След 30 години в Ботсвана: Анестезиолози смениха упойките с кафе СНИМКИ

Години наред те са карали пациентите да заспят, пренасяли са ги в онзи дълбок унес, в който няма болка. А днес будят и вливат енергия - с най-доброто от най-добрите кафета по света. След като 30 години са практикували като анестезиолози в Ботсвана, сега лекарите Крикор Фелеменкджиян и съпругата му Дарена Гешева държат бутиково кафене в Асеновград. В него пекат, мелят и сервират ароматни напитки от любимите си сортове кафе, които пристигат от 15 държави в Южна Америка и Африка. 

Когато се прибрахме у дома, все не можехме да намерим хубаво кафе, на което наистина да се насладим, споделя Крикор. И двамата решили да си го правят сами.

Африканската история на анестезиолозите започва много преди да решат да купуват кафе от южния континент. Африка е място, което те кара или да се влюбиш в него, или да го напуснеш, казва д-р Дарена Гешева. Тя стъпила на негова земя с няколко куфара през 1996 г. ​- като икономически емигрант. Бях решила да променя живота си и се озовах в Южна Африка -

разказва тя. Но с женски инат и убеждението си, че целта оправдава средствата, се явила на изпити и започнала работа в Ботсвана. От ординатор не след дълго станала завеждаща отделение. 

Медицината в Африка е много различна от професията в Европа, разказва лекарката. Болестите са комплексни, хората страдат от много заболявания накуп, много от тях са непознати по нашите ширини. Била е анестезиолог на тежки операции след травми, нанесени от екзотични животни. Имала е пациенти, нападнати от крокодили и носорози. В държава, разкъсвана постоянно от размирици, пациентите с прободни и прострелни рани са ежедневие. Все едно бях на война, спомня си д-р Дарена Гешева.

В Ботсвана работата е тежка. Лекарите са малко. На 1000 легла в болницата има петима анестезиолози. Непрекъснато я викали за спешни случаи. Без почивен ден. 

Българката се преборила за по-модерна реанимация с помощ от тамошното здравно министерство. И докато напредвала в професията, опознавала мястото, на което я практикува. 

Африка е земя на контрасти, описва тя. В Ботсвана има обширни територии, в които бушмените живеят по своя простичък примитивен начин, но и градове със супермодерна инфраструктура. И по средата - ние, усмихва се д-р Гешева. През тази красива бленда погледнала различни начини на живот. И ги заобичала.

А Крикор погледнал нея по време на един конгрес в Кейптаун. И също я заобичал. 

Оттогава споделят успехите и трудностите.

Налагало се българката да води тиха битка срещу местните предразсъдъци, че жена не може да лекува. 

Условията бяха добри като апаратура, но хората са с ниска здравна култура, добавя Крикор Фелеменкджиян. Но там видял какво е истинска благодарност към лечителя. Вярата в медика е огромна, срещнах истински хора от един друг свят, казва той.

със своите залези, саваната и животните. Простор, в който си истински свободен.

Като възпитаник на Медицинския университет в Пловдив винаги е изпитвал гордост, че се е дипломирал точно в него. В Африка се убедих, че подготовката ни е на световно ниво, споделя анестезиологът. Но там също се прави световна наука. В университета в Кейптаун е извършена първата сърдечна трансплантация.

И докато в медицината учиш 6 години и после цял живот,

прескача в по-близки дни Крикор. В семейството му винаги се е пиело много кафе. Нищо не събужда по-добре за дежурство. А когато се прибрахме в България, нямаше нито едно, което истински да харесаме, спомня си медикът. Започнали да си купуват зелено сурово, да си го пекат сами и да си го приготвят без компромис - от зърното до уханната чашка. Първо само у дома. Докато дошла идеята да направят арткафене, в което да споделят това удоволствие и с други хора.

Скалата на първия термометър в света е била пълна с вино. После Фаренхайт се произнесъл, че 32 градуса ще е температурата на замръзване. През 1742 г. Целзиус създал своя скала, според която нула градуса е точката на кипене, а 100 ​- на замръзване. Шведът Карл Линей я преобърнал в днешния ѝ вид и днес почти цяла Европа ползва мерната единица градуси по Целзий.

Д-р Дарена Гешева приготвя напитки по време на Научно кафене "Жените в науката" в МУ-Пловдив. Снимка от Наташа Манева.

По Фаренхайт мерят температурата в САЩ, Либерия, на Маршаловите острови, в Пуерто Рико и… в Асеновград. 

В кафенето на Дарена и Крикор температурата е винаги 203,5 по Фаренхайт. Двамата избрали това име за своето местенце, защото е най-добрата температура за екстракция на еспресо. По Целзий се равнява на около 94-95 градуса. 

Другата закачка е с романа на Рей Бредбъри „451 градуса по Фаренхайт“. 

Купуват от цял свят сортове на „Арабика“ - по-качественото и по-ароматното кафе в сравнение с „Робуста“, което е по-евтиният, по-издръжливият сорт и съдържа повече кофеин. И постоянно експериментират.

Азиатската палмова цибетка. Снимка от Getty images.

В „203,5 по Фаренхайт“ може да се опита и най-скъпото кафе в света​ - "Копи Лувак". То се произвежда в оскъдни количества поради процеса на естествената му преработка в организма на азиатската палмова цибетка. Това животно е хищен бозайник, подобен на енот. Храни се и с различни видове кафеени зърна, които го примамват с плодовата си обвивка. 

След като бъдат погълнати, зърната остават около ден и половина в стомаха, където се разгражда само част от външната им обвивка. Вътрешността на зърната остава цяла, с непроменена форма, и се изхвърля по естествен път от храносмилателния тракт.

Следват процеси по събиране на кафеените зърна, щателно почистване, сушене на слънце и леко изпичане.

Благодарение на ензимите, отделяни в стомаха на цибетката, кафеените зърна се насищат със свободни аминокиселини. На тази естествена обработка се дължат изключителните качества на "Копи Лувак" - характерният му наситен аромат и липсата на горчивина. Вкусът му е различен спрямо тъмно изпечените кафета, защото неговите зърна се запичат само до светлоканелен цвят, а това предизвиква много лека карамелизация на захарите в тях.

Открито още през 18. век, днес това уникално кафе се култивира в съвременни ферми, където цибетките се отглеждат при специални условия, позволяващи им да се разхождат свободно.