Кръстю Кръстев, бивш министър на културата: Театърът си остава храм, въпреки търговците, влезли в него

Аферата с фиктивните назначения не трябва да хвърля петно върху хилядите хора, които работят в театрите

Всеки билет, продаден за спектакъл, веднага се отразява в НАП

- Г-н Кръстев, как и защо се стигна до тази "театрална" афера?  Къде е заровено кучето?

- Лично за мене това е просто една безумно плитко скроена история от хора, които нямат нищо общо с театрите и са се възползвали по плиткоумен, но нагъл начин от някои пропуски -  липса на внимателен  контрол, знания в някои области, некомпетенция за управление.

Това се е случило, защото понякога има предоверяване, недоглеждане, формално изпълнение на задължения в някои звена - и в театрите, и в Министерството на културата. Но това, че има нарушение в два театъра, не трябва да хвърля голямото петно, което се излива върху хората, работещи в тази сфера. В този отрасъл на културата работят хиляди достойни хора.

- Проверките продължават.  Може ли обаче да се окаже, че тази схема е действала и в други театри, може би по-малки?

- Не ми се вярва, че може да я има точно тази схема в други театри. Сценичните изкуства са сфера, подложена на доста сериозен мониторинг. Особено големите театри се проверяват непрекъснато. Да, откриват се някои грешки, главно поради незнание. Има и случаи, при които се стига на ръба на закона в името на театъра. Но съм убеден, че е абсолютно невъзможно да има чак такова облагодетелстване като в тази схема.

Управлявал съм и малък театър и знам какво е, когато не достигат приходите, а хората искат да си получат заплатите. Знам колко усилия са необходими на места, за да можеш да стигнеш до момента сам да посрещаш нуждите си. Затова културата винаги се субсидира - навсякъде по света.

- Доколко правилата за финансиране на културните институции в момента позволяват отваряне на вратички за нарушения, източване на средства чрез назначаване на мъртви души?

- Това е най-лесно откриваемото. Чудя се как някои хора са решили, че това няма да се забележи. Всеки театър има нужда от непрекъснато обновяване на състава, вливане на нова енергия. Това е крайно необходимо за работата, и най-вече заради интереса на публиката, която винаги иска да гледа най-добрите актьори и представления. А в малък град, естествено, възможностите за създаване на спектакли са по-ограничени. Това обикновено са мотивите да се канят външни представления - да се повиши интересът на публиката, която иска да види на живо любими актьори. Театрите са призвани да осъществяват тази връзка.

Това обаче не значи, че трябва да се правят нарушения. Впрочем, по длъжностна характеристика директорът на един театър отговаря за всичко - от щатното разписание през управлението на бюджета, репертоара, представленията, рекламата. А това, че има някъде проблеми, не може да стане без знанието на директора на театъра и на хората, отговорни за финансовата част.

- А позволяват ли вратички за нарушения външните представления предвид изискването местни актьори да участват в тях?

- Гастролни спектакли може да има винаги. Само че министерството не финансира билетите, продадени за гастролните представления. При разпространение на собствени продукции всички културни институти имаме т.нар. касови апарати. Така че всеки билет, продаден в този институт, е регистриран, което веднага се отразява в НАП. Плюс това театрите нямаме собствени банкови сметки. Всички пари от представления влизат в общия бюджет на Министерството на културата и субсидията се дава едва след като се уточнят всички данни - бройката продадени билети, изкарани пари.

А що се отнася до външните представления, има някои театри, които правят следния номер: вземат готови спектакли и ги разпространяват от свое име. А правилата за движение на хората предвиждат по-голямата част от участниците в такова представление или 50 процента от тях трябва да бъдат  от културния институт, който разпространява спектакъла.

Навсякъде по света е добре. Надявам се, да става все по-често и у нас, и външни продуценти да участват в продукциите на държавните културни институти, защото това означава влизане на свежи пари в тях. Но за това има ясни договори и правила за това какви са парите, които влизат, по какъв начин се разпределят после приходите. Всичко е описано в методиката. Там се появяват някои изкривявания.

Но директорът на театъра може да назначи точно определен човек, който му трябва за определения спектакъл - това е в неговите правомощия и задължения.

Но не това е случаят, който предизвика скандала. Свидетели сме на сериозно нарушение и хората, които са го направили, трябва да си понесат последствията.

- Оказва ли се столът на театралния директор проветриво място?

- Рисково е, защото, когато си там, си под постоянен стрес, включително и заради непрекъснатите промени в различни закони, финансови правила, подписване на договори, прагове за поръчки. За да не допуснеш грешки, трябва да си много навътре и да имаш сериозни съветници. Отделно художествената част, гоненето на  високи естетически критерии.

При нас ефектът на принадената стойност винаги е много напред във времето - 7-8 години, за ужас на финансистите. Семенцето на любовта към изкуството, което си посял днес, не никне за един сезон, а за 5-6, дори за следващото поколение.

