Проф. Иван Илчев: Трети март ни носи свобода, но и неизпълним идеал за Санстефанска България

Прекалено се взираме в Руско-турската война, а не в делото на Левски, Раковски, Каравелов

Граф Игнатиев използва лъжа, която струва кариерата му. Но не знам да е участвал в обесването на Левски

- Професор Илчев, 3 март е национален празник на България, но може би някои уроци са остарели, други пък оспорват значението му. Каква дата е всъщност?

- На 3 март е подписан предварителният Санстефански договор, който постановява автономно Княжество България върху голяма част от земите, които тогава обитават българите. Сключен е между Русия и Османската империя, но не е потвърден от европейските сили, каквато е обичайната практика след Наполеоновите войни. Затова е и преразгледан в Берлин. Но това е началото на автономна България. 

- Началото на процеса, който води до независима България?

- Да. Така или иначе след 1878 г. България рядко се е съобразявала с това, че е автономна. И е действала, както сметне за нужно. И тук едно уточнение – всъщност датата на договора е 19 февруари по стар стил. Но за съжаление толкова години не успяхме да се споразумеем кога да отбелязваме по стар и кога по нов стил. Това е условно, просто трябва да бъде уеднаквено. Иначе сега едни годишнини отбелязваме по стария календар, други по новия. Или се получава грешка с един ден като при датата, на която е обесен Васил Левски. Във всеки случай – до началото на Първата световна война – Санстефанският договор винаги е бил честван на 19 февруари. 

 - Появи се предложение за смяната на 3 март като национален празник с 24 май. Вашето мнение? 

- Прекалено много се фокусираме върху Руско-турската война, говорейки за Трети март. Не че е за пренебрегване, напротив. Но тя се случва само защото българският народ е показал, че иска да бъде свободен. Тоест, фокусът трябва да бъде върху делото на Раковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Васил Левски, Любен Каравелов.

Сърбия става автономна като нас след Руско-турската война и след сръбското въстание. Гърция печели своята независимост след поредната Руско-турска война и намеса на Великите сили, но след гръцко въстание. Така че на Балканите събитията вървят по един и същи начин. Трети март е достойна дата за празник. В съзнанието на българина, винаги го казвам в спорове с колеги, Трети март е граница между свобода и несвобода. Не виждам защо трябва да се противопоставят празниците. Много държави имат повече от един. Няма да забравя запис от тефтера на един занаятчия, мисля, от Троян. Той пише – тази година кярът ми е, че придобих свободата си. Пише го през 1878 година. От гледна точка на българската психология – това е датата на свободата. Да, не ставаме самостоятелна държава. Но излезте на улицата и питайте за точната дата на обявяване на независимостта на България. Сигурен съм, 90 процента няма да отговорят. 

 - Аргументите на привържениците на смяната на националния празник са, че на 3 март 1878 година гражданите на Смолян, например, и всички останали в крайна сметка извън Княжеството българи не са били свободни? 

 - И на другите дати, които се предлагат, Битоля и Скопие, например, също не са свободни. Не са част от България. Така че това не е никакъв аргумент.

- Защо западните сили искат преразглеждане на Санстефанския договор и се стига до Берлин?  

- Първо, защото Русия брутално лъже. По-точно граф Николай Игнатиев. Има споразумение между Русия и Австро-Унгарската империя от 1876 година, известно като Райхщатско. В него се казва, че ако се стигне до война с Турция, Русия се задължава да не създава голяма славянска държава на Балканите. Това граф Игнатиев го знае отлично, но и в Одринското споразумение, което е месец преди Сан Стефано, а и на самия договор постулира създаването на голяма славянска държава. Тази държава – с излаз на Егейско море, е вечният страх на Британската империя. Така Русия ще проникне до Средиземноморието. Лондон няма никаква намерения да го допусне. Австро-Унгария иска контрола върху западната част на полуострова. Малцина знаят, че веднага след подписването на договора в Сан Стефано – граф Игнатиев заминава на мисия в Австро-Унгария, за да провери настроенията там. За мен това е да развееш червен парцал пред очите на бик. Така или иначе, той минава за враг на австрийската политика, има негови кроежи 20 години по-рано. Австро-Унгария намеква, че е готова  да приеме една България, която се простира до Вардар и с излаз на Егейско море, ако се откаже от Западна Македония, която Виена приема за своя сфера на интереси. Граф Игнатиев реагира бурно – ама как така ще се разваля договор. И така пропада една отлична възможност за създаването, ако не на цяла Санстефанска България, то на държава, простираща се върху голямата част от тези земи.  

 - В крайна сметка губи и той, и ние? 

 - Граф Игнатиев, винаги съм казвал, слагайки точката на Санстефанския договор, слага точка на своята кариера. След това го връщат в Русия за година и половина начело в едно  относително маловажно министерство. Но и оттам го карат да подаде оставка. И на практика е лишен от всякакви длъжности близо 30 години – до края на живота. Той губи авторитет в Русия. Харесват го само една група яростни русофили в Бългрия.

 - Малко отклонение, но кметът на столичен район Трайчо Трайков внесе предложение за прекръстване на улица „Граф Игнатиев“ заради негово участие в обесването на Васил Левски? 

- Лично аз като историк никога не съм виждал подобен документ, за който се търкалят твърдения по медиите. Никога! Не казвам, че не съществува, но все пак съм се интересувал. Вижте, хората, на които са наречени улици, съвсем не са ангели с бели крилца. Генерал Гурко жестоко потушава полското въстание. Генерал Скобелев жестоко се разправя с туркмените, които се опитват да запазят самостоятелността си. Но това са хора на своето време, генерали от руската армия и защитават руските имперски интереси. Не може да искаме от тях да мислят само за българите. Няма как! Във всеки случай граф Игнатиев има повече връзка с историята ни от Александър Невски. Всъщност, последният няма реална връзка с нас. 

