Вход
05 Ноември, 08:07 0 Засега има само коалиция на желаещите да оспорват вота
Никакви промени в Изборния кодекс не могат да гарантират честни избори
- Проф Киров, вече има първа жалба за касиране на изборите. Какъв ще е резултатът?
- Каква е тази жалба? Има ли под нея подписи на 48 народни представители? Ако няма 48 подписа поне, може адвокатът, който е внесъл тази жалба, ритуално да си я погълне на жълтите павета.
Но реална възможност за касиране има. В предишния случай, когато е атакуван изборният резултат, това става чрез главния прокурор. Субектите, които смятат, че в хода на изборния процес са нарушени, и то незаконосъобразно, техните права, изброени в член 305 от Изборния кодекс, могат да се обърнат към субектите по член 150, ал. 1 от Конституцията - една пета от народните представители, президента, правителството, Върховния касационен и Върховния административен съд, както и главния прокурор. В момента няма главен прокурор, има временно изпълняващ длъжността, който не може да сезира Конституционния съд. ВКС и ВАС са пленумите на двете върховни съдилища, а не председателите им. Това са над 100 съдии, които ще трябва да се съберат, да се запознаят с всички данни и тогава да решат с гласуване дали да сезират Конституционния съд. И това не става.
Правителството каза, че няма да сезира, защото смята, че си е свършило работата, организирайки изборния процес. А и как то да подаде жалба срещу себе си - най-вече свързано с твърденията за купуване на гласове, които то не е разкрило!? Остават президентът и група народни представители, не по-малко от 48, както от действащия в момента 50-и парламент, който още е в мандат, така и от новоизбраните народни представители. Само че те не са заинтересовани да жалят резултатите от вота, защото, ако "Величие" влезе в парламента, ще трябва да се преразпределят 10 мандата, които да се дадат на тях, и това ще намали резултата на останалите партии. Едва ли новите депутати ще искат да играят ролята на маймуна, която стои на клона и сама си го реже.
В настоящия парламент, където има и народни представители на "Величие", могат и да съберат нужните минимум 48 депутати, за да сезират КС, ако привлекат и хора от другите парламентарни групи. Тогава ще имаме наистина подадена конституционна жалба пред КС, която той може да разгледа. Ако я допусне до разглеждане по същество.
- Вярвате ли, че това ще се случи сега?
- Не го вярвам, но в нашата България непрекъснато се случват чудеса.
- Защо партиите чакаха цяла седмица, за да заявят амбициите си за касиране на вота?
- Може би защото е 7-дневен срокът, в който засегнатите лица могат да се обърнат към субектите, които могат да сезират Конституционния съд. А вече тези субекти имат 15-дневен срок от деня, в който ЦИК е обявила изборния резултат. Ако искат по своя собствена инициатива да сезират КС, а не по оплакванията на засегнатите кандидати за народни представители, политически партии, коалиции или инициативни комитети.
- Наблюдаваме ли формиране на своеобразна коалиция на желаещите касиране на изборните резултати?
- Не, засега усещам, че ще има коалиция на говорещите за желание за оспорване. Но на искащите касиране досега не съм видял коалиция. Говорещи за искане има. Но както е добре известно, и пътят към ада е постлан с добри намерения.
- А как ще се отрази на по-нататъшното развитие на процеса разнобоят сред желаещите - едни като ИТН искат частично касиране, други като МЕЧ и "Боец" са за пълно касиране?
- Забравете "Боец" - това е неправителствена организация, не е политическа партия, не е участвала в избори и просто вдигат голяма пушилка, но не могат да сезират Конституционния съд. ИТН и МЕЧ могат. "Промяната" събират доказателства за нарушения, но има да ги събират може би още година - там мисловният процес се движи бавно. Засега това, което наблюдаваме, е пара в свирката на локомотива.
- Дори амбициите за оспорване на резултатите от вота да не успеят, те поставят под сериозно съмнение честността на изборите. Не минира ли това предварително съставянето на мнозинство и правителство в новия парламент?
