Промяната в учебните програми: До 45% за нови знания, 55 на сто - за упражнения

Новите знания в учебните програми по предметите да станат най-много 45%, за да има повече време за упражнения. Това предлага концепцията на МОН за промяна в учебните програми, която е подложена на обществено обсъждане. Към момента съотношението е 60:40 между работа за нови знания и упражнения.

Намеренията са материалът да се олекоти и намали като обем, като се постави акцент върху работата за умения, а не за възпроизвеждане на знания. В същото време да се засили елементът за възпитание и изграждане на ценности в обучението по всяка дисциплина.

Учителят ще има свобода да избира методи на преподаване, като дори размества материал между класове в рамките на един етап - начален, прогимназиален, първи и втори гимназиален.

Учебните програми, оценяването и методите на преподаване са базовите елементи на образователната система и определят основните й характеристики. Учебните програми задават какво и колко учат учениците, но и формират и начина на учене и преподаване.

Необходимост от промяна

Българската система на училищно образование носи белезите на традиционните системи от 19. и 20. век – фокусирана върху предоставянето на знания, с вкоренена култура на заучаване и възпроизвеждане на знания. Ефективна в миналото и във формирането на базова грамотност, днес тя показва недостатъчнаспособност да изпълни по-важните си цели - формиране на умения и нагласи, личностно развитие, развитие на функционална и социалноемоционална интелигентност, трайна мотивация за учене.Българските ученици се представят относително добре в международните изследвания (PIRLS и TIMSS), оценяващи базова грамотност, и твърде незадоволително в международното изследване PISA, насочено към мерене на функционална грамотност. Това показва основни характеристики на образователнани система като цяло и на учебните ни програми в частност – прекалено амбициозни в предоставянето на знания, твърде стръмни, с бързо натрупване на теми, факти, формули, понятия, но без достатъчно възможност за превръщането им в умения. Действащите учебни програми не допринасят достатъчно за възпитателната функция на училището – формирането на нагласи и отговорно поведение, социално-емоционално учене и социализация.

Предложената от МОН концепция е обща визия за промяна. Тя е основа за дискусия за цялостна и концептуална промяна в учебните програми. Разговорът по отделните предмети е  различен. Поради това и въз основа дискусията ще бъдат изготвени и предложени за обсъждане отделно концепции за учебни програми по различните предмети, които да дефинират рамката за промяна и да служат като задание на работните групи и експертите, които ще изготвят учебните програми.Концепцията за промяна на учебните програми стъпва на разбирането, че те са само елемент от по-сложна система и са тясно свързани с редица държавни образователни стандарти, които дават отговор на въпросите кога, какво и колко да се учи – за учебния план, за общообразователна подготовка, за профилирана подготовка, за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. От друга страна е връзката с  ключовите средства и подходи за постигане на качество на обучението – учебници, методи за преподаване и учене, инструменти за оценяване. Въз основа на дискусията ще се изведат необходимите промени и в останалите елементи на системата.

Кога ще се случи промяната?

Всяка промяна в образователната система изисква продължителна и последователна работа. С обсъждането и одобрението на визия за учебните програми ще се осигури широка устойчива професионална, експертнаи политическа подкрепа за промяната. Политическата подкрепа на визията ще бъде гаранция за последователност на усилията. Цялостна промяна в учебните програми изисква над 5 години работа и тя би била възможна, само ако е налице относителен консенсус и подкрепа. Предложената рамка вече получи одобрението на синдикатите в системата на образованието на Отраслов съвет преди дни.Макар и действащите учебни програми да са базирани на концепцията за ключовите компетентности, след постъпателното им прилагане в практиката и след няколкократното им оптимизиране е ясно, че формалното олекотяване не може да доведе до системна промяна.Прекалено амбициозните откъм съдържание и скорост, учебни програми не оставят достатъчно време за формиране на умения, задълбочено учене и осмисляне. Водят до препускане през материала и възпроизвеждат културата на заучаване. Причина са за натрупване на дефицити у голяма част от учениците, демотивация и самоизключване.В стремежа си да представят научното познание в пълнота учебните програми извеждат повтарящи се алгоритми, чиято добавена стойност за съвременния дигитален свят е твърде малка и води предимно да развитието на механичната памет.Наред с това определят голям брой, силно детайлизирани и повтарящи се очаквани резултати, което, от една страна, натоварва учебниците с излишна фактология, а от друга, представлява предизвикателство по отношение на проверка и оценка на придобитите умения. Всичко това в комбинация с големия обем информация и сложния език в учебниците води до бързо натрупване на пропуски и трайно демотивиране.

Основни цели на промяната

Предложената от МОН концепция се фокусира върху 4 основни цели: подготовка на учениците за живота и за ерата на променящите се професии; да промени доминираща култура на заучаване и да се префокусира към функционалност на знанията;  да засили възпитателна функция и развие социално-емоционалнатаинтелигентност; да освободи време на учителите и учениците.

