Мимо Райчев: "Метропол" е първият голям ресторант в Пловдив! През 1947 г. комунистите затварят 173 заведения

- Г-н Райчев, в годините на соца родното ресторантьорство е свързано с школата "Балкантурист". Какви ресторанти и кръчми обаче са посещавали пловдивчани преди това?

- И преди, и след Освобождението в Пловдив е имало многобройни кръчми и кафенета, но първият голям и реномиран ресторант отваря врати през 1901 г. с името хотел-ресторнт „Метропол” на Главна станционна улица (днешната  „Княз Александър”). Архитекти са Йосиф Шнитер и Вълко Вълкович. Това е сградата, в която днес се помещава аптека  SOpharmacy, а по-преди - известната модна къща „Валентина”. Няколко години по-късно, през 1910 г., отваря и ресторантът при „Грандхотел Париж”  (днешната сграда, в която се намира пицарията „PizzaLab” на ъгъла на улиците „11 август” и  „Д-р Г. Вълкович”). 

През 1911 г. започва  работа най-реномираният хотел в града - „Молле“ (по-късно с името „Република“) на ул. „Княз Александър I“ № 39, дело на италианския архитект Мариано Пернигони. Почти след две десетилетия е открит модерният за тогава локал и пивница „Каменица“ на ул. „Патриарх Евтимий“ № 9, зад Гражданския клуб, а почти до него, на № 15, през ноември 1941 г. - и салон-ресторант „България”. Тук трябва да отбележа, че в началото на 30-те години кръчмите в Пловдив са били 207, като в следващите години нарастват почти двойно. Именно по тази причина през 1947 г. тогавашните ръководни органи затварят 173 пивници и кръчми, но все пак остават 116, от които в центъра са запазени 74.

 - Как възниква "Тримонциум" и защо точно той се превърна в емблемата на Пловдив? 

- Мястото е избрано от ръководството на тогавашния Градски народен съвет - в центъра на града, в непосредствена близост до т. нар. в онези времена Червен площад (днес пл. „Централен”). Интересно е да се каже, че това е част от мястото, където се е намирал чифликът на поборник опълченеца - майор Райчо Николов, в годините около Освобождението. По тази причина улицата, която минава покрай чифлика, още тогава е кръстена на негово име и нито веднъж не е преименувана - "Тримонциум" и днес е с адрес ул. „Капитан Райчо” № 2. Първата копка е направена на 4 октомври 1954 г. По проектирането работи архитект Борис Йолов от софийското предприятие „Главпроект”. Помага му арх. Мильо Маринов, а арх. Стефан Тодоров от Пловдив е определен като инвеститор. Разбира се, в строежа участват и доста на брой пловдивски архитекти и инженери, които тук няма да изброявам - читателят ще ги прочете в книгата. Когато хотел-ресторантът се строи, той е наричан „Представителен”. Името „Тримонциум” е дадено от главния директор на Централното управление в София Владимир Костов, който държи да е едно от древните имена на града. В следващите години както пловдивчани, така и  хората от цяла България го наричат с умалителното име Тримона.    

Първият етаж на "Тримонциум" копира римската галерия „Боргезе”

- Кое е най-интересното нещо, което научихте като автор за това култово пловдивско място? 

- Няколко са нещата, които привлякоха вниманието ми в процеса на съставяне на книгата - това, че архитектурното решение на първия етаж, там, където се намират рецепцията, фоайето, ресторантът, сладкарницата, до голяма степен е повлияно от вътрешното оформление на римската галерия „Боргезе” - посетителят от фоайето може да премине последователно през големия салон на ресторанта (или сладкарницата), през по-малкия салон, банкетната зала и отново да се озове на същото място. Интересно е и решението да се наеме семейство Карлсон от Швейцария - частници, експерти по международен туризъм, хотели и ресторанти, „за оказване на помощ и предаване на опит при работата на хотела и ресторанта в първите месеци след откриването му“.  

- Тук са отсядали световни имена - ето виждаме снимка на космонавта Юрий Гагарин. Кои други знаменитости са идвали под тепетата и са били гости в пловдивските ресторанти? 

- Сред първите известни  гостенки, непосредствено след като хотел „Тримонциум” започва  да приема посетители, е една от най-значимите български оперни певици - Елена Николай. Юрий Гагарин, макар и пребивавал за кратко време, се разписва в „златната книга“ на хотела. Гости са били и италианските артисти Джулиано Джема, Стефания Сандрели, Джан-Мария Волонте, отборът на Атлетико (Мадрид), кубинският боксьор Теофило Стивенсон, оперният певец Никола Гюзелев,  Сюлейман Демирел, Михаил Горбачов и много други.

- Да се вгледаме в детайлите - публикувате някои менюта от ресторантите навремето. Как стигнахте до тях?

- За голямо съжаление, така и не успях да намеря оригинални менюта от годините на създаването на ресторанта и сладкарницата, както и за времето след това. С много търсене намерих ценоразпис на "Балкантурист" от времето  1963-1965 г. и за моя радост, приятел ми подари едно оригинално меню от 1977 г., а друг - на новотела, от 1989 г., които, разбира се, изцяло съм публикувал, заедно с  ценоразписите. От разговора ми с главния ценовик на "Балкантурист" се разбра, че цените в хотелите и ресторантите са напълно уеднаквени за цялата страна и се различават само от категорията, която е дадена на различните обекти.  До 1968 г. ценообразуването се определя само и единствено от тогавашния Държавен комитет за планиране за цялата страна. В следващите години цените в заведенията се спускат от отделения от Държавния комитет за планиране (ДКП) Комитет по цените.

- Ето виждаме, че кашуто примерно е струвало цели 9 лева!    

- Не 9 лева, а 9.45, което прави 94.50 за килограм кашу, както и бадемите, и фъстъците се сервират съответно на цени от 31,30 лв. и 25,90 лв. Да, и за мен беше изненада, като разбрах, че такава е била цената им. А и не само те, но все пак говорим за 1977 г. когато  хотел-ресторант „Тримонциум” вече е част от новосъздадената верига „Интерхотели”. Все пак нека оставим читателите да преценят кое е скъпо и кое не, защото в менютата от 1963-1965 г. има цени, които силно ще ги развълнуват, някои със сигурност ще се ядосат. Говорим за време отпреди 60 години, година-две след деноминацията 10:1 през 1962 г. Ще дам само няколко примера: агнешко печено с гарнитура - 1.09 лв.; свинско каре с гарнитура - 0.86 лв.; телешко печено с гарнитура - 0.99 лв.; кюфтета нервозни - 2 бр. с лук и пържени картофи - 0.72 лв.; кюфтета с кашкавал - 2 бр. с пържени картофи - 0.90 лв.; мешана скара с пържени картофи - 1.06 лв.; пържени тиквички - 0.19 лв.; пържени тиквички с млечен сос - 0.29 лв.; водка „Московска“, 100 г - 0,55 лв.; гроздова „Евксиноград“, 100 г - 0,51 лв.; джин, 100 г - 0,55 лв.; коняк „Плиска“, 100 г.  - 0.71 лв., и т.н., и т.н.