Радомир Чолаков: Подражатели на болшевиките упорито разграждат държавата

- Конституционните промени за служебното правителство не бяха добри, съжалявам, че не ги отмениха 

- ПП-ДБ можеха да имат хора навсякъде, но се полакомиха за цялата власт

Едва ли има по-подходящ човек от пловдивчанина Радомир Чолаков да коментира политическата криза, породена и заради промените в конституцията. Депутат в пет поредни народни събрания от ГЕРБ, юристът беше председател на парламентарната комисия, която изготви промените. Случайно или не, той остана извън листите за последните избори и сега се е отдал на частна юридическа практика. 

- Г-н Чолаков, бяхте председател на Комисията по конституционните въпроси. Толкова ли са лоши тези промени, колкото повечето анализатори ги изкарват? Или лошо изпълнени? Въобще къде е причината за абсолютната политическа, а и институционална криза, в която сме изпаднали?

- И най-добрият закон може да бъде извратен, ако се прилага неправилно или се търсят вратички в него и как да бъде заобиколен. В случая изменението на конституцията в частта „служебно правителство” не беше добро и съжалявам, че Конституционният съд не намери мнозинство, за да върне старото положение. Продължавам да смятам, че ограничаването на правото на президента да назначава служебно правителство беше грешка. При наличието на непрекъснато работещ парламент служебното правителство на президента щеше да е поставено пред парламентарен контрол, което е достатъчна гаранция, че няма да бъде злоупотребявано с изпълнителната власт. Ограничаването на това право на президента с измененията на конституцията получи като логично следствие сегашната реакция от негова страна, с която той се стреми да потвърди ролята си на конституционен фактор. Всяко действие води до ответно противодействие и това е закон на политическата физика. Ако имаше добронамереност дори и с този непрецизен нов конституционен текст кризата можеше да бъде избягната, но уви! Изглежда сме обречени да се учим по трудния начин, чрез грешки, конфликти и с високи исторически производствени разноски. 

- Заложник ли беше правителството на г-жа Кожарева на битката между Радев и хората зад Калин Стоянов? И въобще имаше ли смисъл от нейната номинация, след като предложи 90 процента от министрите на Главчев плюс замовете на останалите?

- Проблемът е в продължаващата липса на пълноценен диалог между институциите. Не разбирам какво е пречело г-жа Кожарева да проведе разговори с президента, а и с основните политически сили на четири очи, за да се уточни какви номинации на министри биха били приемливи и какви не. Това щеше да ни спести неудобството от публичния сблъсък, който видяхме.   

Служебното правителство придоби особена важност през последните години, а не би трябвало. Неговата задача е да осигури спокойствие в периода преди изборите и честни избори. Това означава да се елиминират всякакви напрежения около такова правителство, включително персонални. С израза си „да правим ала-бала с президента” Кирил Петков осветли най-тъмните ъгли на задкулисната политика. Стратегически правилният ход сега е президентът, кандидатът за служебен премиер и политическите сили да гарантират чрез състава на служебното правителство, че никой няма да се опитва да прави „ала-бала”. Защото след онова изявление на Кирил Петков всяко усещане, че някой прави опит да тарикатства или да надделява над останалите с цел да получи тактическо предимство на изборите, поражда само отвращение.    

- Не трябваше ли Народното събрание да се събере и да попълни всички позиции за избор на служебен премиер, преди да ги гласува? Президентът Радев наистина нямаше особен избор предния път - всички други или отказаха, или ги нямаше?

- Разбира се, че трябваше и още 49-ото Народно събрание можеше да го направи. При онова мнозинство в парламента сега ПП-ДБ щяха да имат поне по четири членове във Висшия съдебен съвет и в Инспектората към него, както и пропорционални позиции във всички регулатори. Те се чудеха как с инструментални средства, през изменения на конституцията и законите да получат всичко и затова сега нямат нищо.  В момента, с призивите си този парламент с почти приключил мандат да започне да избира омбудсман и заместници в Сметната палата, за да се попълни „домовата книга”, ПП-ДБ отчаяно се опитват да си върнат силната преговорна позиция, която имаха тогава. Само че сега няма мнозинство за какъвто и да е избор и не ми е ясно как изобщо може да бъде постигнато в този раздробен парламент. Боя се, че и в следващия ще е същото. Пропусната беше възможността поне регулаторите да заработят пълноценно. 

- Не сбъркаха ли за първи път от доста време генерално ГЕРБ при ротацията? Можеше г-жа Габриел да стане премиерът, вкарал България в еврозоната и пълен Шенген, след което да сте в силната позиция?

