Светозар Гледачев: Инфлацията в България е политическа игра на гърба на хората

Разговаря Иван Панчов

Ако след 9 юни няма стабилно редовно правителство, ще се наложи да отложим приемането на еврото дори до 2026 г.  

Олигарсите не искат еврозоната, защото тогава няма да могат да крадат от държавния бюджет 

В последните 10 години България е рекордьор в Европа по увеличаване на доходите, но това не ни прави по-богати 

- Г-н Гледачев, доколко политическата нестабилност у нас може да забави влизането ни в еврозоната?  

- Политическите трусове ще се отразят. Всъщност те се отразяват в годините назад и ще продължат да дават отражение и занапред. Дори преди няколко дни получихме предупреждение, че ако няма редовно правителство и парламент, ще се получи забавяне. Вероятността да станем част от еврозоната в началото на 2025 година вече е почти нищожна, доста по-вероятно е това да стане от средата на следващата година - през юни. Но ако в месеците след вота на 9 юни няма стабилно редовно правителство, а такова не се очертава, ситуацията става съвсем различна и ще се наложи да отложим приемането на еврото дори до 2026 година.  

- С еврото са свързани много митове и страхове, които българите активно обсъждат.

- По темата за еврото всеки българин има мнение, което споделя обичайно на чашка с приятели. Хората се карат и спорят. Но често техните разсъждения водят до погрешни изводи. Сега е важно да разясним кое е вярно и кое не. На първо място - рано или късно ще приемем единната валута. Това е част от договора ни за присъединяването към Европейския съюз. Много хора гледат на ЕС като на някакъв началник или дори като аналог на Съветския съюз, който ни набива канчето, а истината е много по-различна. Когато конвергенцията, т.е. сближаването на държавите в ЕС, стане факт, ще имаме не само единна парична единица, но и единна европейска армия и единен съдебен орган.

Ето затова и в България олигархията полудя, защото рано или късно времето за законно крадене на държавните бюджети свършва. И част от този процес е влизането в еврозоната. Това е проблемът на олигарсите и затова те забавят въвеждането на еврото, често и със законни средства.

- В крайна сметка, добре ли е за България да влезе в еврозоната, или не?

- В Европейския съюз членуват 27 държави, като 20 от тях са част от еврозоната. Ние сме кандидати, а 6 други страни не са, като от тях само Швеция е развита държава. Всички останали са бивши социалистически страни като Унгария и Чехия. Много хора ще кажат, че Швеция често се дава за пример от еврокритиците. Тази държава допреди година не искаше и да е част от НАТО, но при създалите се обстоятелства и войната в Украйна ревизира тази своя позиция.  

Развитите държави могат да водят самостоятелна политика, но за съжаление, тези от калибъра на България не могат. А явно и по-успелите държави могат да си позволят само до време. 

Може би много хора не знаят, че държави като Косово и Черна гора, които, макар и никога да няма да бъдат част от еврозоната,  сега се разплащат с евро като законна платежна единица. За мен беше учудващо колко подписа събра референдумът за запазването на българския лев. Цели партии в България, които имат голяма електорална подкрепа, се борят против еврото и против Европейския съюз. 

- Основният аргумент на противниците на еврото е, че с приемането му България губи своята национална идентичност и независимост. 

- Това категорично не е вярно. През следващата година се навършват 145 години от създаването на българския лев. След приемането на валутния борд преди 26 години настъпиха истинските години на стабилност за нашата валута. Дотогава левът е бил стабилен само в 8 от предходните години. 

Може би много хора са забравили, че имаше време, когато още щом хората получеха пенсиите и заплатите си, веднага ги обръщаха в долари или марки по обменните бюра. Години наред те не вярваха на българския лев, а банките бяха празни откъм валута, защото почти всеки лев, който се спестяваше, се обменяше. Мнозина помним, че преди 30 години имаше обменно бюро на всеки ъгъл.  

- Прогнозирахте, че почти нямаме шансове да влезем в еврозоната от 1 януари 2025 година. Колко време обаче ​ще ни е нужно, за да се преборим с високата инфлация? Може ли да бъдем приети по политически причини, без да покрием това изискване?

- Най-вероятно няма да ни приемат по политически причини. Представете си нещо простичко - ако живеете с бедни съседи, те нищо не могат да допринесат за вас, могат само да вземат. Когато ние влезем с висока инфлация, ние ще увеличим инфлацията в Европейския съюз.