- Да не говорим, че според някои твърдения в последствие е приел исляма?

- Това го пишат руските учени, не знам доколко е достоверно. 

 - За площад „Невски“ има логика да бъде прекръстен, но самият патриарх Даниил се противопостави на променянето на името на храма с аргумента, че така е решено при самото му създаване.  

- Но няма никаква връзка с българската православна традиция. При нея имената са на български и гръцки светци. За руски не съм чул, може и да бъркам. 

- Решение на хората, които са го построили, грубо казано, дали парите.. 

- Кои са дали парите! Храм-паметникът „Алекансандър Невски“ е изграден основно с държавни пари. Както и паметникът на Левски. За съжаление, и другите. С доброволни пожертвования на българите е направен май само музейният комплекс в Плевен, благодарение на енергичните действия на Стоян Заимов. Но той е в по-малък мащаб. 

- Да се върнем на Трети март – щяха ли руснаците да създадат българска държава след края на войната, ако не бяха освободителните движения, делата на Левски, Ботев, Раковски и останалите, Априлското въстание?

 - Не, категорично. В края на 19. век арменците опитват революционни надигания, но в Цариград, Солун, тоест, извън териториите, населявани от арменския народ. И Русия никога не е обявявала такава програма – да освободи арменците. Помогни си сам, за да ти помогне Господ. Но не помагат само руснаците. Априлското въстание е свързано изключително с Великобритания и кампанията, която води Уилям Гладстон за така наречените „български ужаси“. Тя е много мощна там, със стотици митинги в защита на българи, а и на сърби. Между другото, и Гладстон не е някакъв алтруист, какъвто го изкарват. Той използва кампанията за българите, за да се върне на премиерския пост, което и става. Но тази кампания никога не променя британската позиция, която не допуска разпадането на Османската империя. Друго нещо, което удобно забравяме: балканските държави днес, които започват съществуването си като автономни или независими от Османската империя, го правят на малък процент от територията на съответния народ. При сърбите е около 20 процента. Гърция започва независимото съществуване горе-долу на същия процент от територията, населена от народа. В случая с България Княжеството плюс Източна Румелия, разбира се, по различен начин, са 50 процента от територията на Санстефанска България. Тоест, тръгваме от по-добра позиция, а че не успяваме да я оползотворим, е грешка на нашите държавници. Една от причините е, че със Санстефанския договор  граф Игнатиев дава на българите една програма,  която отговаря на въжделенията на българите, но която е изключително трудна за изпълнение. Дори неизпълнима. Но в продължение на 40 години нито едно правителство не смее да мръдне от нея. Прави го първо Иван Гешов, който в името на Балканския съюз е готов на някакви териториални отстъпки от Санстефанска България, но получава само упреци от съвременниците си и от повечето историци. 

- Какво пази българинът от онзи дух на 3 март 1878 година и какво сме изгубили? 

- Много обичаме да преувеличаваме  духа на българите  от предходните епохи, но рядко сме били сплотени напълно зад една идея. Да не забравяме, че Априлското въстание избухва на територия, която в най-добрия случай е 10 процента от тази, заемана от етническите българи. Да не забравяме за Сръбско-българската война, която също е венец на патриотизма ни и в това няма никакво съмнение.  Но тогава също има хора, които бягат от фронта, но после стават видни държавници. Рядко народът застава като каменен блок в името на една идея. Хората са раними, в тях  тече кръв. Лошото тогава е друго – толкова сме щастливи от Санстефанска България, че предаваме всичко в ръцете на Русия. 4 месеца по-късно, когато в Берлин се свиква конгресът за преразглеждане, там няма представител на българския народ. Гърция изпраща, Сърбия също. Да, не ги гледат сериозно, но показват, че има значение за техните народи. Българите казват – русите ще ни защитят.

 - А те си защитават това, за което ги е пратил руският цар... 

- И никой не може да ги укори. Затова е пазарлъкът за дълга, и дългият спор колко време може да останат руски войски в Княжество България. Русия си гони собствените интереси. Така или иначе, Трети март е изключителна дата. Граница между свобода и несвобода.

 - Между другото, наистина ли, влизайки тогава в България, руските войници са се чудили какво освобождават, тъй като са заварили богати по техните стандарти домове. Гледали са в Русе пълни мази с вино и храна? 

- Преди 3 седмици чух кметът на Кюстендил да казва, че каквото и да му говорят, имало турско робство. Подчертавам, робство. Явно всеки като стане политик, смята мнението си за меродавно. Разбира се, че е имало чужда власт, насилствено наложена. Но погледнете Рилския манастир – роб строи ли такова нещо! Кметът не знае, но има българи управители и заместник-управители на вилаети. Членове на държавния съвет на Турция. Робство е емоционална дума, приета от съвременниците. По същия начин в Америка се надигат „да смъкнем веригите на робството от британците“. Емоционални фрази, които се използват в критични моменти. Нека правим разлика между робство като емоция и като юридическо състояние. В този смисъл крепостните селяни в Русия са много повече роби от българите в Османската империя.

Проф. Иван Илчев е български историк, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в два последователни мандата в периода 2007-2015 г., член  на БАН.   Професор по нова и най-нова история на балканските народи. Гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс, и Мерилендския държавен университет (1984-1986), Университета на Чиба, Япония (1999-2000). Автор на десетки научни трудове, сред които "Уинстън Чърчил и Балканите", "Междено време". "Розата на Балканите". Член на смесената българо-македонска комисия по исторически и образователни въпроси.