и в България се насажда консуматорска нагласа, приоритет става принципът да вземеш, преди да дадеш. Това се внушава и на младото поколение, на децата - от телевизионния екран, в семейството.
Голяма част от информационния поток прокламира лесния начин на живот, лесното печелене на пари, които сякаш се търкалят по улиците - само се навеждаш и ги вземаш. Как при такива нагласи в обществото да се появят всеотдайни водачи на честта и дълга?
- Има ли все пак личности с принос, които можем да наречем съвременни будители?
- Има личности, отдадени на дълга и днес. Един учител например може да даде подтик и да тласне развитието на някои деца напред. Един професор в университета може с лекциите си да създаде интерес у много студенти. Такива преподаватели, чиито имена не добиват национална известност, всъщност стимулират развитието на млади хора със способности, което е изключително ценно.
Имал съм подобен пример. След университета бях учител по български език и литература в родопското село Върбина, събирахме децата от махалите. Бях направил литературен кръжок за по-будните деца. Едно от тях, вече известен прокурор, преди няколко години ми се обади, за да ми благодари за отношението. Изминал дълъг и труден път - от отдалечена родопска махала до Софийския университет и до престижната професия. Щастлив съм, че съм запалил у него искрата да се бори, да върви напред.
Понякога един учител може да поощри свои възпитаници да имат самочувствие, да гонят мечтите си. Това е част от разковничето, което трябва да прави нашето образование. Освен знания и умения трябва да научим децата да гонят мечтите си. Само така може да се надскочи капанът на консуматорското общество.
- Напоследък особено активни в социалните мрежи са т.нар. инфлуенсъри, които се налагат като лидери на мнение. Успяват ли те да изместят истинските авторитети?
- Да не свързваме понятието будител с инфлуенсър. Докато народните ни будители са се трудели само на ползу роду, т.нар. инфлуенсъри влияят върху дадена общност, но много често с комерсиална цел - постигане на популярност и лично облагодетелстване.
Ето много красноречив пример за благородно дело на предците ни с мисъл за хората и за бъдещето - учредяването на Пловдивската библиотека през 1879 г. - само година след Освобождението. Йоаким Груев, Захари Стоянов, Константин Величков и други будни пловдивчани решават, че трябва да има място в Пловдив, столицата на Източна Румелия, където да се съхранява историята и паметта на града и народа. И поставят началото на библиотеката като музей - от онова време датират първите колекции книги, днес във фонда на Народна библиотека "Иван Вазов". Още в онова време тези големи личности са имали визия колко нужно е такова духовно средище за обществото, за отечеството.
- Колко ключов е за Вашата издателска кауза Пловдив - безспорен духовен и културен център?
- В средата на 1990-те имахме достатъчно средства да инвестираме и ми мина мисълта дали издателството да се премести в София, където произвеждаме и продаваме книгите. Но си дадох сметка, че в София ще сме едно от многото столични издателства. А ако останем в Пловдив, не късаме пъпната връв с града, с богатата му история, с хората тук. При това Пловдив е университетски град, с чудесна база от специалисти - редактори, коректори, преводачи. А имаше и емоционален мотив - работил съм 7-8 години в държавното издателство "Христо Г. Данов", закърмен съм с духа на дядо Данов. Дори имах идея да възстановя загиващата марка, но след среща с един от наследниците се отказах.
От няколко години осъществяваме моя стара идея - издаваме поредица книги от различни автори за Пловдив. Първата книга е романизирана биография на Христо Г. Данов. Вече издадохме 6 книги, които подарихме на пловдивските читалища. Когато четеш тези книги, засягащи различни периоди, усещаш как се нарежда историческият пъзел. Така се съхранява образът на града ни, който винаги е бил важна част от духовната история на България.
- Напук на меркантилните нагласи, Вие издавате книги. Колко трудна битка е да развиваш едно от най-успешните български издателства цели 33 години през всички превратности на Прехода?
- Издателство "Хермес" продължава да се развива успешно. Заставаме и зад каузи - за 30-годишнината на издателството засадихме в „Тракия“ медоносни липи, а сега в навечерието на Деня на народните будители подарихме на 33 библиотеки по 33 книги на български автори. Така отбелязахме и навършването на Христова възраст на издателството и се включихме в инициативите по случай 145-годишнината на Народна библиотека "Иван Вазов", с която винаги сме били партньори. Получи се чудесен празник.
"Животът не е състезание по бързина, а по издръжливост!" Харесвам тази мисъл на писателя Богомил Райнов. Ние в издателството проявяваме завидна издръжливост, продължаваме да издаваме по 220-240 заглавия годишно, имаме собствена дистрибуторска мрежа, книжарници в големите градове на България. Всеки вторник със знака на "Хермес" излизат по пет книги. Благодарни сме, че има читатели, които вървят с нас вече 33 години.
- Имате ли формула на успеха?
- Няма едно правило за успех. Най-важна обаче е визията - да можеш да насочиш нещата правилно. Още като дете на село съм свикнал да виждам хоризонта. Вероятно затова винаги когато съм правил стратегията на фирмата, съм гледал далечината. Ако човек гледа в краката си, няма как да не се спъне, трябва да гледа напред и нагоре. Това важи както за бизнеса, така и за политиката. Свикнал съм да работя в мащаб - до днес не издаваме отделни книги, а автори. Имам и силна интуиция, което ми помага да вземам точни и бързи важни решения. Задължително за мен е и лоялното отношение към партньорите и към служителите.
- Могат ли успешни бизнесмени да влязат в политиката и да я извадят от безвремието?
- Не, защото най-вероятно ще са бели врани там. Ще попаднат в мелачката на сложните политически взаимоотношения и ще загубят придобития имидж и авторитет в бизнеса. Даже се учудвам на успели бизнесмени, които се пъхат там, където не им е мястото.
За съжаление, е много ниско нивото на хората, влезли в политиката. Дори средното равнище на морала на хората в България е значително по-високо от средното ниво на тези, занимаващи се с политика. А това вече е опасно. Затова се получава това жестоко отдръпване от гласуване.
Но е изключително странно, че въпреки политическото буксуване, България върви напред. Отдавам го на инициативността, на двигателната сила на българския бизнес.
Затова гледам усмихнат напред, с отворени очи - като Дядо Йоцо, един от любимите ми персонажи от едноименния разказ на Иван Вазов. Впрочем така са гледали в бъдещето на България и будителите.
Стойо Вартоломеев е филолог, редактор и литературен критик, основател и управител на Издателска къща "Хермес", едно от водещите модерни издателства у нас. Започва бизнеса си от малка сергия за продажба на книги на пловдивска улица и стига до компания, която издава по 250 заглавия годишно и има верига от 12 големи книжарници в страната. Много утвърдени български писатели и световноизвестни автори работят с издателството, което навърши Христова възраст. Годишнината "Хермес" отбеляза с родолюбива инициатива - подари 33 свои книги на 33 библиотеки. Издателството се гордее с поредицата "Седемте хълма" - книги за Пловдив на различни автори, първата от които - "Родолюбецът" на Димитър Мантов е романизирана биография на родоначалника на книгоиздаването у нас - Христо Г. Данов.
- Напоследък жените масово отказват да се омъжват! - Ти пък откъде си толкова сигурен? - Ами предлагал съм им...
още вицове