Българската журналистика осиротя - отиде си доайенът Иван Гарелов. Неукротим в продължение на десетилетия - водещ, репортер от горещи точки, анализатор, писател.
Смяташе за свое призвание да изследва най-значимите международни конфликти, да снима там, където ври и кипи. Във времето преди социалните мрежи, когато зрителите следяха новините предимно от малкия екран, той бе човекът, който привличаше хиляди българи пред телевизора с репортажите си от най-горещите точки по света.
"Всичко, което пиша, е плод на журналистиката, в него няма измислица. Най-важното е да си обективен и да имаш кауза. Оттам насетне се превръща в твоя съдба", твърдеше Гарелов.
Негов учител в професията е не кой да е, а легендарният Хемингуей.
Избира каузата си още на 14 години, когато кондуктор по линията Пазарджик-Смилец оставил пътниците под дъжда. Възмущението на юношата с ученическа фуражка лъсва в местния окръжен вестник. За творбата авторът получил училищна слава и хонорар от 14 лева.
Така избрал журналистиката, която ти дава право да казваш мнението си.
През 1964 г. взима първото си интервю с Лили Иванова.
В БТА започва работа заради гръцкия език, който научава на курсове
Стига до телевизията случайно. "Бях съвсем млад, когато написах пътепис за манастирите на Атон, публикуван в списание "Паралели". Марко Семов, който търсел млади журналисти за БНТ, покани мен и още едно момче - Кеворк Кеворкян", разказва Гарелов.
Сред уникалните му постижения е филмът му за Камбоджа след победата над червените кхмери, при който родният телевизионен екип е първият, който влиза в опустошената от геноцида на Пол Пот страна, както и този за гражданската война в Ливан, по време на който спасява и води у нас палестинско сираче на име Ахмед.
Въпреки десетките му разтърсващи документални филми от горещи точки, всички го свързват с култовото предаване "Панорама" през 80-те и 90-те години, на което е водещ в продължение на 21 години. В първите години на прехода предаването се превръща в институция и школа за поведение на политици. Оттам и заслуженото прозвище на Гарелов Мистър Панорама.
През 1995 г. социолозите дори изчислиха, че
ако направи партия, мигом ще спечели 17 процента от гласовете.
Малцината, които не му бяха почитатели, не пропускаха да напомнят, че е бил кадър на Държавна сигурност. През 2008 г. Комисията по досиетата обяви, че между 1967 и 1969 г. Гарелов е работил в Първо управление на ДС, а след 1970 г. е нещатен сътрудник на службите с агентурен псевдоним „Талев“. В онези години обаче е немислимо да обикаляш света, ако си на нож с комунистическата власт.
Гарелов прави интервюта с абсолютно всички български и световни политици, като незабравими ще останат разговорите му с Ясер Арафат, Шимон Перес, Ориана Фалачи, Андреас Папандреу, Константинос Мицотакис.
Не успява да убеди само един - югославския президент Слободан Милошевич.
Щом чуел, че е от българска телевизия, обръщал гръб.
Ученици на Гарелов са куп известни журналисти - Маргарита Михнева, Асен Агов, Райчо Райков, Бойко Василев, Елена Йончева, Валя Ахчиева, Емилия Иванова, Евгения Атанасова.
След БНТ води играта "Вот на доверие", през 2000 г. се присъединява за известно време и в редиците на Нова телевизия. През 2011 г. основава и годишните награди за тв журналистика "Свети Власизия".
В последните години се занимаваше предимно с политически пиар и пишеше книги. Изпод перото му са се родили 7 книги, сред които "Тук Хемингуей никога не е бил", "Гнездото на омразата", "Неизпратени писма до Маргарита", "Рокендрол, шпионаж и... последен валс".
Бохем извън професията, Гарелов изживя живота си на бързи обороти, като сиртаки. Остави огромно наследство и много уроци по смелост и журналистика.
Дано да му е светло там, горе!
От първо лице- Не обичам да правя равносметки. Аз съм и грешил, постигал съм и успехи, обичал съм, обичали са ме и са ме и мразили, разбира се, заради това, ако всичко събера в едно, бих могъл да кажа, че в моя живот аз бях целеустремен.
- Часът и мястото на срещата са известни. Добър вечер на всички, които очакват "Панорама".