- В България всичко може да минира съставянето на кабинет. Впрочем формирането на кабинет не зависи изобщо от оспорването на изборния резултат. Формирането на парламент зависи от оспорването на този резултат. След като се формира един парламент, който се стабилизира и започне мандата, едва тогава започва формирането на правителство. А колкото за честността на изборите, направете справка в Молдова, изчакайте да минат изборите в САЩ на 5 ноември и тогава ще говорим изобщо за честността на които и да било избори. Не сме уникален случай, просто другите прихващат от нас лоши практики.
- Приемате ли констатацията, че вече не се купуват гласове, а се фалшифицират данни в СИК-овете?
- За да се фалшифицират протоколите в секционните комисии, трябва да купите цялата комисия, тъй като тя се състои от представители на различни политически партии. За да сте сигурни, че няма да излезе информация за "ала-бала" и други такива непозволени практики, трябва да купите цялата комисия. Но след като могат да се купуват гласове, да се купуват цели партии, защо да не могат да се купуват секционни комисии?! Нещата не се променят, просто сме в епохата на пазарната икономика, където всичко може да се купува и продава.
- Могат ли промени в Изборния кодекс да гарантират по-честен вот?
- Не, не могат. Един закон сам по себе си не действа автоматично. Това не е някакъв извънземен разум или изкуствен интелект. Изборният кодекс действа чрез хората, чрез партиите, чрез кандидат-депутатите, чрез органите, които организират и провеждат изборите. Ако те не искат да спазват ИК, какъвто и друг да напишем, положението ще бъде същото. А ако при тази степен на изборни нарушения въведете мажоритарна система, нямате представа какъв изборен Франкенщайн ще се получи. Там ще възникнат още по-големи проблеми, защото победителят печели всичко, а загубилите - нищо.
Тук поне има някакво пропорционално представителство - може да са ти отнели 2-3 мандата, но в крайна сметка, имаш представителство и в парламента. А при мажоритарен вот картината ще е потресаваща. И сега измамите в секционните комисии са криминализирани - те са престъпления по служба, тъй като членовете на СИК имат качеството на длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс. И какво от това?!
При борбата с престъпленията има два изначални факта, които са най-важни - първо да бъде разкрито престъплението, да бъде разкрит извършителят и след това следва всичко останало. Когато не искаш да разкриеш престъплението или то е явно, но не искаш да разкриеш извършителя, дотук с решаването на проблема. Този Изборен кодекс е кръпка върху кръпка и за нищо не става. Трябва да се пише нов, но не виждам кой в парламента ще седне да пише нов свестен кодекс.
- До какво ще доведе, в крайна сметка, заформящият се скандал около нарушенията на последните избори?
- От 1990 г. досега все чувам шум за измами. Всъщност обаче до парламентарните избори през 2005 г. нито един изборен резултат не беше атакуван. Т.е. всички партии, макар че тогава имаше много остра конфронтация по линията ляво-дясно, съблюдаваха правилата, с някакви нарушения, които не се отразяваха съществено на изборния резултат. И понеже всички приемаха, че този резултат е този, практически никой не жалеше. Сега обаче нещата вече минаха на друго ниво.
- Но въпреки жалбите новият парламент ще заработи?
- Не може да не заработи. 51-ви парламент ще има. Ако някой си мисли, че изборите изцяло ще бъдат обявени за незаконосъобразни, просто е фантаст. Ако има частични оспорвания, може. Но след това става въпрос за доказване на нарушенията. Твърденията без доказателства са просто говорене за медиите. Нови избори рано или късно ще има, въпросът е кога ще бъдат.
Проф. д-р Пламен Киров е ръководител на Катедрата по конституционноправни науки в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е преподавател в Нов български университет, УНСС, ЮЗУ „Неофит Рилски”. Проф. Киров е бил конституционен съдия и представител на България в Европейската комисия за демокрация чрез право на Съвета на Европа (Венецианска комисия).
