Любовната история на двойка на диализа разкрива важността за даряване на органи

Селахаттин и Севги Чаадаш, които се запознаха в център за диализа и се ожениха преди 17 години, призовават за увеличаване на даренията на органи, за да помогне за спасяването на живота на други, чакащи за трансплантации.

Севги Чаадаш, която е на диализа от детска възраст, се срещна за първи път със Селахаттин Чаадаш по време на еднодневно пътуване до Фетие, средидемноморски град в провинция Мугла, югозападна Турция. И двамата са били на лечение в местен център за диализа.

Две години по-късно пътищата на двамата отново се пресичат в същия център, предизвиквайки връзка, която доведе до брак.

С подкрепата на своите лекари те се ожениха и прекараха 6 години заедно на диализа, като се издържаха чрез производство и продажба на ръчно изработени изделия.

Животът на двойката претърпя значителен обрат, когато Селахатин намери донор на бъбрек чрез списъка за чакане за трансплантация в Центъра за трансплантация на органи на професор д-р Тунчер Карпузоглу към Университета Акдениз.

Те се преместиха в Анталия за процедурата. Пет месеца по-късно Севги също получи бъбречна трансплантация в същата болница, което ги освободи от изтощителните диализи и им позволи да живеят по-здравословен живот.

Сега Севги работи в болницата, където някога е била лекувана. Тя разсъждава върху трудностите, които е преживяла, започвайки диализа на толкова млада възраст. „Срещнах съпруга си във Фетие и сме женени от 17 години, скоро ще навършим 18“, допълни тя.

„Получихме нашите трансплантации само с пет месеца разлика. Когато съпругът ми беше трансплантиран, аз се грижех за него, докато продължавах собствената си диализа три пъти седмично. После, когато дойде моят ред, той се грижише за мен.

Бог да благослови тези, които ни дариха органите.

Ние изпълнихме нашите брачни обети, да сме заедно „в добри и лоши времена“.

След трансплантацията кожата ми стана по-здрава, напълнях и възгледите ми за живота се промениха. Животът е красив, щастието ни се увеличи.”

Севги описа как връзката им се противопостави на горчивата реалност: „Ние се оженихме, докато хората ни предупреждаваха: „Пациентите на диализа не е добре да се женят, защото те не могат да се грижат един за друг“, но ние го направихме. Винаги сме се подкрепяли. Оттогава досега винаги сме заедно. 

За да могат и други хора в нашето положение да запазят живота си, моля, помислете за дарение – оставете вашите органи да живеят в други.”

Селахатин също подчерта трансформиращата сила на донорството на органи. „След трансплантацията прегърнах живота с две ръце“, отбеляза той. "Вече съм пенсионер, той се грижи за дома, докато Севги допринася за доходите на домакинството ни.

Аз готвя и се занимавам с домакинската работа, а жена ми ни подкрепя финансово. Трансплантациите на органи ни дадоха втори шанс за живот и ние сме здрави. 

Не забравяйте, че всяко дарение на органи спасява живот“, заключи той.