10 стълба за новите учебни програми

1. Базирани на компетентностни профили. Работата по програмите трябва да започне с разработването на рамка на компетентностите и матрица „предмет-компетентност“, въз основа на която да се разработи компетентностен профил по всяка програма.2. Ориентирани към умения - да са с по-силен акцент върху уменията от досегашните. С повече време за упражнения и формиране на умения, отколкото за придобиване на нови знания. Времето за нови знания не трябва да надвишава 45 процента.3. С много по-силен акцент върху формирането на нагласи и ценности. Основна цел на образователната система е да възпита децата в национално самосъзнание, човешки добродетели, граждански ценности и личностни качества. МОН има одобрена Стратегия за възпитателната работа, чиито цели трябва да бъдат реализирани и чрез учебните програми.4. С акцент върху социално-емоционалните умения. Социално-емоционалното учене надгражда концепцията за възпитанието. Социално-емоционалната зрялост е ключова за личностното развитие.5. По-рамкови и с възможност за интегриране на предмети. Извеждането на глобални области с обобщено представени очаквани резултати би позволило адаптирането на учебните програми на ниво училище и би дало достатъчна свобода на учителя да прилага подходи, методи, средства, ресурси и среда в зависимост от конкретната ситуация, интересите и възможностите на учениците, включително дапрехвърля и размества отделни теми и очаквани резултати между класовете в рамките на етапа, и да работи по надпредметни и значими за съвременното развитие теми и проблеми.6. С олекотено съдържание. Освобождаването на време на учителите и учениците ще даде възможност за формирането на умения и на нагласи. Намаляването на учебното съдържание не означава, че учениците ще научат по-малко. Напротив, свръхамбициозните програми водят до демотивация и самоизключване,възпроизвеждат културата на заучаване и възпрепятстват формирането на умения.Учебното съдържание може да се оптимизира по линия на отпадане на фактология; намаляване на броя и обема на темите; намаляване на профилирана и небазовата професионална подготовка.7. Насочени към учениците със средни когнитивни способности. Системата трябва да осигурява допълнително възможности за преодоляване на образователните трудности на учениците с ниски когнитивни способности и за развитие на способностите на напредналите. Тя обаче се справя много трудно с наваксването на натрупаните дефицити, когато програмите са настроени предимно към учениците с високи когнитивни способности.8. Развиващи широк набор от компетентности и високо ниво на грамотност, а не толкова специализация. Днешните ученици ще живеят и работят в свят, които ще изисква по-широк набор от умения, а специализираните знания ще се променят и остаряват още по-бързо. Това налага структурна промяна в учебните програми и учебния план.9. С много по-силен фокус върху образованието в здравословен начин на живот.10. С включени методически насоки в тях. Учебните програми трябва да очертаят специфичните за предмета и възрастта методи, форми и инструменти и да предложат препоръки и решения, без да отнемат свободата на учителя да избира пътя, средствата, подходите.

Методическите насоки могат да се използват за: насърчаване на иновативните методи на преподаване, насочени към повишаване на мотивацията за учене; подкрепа на новопостъпващи учители; ориентир при квалификацията и при разработването на учебници и дигитално съдържание; синхронизиране на методическите изисквания и омекотяване на преходите между различните етапи.Добавянето на дескриптори в учебните програми ще улесни учителите при поставянето на по-обективни оценки, ще подпомогне балансираното прилагане на формиращото и обобщаващото оценяване, ще позволи синхронизиране между вътрешното и външното оценяване.Учебните програми, както и досега, трябва да стъпват и на следните основни принципи: научност; системност; актуалност; последователност; методическа обоснованост; оптималност на съдържанието; ефективност на форма̀та; единен подход към разработването им.

Промени в учебния план

Концепцията не може да се реализира без промяна в учебния план. Тя трябва да осигури повече пространство за общообразователна подготовка.Успешната личностна и професионална реализация днес изисква по-широк спектър от умения. Бъдещето ще изисква още повече. Очакванията са днешните ученици да сменят професии, а не само работни места. Ще сепроменя бързо не само списъкът, но характерът на професиите. Професиите на бъдещето ще изискват повече и по-комплексни умения. От друга страна, с развитието на технологиите, тясноспециализираните знания по-бързо ще стават неактуални и по-лесно ще се заменят от изкуствен интелект. Това променя задачата на образователните системи – при едно и също учебното време тя трябва да даде поширока база от умения. Тази промяна се отразява на структурата на учебния план и учебните програми – те трябва да съдържат по-широка основа от компетентности за сметка на висока специализация.Българската система на училищното образование е прекалено амбициозна откъмспециализация. Програмите за профилирана подготовка съдържат голям обем знания, които се придобиват във висшите училища. Тяхната оптимизация ще освободи пространство за качване на общообразователна подготовка в по-горните класове, за по-голяма интердисциплинарност и за вплитане на повече хоризонтално преносими умения в учебните програми.В програмите за професионална подготовка могат да се разширяват базовите професионални компетентности за сметка на тясноспециализираните знания, които са свързани с конкретна технология или конкретно работно място днес.