- На 35 години аз бях видял ада, а след него всичко останало нямаше никакъв смисъл. Освен това изпитвах страх, че съм стигнал някакъв таван в професията и нищо по-добро вече няма да мога да направя. Хората ме посрещаха като герой, спираха ме по улицата.
- Нямах колебание в това дали вървя по правилния път. Моят път си е мой път и аз го извървях.
- В професията днес липсват най-вече личности, които да поемат и водят битка за свободата на словото, която трябва да се води всеки един ден.
- Водещите хора, които са лица на журналистиката, трябва да водят битка за истината, да жертват себе си, своите си интереси, своите дребни битови житейски удобства в името на търсенето на истината.
Довежда втория си син от ЛиванПрез 1979 г., докато отразява ливанската гражданска война в Бейрут, Гарелов се запознава с палестинчето Ахмед Мелиджи и го кани да дойде в България, където да осъществи своята мечта да стане лекар. Две години по-късно журналистът успява да доведе момчето нелегално у нас. Грижи се за Ахмед като за свое дете и му осигурява възможност да се изучи. Ахмед завършва медицина и взима паспорт за български гражданин. След това се връща в родината си, има свое семейство и три деца, а дъщеря му Ива е кръстена на водещия.
Преди няколко години д-р Ахмед Мелиджи идва у нас заради влошената ситуация около последната война в Южен Ливан. Гарелов отново му помага да се установи в село Старцево, Златоградско. Там Ахмед започва работа като личен лекар.
Заради тежкия живот във фронтова зона Мелиджи получава тежко заболяване на кръвта. Месеци е живял в лагер, без осигурена храна, наложило се с хората около него да ядат плъхове. Лекуван е в различни болници, включително в Пловдив, но безуспешно. Почива през март 2018 г. По искане на съпругата му Раджа д-р Ахмед Мелиджи е погребан в Бейрут.
Снима филми за войната в Ливан и КамбоджаТри големи теми разработва Иван Гарелов в репортерската си кариера. Първата е свързана с Гърция и Кипър. Във филма “Кипърска хроника” (1979 г.) проследява цялата, изпълнена с превратности, нова история на острова - през преврата срещу архиепископ Макариос през 1974 г. до реакцията на Турция, която окупира северната част на острова. Гарелов прави няколко интервюта с Макариос, когото смята за една от великите личности на своето време.
Интересът на Гарелов към южната ни съседка е документиран в поредица филми, които отразяват падането на Хунтата, атмосферата на гръцката душевност - “Атила срещу Афродита”, “Гърция - гореща пролет”, “Когато си стискат ръцете”, “Атон - един свят извън времето”, “Гърция без пагони” (1973 г.).
Втората голяма тема в репортерската му биография е Близкият изток. Силният му интерес към региона се ражда след отиването в Ливан, където се води гражданска война. “Идваме от Ливан” е първият "боен" филм на Гарелов. След него прави цяла серия филми за Близкия и Средния изток - “Майка на всички палестинци” (1976 г.), “Афганистан - с песен и молитва” (1978 г.), “Не забравяйте Бейрут” (1982 г.), “Ахмед” (1983 г.), “Израел - по библейските пътеки и окупираните територии” (1985 г.), “Интифада - бунтът на камъка” (1989 г.).
Много значим негов филм е носителят на няколко награди “Не забравяйте Бейрут” - безпощадна телевизионна хроника на огромно престъпление - разрушения, огньове, мъртвило след израелската обсада.
В последната си книга "Гнездото на омразата" Гарелов, който е интервюирал палестинския лидер Ясер Арафат и израелските политици Ицхак Шамир и Шимон Перес, анализира дълбочината на конфликта.
Според самия Гарелов връх в репортерската му кариера са филмите за Камбоджа и за Китайско-виетнамската война. “Къде сте вие, д-р Тиенг Терпи и всички останали?” (1979 г.) действително е връх в неговата телевизионна документалистика. В този филм документализмът се преплита с елементи от игралното кино - истинският д-р Терпи, женен за българка, се превръща в условен персонаж, който споява сюжета, представящ чудовищния геноцид над камбоджанския народ, извършен от режима на Пол Пот - 4 милиона убити, изтребление на интелигенцията, създаване на хора роботи.
Филмът се изучава и в американски университети като еталон за документалистика. За тази лента Гарелов получава много награди и на Христова възраст става най-добър журналист на годината. Награден е и с орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен.