 Трябва да си много търпелив, упорит, да не ти пука, за да станеш директор на театъра. Трябва не само да вярваш в себе си, но и да имаш много истински приятели, съмишленици. 

Само заедно можем да постигаме нещо голямо - и в изкуството, и в цялото ни общество.  В този свят на непрекъснати конфликти не трябва да сме разделени, трябва да се смирим пред нашите бесове и его, да чуем думите на другия. Само така, заедно  с другите, можем да вървим напред.      

- Може ли  подобна престъпна схема  да се осъществи без участие на служители в Министерството на културата?

- Работил съм в това министерство, даже съм го оглавявал за известно време. Мога да кажа, че там работят изключителни професионалисти. Не може да ми се обърне душата да повярвам, че някой там може да има пръст в това.

Трябва много внимателно да се разследват, ако има такива, да се види генезисът на нарушенията - дали са от злонамереност, или от недоглеждане, предоверяване.

Трябва да сме безкомпромисни към всички нарушения, но не да сме бухалки, а да търсим лечебния ефект при констатирани изкривявания.

Но нека да приключат проверките и ако се намери някой, който наистина е бил замесен в това, той трябва да понесе последствията, предвидени в закона. А аз ще бъда  жестоко разочарован, защото дълбоко уважавам и ценя хората, работещи в министерството. 

- Вашият колега Калин Сърменов ви нарече единственият министър, който се е осмелил да започне битка срещу различните източвания на средства в сектора. Защо не успяхте?

- Благодаря на Калин за думите! Радвам се, че в екипа бяхме единомишленици и решихме да проверим всички сигнали, дошли до министерството. А това беше повод да започнем повече проверки. 

- Трябва ли схемата за финансиране на културните институции да бъде променена и как?

- Тази схема извади българския театър от колапса, в който беше изпаднал преди време. За известен период тази методика изигра своята роля. Но е ясно, че е нужна реорганизация. 

Не съм за въвеждане на нова методика, защото това ще е свързано с много промени, за които ще трябва да се ангажират не само Министерството на културата, а и правителството, и парламентът. Ще трябва да се променят основни закони, например Законът за закрила и развитие на културата, а това ще отнеме твърде много време.    

Така че по-добрият вариант според мен е сегашната методика да се осъвремени и доразвие. Министърът на културата Найден Тодоров предложи добри идеи, които ще бъдат обсъдени с ръководителите на културните институти. Защото, повярвайте ми, никой не иска да преживява този срам, който преживяваме в момента! 

Смятам, че е нужно ясно категоризиране на театрите, както и поставяне на ясни и точни задачи за всеки театър, съобразно социалните, икономическите, етническите, географските особености на селището, в което се намира. 

Категоризацията ще даде възможност на определени места министерството да гарантира нужния бюджет, за да изпълни съответният театър поставените задачи и основните си функции.

- Добра идея за театралния бранш ли е предложеното от министър Тодоров  въвеждане на единна система, която да следи продажбата на билети и разходите?             

-  Да, това ще помогне. Единна система сме предлагали с мои колеги преди доста време. И аз съм я предлагал като директор на Пловдивския театър. 

Билетите в момента се разпространяват по различни начини, през различни фирми. Но не там е големият проблем, а в контрола - това, което става във всеки театър, трябва да излиза на сайта на театъра, както и в общ сайт на театрите. 

Парите за култура у нас идват основно от държавата и там трябва да се синхронизират законите и правилата. Надявам се това да стане скоро, но за това се иска и политическа, а и институционална воля.       

- Може ли този скандал да провокира оздравителен процес в сферата на културните институции?

- Страхувам се, че това петно ще тежи доста дълго време над цялата ни система - хората не прощават лесно на тези, които обичат. Но процеси на пречистване текат и в министерството, и в целия културен сектор, където много хора отстояват морални принципи. Но понякога действителността провокира всякакви скрити в нас дяволи. Затова трябва да сме безкомпромисни, но и милостиви.

Вярвам в прошката, особено ако е поискана. Например, ако целият сектор поиска прошка от своята публика за това, което са сторили неколцина.

И аз искам прошка, защото всички в тази сфера трябва да носим отговорността. Театърът си остава моят свят, моята професия, моята любов! Дълбоко вярвам, че културните институции са част от българската душевност. Местата, където се прави култура, са храмове, но понякога и търговци влизат там, както е написано още в Библията. Култура се прави с пари, но те трябва да се приемат като дар, а храмът да си остане храм.

Кръстю Кръстев е завършил НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работил е  в Куклен театър - Пазарджик, както и в Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“ - Смолян, чийто директор е от 1998 г.  От 2010 г. до 2023 г. е директор на Драматичен театър - Пловдив.  В този период са реализирани много и мащабни театрални постановки, сред които "Одисей", "Дебелянов и ангелите", "Коприна".  В периода юни 2023 - април 2024 г. е министър на културата.  В момента е артдиректор на Пловдивския театър. Носител на специалната Награда „Пловдив“ за изключителен принос в областта на културата в града.