- Припомням, че премиерът Николай Денков подаде изненадващо оставката на правителството и с процедурна хватка тя беше поставена на задължително гласуване на следващия ден, преди да е уточнен съставът на правителството „Габриел”. Тогава започнаха настояванията „Ники да пътува”, тоест Денков да стане външен министър, ултиматумите как да бъдат избирани регулаторите, каква да бъде съдебната реформа и прочие. Има един термин в правото - „недопустима процесуална изненада”. Смисълът е ясен. Отработена тактика на ПП-ДБ е да поставят партньорите си в ситуация на изненада и да ги притискат в ъгъла, за да постигат стратегически предимства за себе си. Освен това беше започнало да се вижда, че политиките на правителството „Денков” водеха до кризи в редица сектори - бюджет, енергетика, земеделие и т.н. Ротацията трябваше да бъде предшествана от задълбочен разговор как ще продължи управлението на страната. Вместо това ПП-ДБ казаха: Габриел ще е премиер, но цялото правителство ще остане наше, ние ще правим каквото сме си наумили, а вие имате правото да ни подкрепяте безкритично. Съгласете се, че никоя партия не може да приеме такива условия, ако иска да запази поне капка себеуважение. Арогантността, извиването на ръце и „поставянето в ъгъла” доведоха до това, което имаме. 

- Политическата каша до какво ще доведе на изборите? Още срив в доверието към сегашните парламентарни партии и роенето на „величия“, „мечове“, „рицари“ и „исторически паркове“ ли?

-  Ако не започне бързо да се преодолява, политическата каша ще води до още по-голям разпад. Въпросът е как да се преодолее? Много разсъждавам върху причините за политическата криза и виждам определена система от действия, която я задълбочава и ускорява. От 2021 г. така наречените „нови партии“ прилагат повече или по-малко ефективно следните методи: популизъм („да увеличим пенсиите и работната заплата”), разрушаване на институциите, чрез моралното им дискредитиране (депутатите са търтеи, прокуратурата е бухалка и т.н.), но и директно (атаката срещу държавното устройство, парирана, слава богу, от Конституционния съд, засега), трансфериране на власт от легитимните институции към структури на гражданското общество и частни фирми, разрушаване на цели сектори от икономиката (напр. енергетиката), и не на последно място, липса на скрупули при злоупотребата с власт (незаконните арести). Най-отчетливо този комбиниран подход се наблюдава при ПП-ДБ. Това, че те, освен всичко друго, демонстративно не зачитат конституцията и законите, според мен не е от глупост или неграмотност, а е още една форма на системно поведение за разклащане на съществуващата система на правото и за дискредитиране на парламентаризма. 

Мисля, че както другите партии, така и голямата част от обществото не осъзнава факта, че имаме работа с идеология. С политика, подчинена на идеология, чиято крайна цел е през изкуствено създаване на поредица от кризи да доведе в средносрочен план до промяна на конституционно установения ред и на модела на управление. Всичко това събужда у мен неприятни асоциации с болшевишката революция от 1917 г. в Русия.  Може да си въобразявам и да привиждам в лицата на някои от политическите актьори последователи на Ленин и Троцки. Може би става дума просто за едни деца на лейтенант Шмид, провинциални шмекери, опитващи се да продават на дребно идеите на световната либерална революция на тукашната публика по един наивен и несръчен начин. Което не означава, че не са деструктивни, а това се вижда по резултатите от последните четири години. Но ако зад „Промяната“ във всичките <210> проявления стои споменатата идеология, то това заслужава респект и повишено внимание. 

Дали си даваме сметка, или не, но наблюдаваме методично подкопаване на демократичния обществен ред. Ако това е целта, то политическата каша е удобна за антисистемните играчи, защото, колкото е по-голяма кашата и колкото повече системните партии са отслабени, толкова по-лесно е за едно фанатизирано малцинство да налага своите идеи. За тази цел не е важно то да е добре, важно е другите да са зле, защото, когато другите са зле, малцинството може да поставят условия. С две думи, убеден съм, че в политическата система е пуснат вирус, който разгражда държавата.

- Кога очаквате да имаме най-после стабилно и редовно управление? И в какъв формат?

- Когато на идеологията, за която говорихме по-горе, бъде противопоставена цялостна алтернативна идея за управление на страната. Идеология може да се бори само с идеология. Ако партиите не разработят, не артикулират ясно и отчетливо и не наложат изпълнението на управленски програми, съобразени с реалните нужди на българското общество, а продължават да се поддават на провокациите, да затъват в дребни скандали, да реагират на системните кризи ситуативно и да се фиксират върху името на този или онзи министър, няма да има стабилно управление. Или ще бъде възстановен нормалният политически диалог между отговорните фактори, ще бъде спазван правовият ред и ще бъдат съблюдавани демократичните принципи на политиката, или страната ще потъва във все по-голяма анархия. 

За мен изходът от кризата изглежда така: партиите, които са загрижени за държавата ни, трябва веднага да предложат програмите си за управление, които да станат основа за диалог още преди и в хода на предизборната кампания. Ще спечели тази програма, която предлага цялостна нова идея за развитие на България и е съобразена с конкретните потребности и изисквания на обществото. Програма за консервативно управление. Който предложи такава, ще може да претендира да формира следващото управленско мнозинство. В политиката винаги печелят тези, които имат дългосрочна визия и стратегия.