Погребва две съпруги за година, грижи се за тях докрайТрагедии сполетяха Иван Гарелов в последните години. В рамките само на година той загуби двете си съпруги - журналистките Василка Гарелова и Донка Стамболийска. Гарелов се грижел и за двете жени до последно като истински кавалер.
След продължително боледуване през 2022 г. почина първата съпруга на Гарелов - Василка, майка на двете му деца Калина и Стефан. Тя пише на женски теми в „Жената днес“, „Лада“ и „Вестник за жената“. Въпреки че били разделени отдавна, легендарният водещ трудно приел загубата на Василка, която била студентската му любов.
Месеци след Василка си отиде и синът им Стефан, който носеше името на дядо си.
През пролетта на 2023 г. втората съпруга на Гарелов - радиолегендата Донка Стамболийска, загуби битката с рака. Тя е един от най-известните гласове в програма "Хоризонт" на БНР, където работи дълги години. Топексперт по темите за изкуство, кино, театър и култура.
Съсипан е, че не успява да се чуе с Донка преди смъртта <210>, тъй като тя издъхва в болницата. Двамата имат дълъг хармоничен брак - цели 46 години. Запознали се на банкет на някогашния Комитет за радио и телевизия. По това време Донка е известно име в БНР. Поканих я на танц и така започна всичко, признава журналистът. Стамболийска била кръгло сираче и той се чувствал отговорен да се грижи за нея и да <210> помага във всичко. След 2-годишни тайни срещи Гарелов предложил брак на Донка и тя приела. Роднините на Стамболийска били впечатлени не само от кавалерските обноски на журналиста, но и от кулинарните му умения.
И след новия брак Гарелов продължил да се грижи за Василка и децата, дори пазарувал за две къщи. Финансирал и екскурзиите на бившата си половинка по чужбина. Василка решила да запази фамилията на мъжа си заради щерката и сина. Посветила се на отглеждането им и на кариерата си на моден журналист.
Двете съпруги - Василка и Донка били в чудесни отношения, което не се среща често у нас.
Дъщерята на Гарелов - Калина, е журналист и преводач, завършила е гръцка филология. Тя е редактор на неговите книги.
Жъне аплодисменти със сиртакиОсвен отличен документалист и телевизионен водещ Иван Гарелов е известен и като голям бохем и танцьор.
Обича да прави купони с приятели, в които е основно действащо лице. Има хубав глас и се включва в изпълнението на любими български и гръцки песни.
Недостижим е на дансинга. Любимият му танц е сиртаки. Навремето дори можел да играе с пълна чаша на главата или пък със завързани очи между наредени на земята чаши.
Няколко от рождените си дни е празнувал в Солун с критско вино и завладяващи гръцки ритми в компанията на световноизвестния художник Михалис Гарудис, с когото са приятели. Гостувал е и в дома на големия композитор Микис Теодоракис.
Покрай перфектния гръцки и командировките в южната ни съседка, бившият водещ на "Панорама" познава изтънко многобройните разновидности, които в България наричаме сиртаки. Според него това, което ние най-често танцуваме у нас, не е сиртаки, а зейбекико. Това била музиката от малоазийския бряг, дошла в днешна Гърция през 20-те години на миналия век с бежанците, бягащи от турската армия. В зейбекико няма определени стъпки, а само импровизация. Танцьорът изцяло се вживява в музиката, а най-близките му седят и припляскват с ръце. По време на танца танцьорът често прескача с един крак над пляскащия.
През 2013 г. Гарелов отпразнува 70-ия си рожден ден с приятели в НДК. Когато оркестърът засвири любимото му сиртаки, той се развихри на дансинга под бурни аплодисменти.
Бойко Василев, водещ "Панорама":
Беше школа и явлениеИван Гарелов беше човек, школа и явление. Като човек той беше понякога строг, но всъщност беше много весел, много интересен и дълбок човек. Като школа той създаде много журналисти. Това е рядкост в нашата професия, един от които съм и аз. Никога няма да забравя уроците, които Гарелов ми даде. Той беше и школа по професионализъм.
Загубихме човека, но всичко останало остава с нас!
Георги Лозанов, медиен експерт:
Да го запомним като щастлив човекТрябва да го запомним като щастлив човек, който си тръгна благодарен на живота. Знам това със сигурност, защото той беше постигнал своите цели, това, което се е стремял в живота. Беше бохем. Животът му беше пълен освен с журналистика, и със сиртаки и музика.