Истината е, че инфлацията в България е политически генерирана, т.е. партиите я вдигнаха, за да не влезем в еврозоната.

Повече от 20 години има пет маастрихтски критерия, въз основа на които се оценяват страните, които искат да се присъединят към единната валута. През всичките години ние ги спазваме. Последните няколко служебни и редовни кабинета обаче нарушиха тази дисциплина, тъй като генерирахме по-висока от допустимото инфлация, благодарение основно на увеличението на пенсиите и доходите. В последните 10 години България е рекордьор в Европа по увеличаване на доходите.

 - Българите обаче са доволни, че доходите им се вдигат, все пак сме най-бедната страна в ЕС.

- Ако за хората това е хубаво, за финансовата ни система това далеч не е така. Понеже държавата не може да увеличи заплатите в частния сектор, тя го прави в държавния сектор.

И оттам по принципа за конкуренцията бизнесът също увеличава заплатите. Като резултат се получава изкривяване, което доведе до това, че в 210 от всички 265 общини заплатите на държавните служители са по-високи от тези в частния сектор. Държавните служители не създават добавена стойност за икономиката, но въпреки това имат по-високи възнаграждения. Просто се създава една бюрократична структура. 

Така чрез инфлацията се удря населението, а печелят правителствата. Много е лесно. Да, увеличават се заплатите и пенсиите, но веднага с тях скачат и данъчните постъпления чрез потреблението, защото цените също растат - ДДС, акциз и така нататък. 

На практика, властта с едната ръка дава, а с другата прибира, а  хората си мислят, че забогатяват. Ето така политически и популистки сами увеличихме инфлацията, а само допреди няколко години имахме дълги фискални периоди на дефлация. Тогава цените падаха и забогатявахме, без да ни се увеличават доходите.

- Едни от големите страхове на хората са, че влизането в еврозоната ще доведе до още по-голямо поскъпване на живота. Това така ли е, или е пореден мит?

- Хората са страшно объркани, но те не носят вина за това, защото ги заблуждават с неверни данни. Във всички тези 20 страни, в които е влязло еврото, инфлацията след влизането е по-ниска от тази преди това. И това не е за една година, а за дълъг период от време. Ако погледнете страни като Гърция, Литва, Латвия, Естония, в тях инфлацията е много висока преди еврозоната и непрекъснато спада надолу след приемането на еврото. Постоянно битува митът, че цените са станали двойни в Гърция. В годината, в която е прието еврото там, инфлацията е била 2,8%. В предходните години обаче е била близо 3 на сто. 

Нека да разбием още един мит. Категорично трябва да кажем, че приемането на еврото не влияе на цените на стоките и услугите по никакъв начин. В началото е възможно леко повишение, но задължително, след като се успокои ситуацията, те ще паднат. Цените на стоките зависят от търсенето и предлагането. Ако една стока се търси, тя поскъпва. Всички си спомняте как изведнъж се оказа, че олиото ще бъде дефицитно, тогава от 2-3 лева скочи до 6-7 лева. После отново се върна на предишната си цена. Когато увеличаваме количеството пари, ние увеличаваме търсенето на стоката.  

Представете си, че имате малък магазин и продавате един продукт на 2 лева. С влизането на еврото то ще стане 1 евро и 2 цента. Ще го продавате ли точно на едно евро, което значи да свалите цената до под 2 лева? Най-вероятно не. По-голям шанс има да го предлагате за 1 евро и 5 цента. Всеки търговец веднага ще го увеличи леко нагоре. Оттам идва и инфлацията в първата година след еврозоната.

- Кажете за втория голям страх, който има във връзка с еврозоната, освен инфлацията. Това е повишаването на лихвите по кредитите. Основателни ли са тези притеснения?  

- Лихвите по кредитите ще се увеличават задължително, без значение дали сме в еврозоната. Това е много дълга тема, но мога да кажа, че е много зле лихвите по кредитите да са ниски. Сега всички ще скочат, ще кажат, че не е така. Фактите обаче говорят друго.

Световната инфлация, която се разгоря след 2020 година, се случи, защото преди това имаше нулеви или дори отрицателни лихви. С лихвите е същото като при инфлацията - да няма, не е хубаво, но и да е твърде висока - също не е добре. Оптимално е да имаме нива на инфлацията между 2 и 3 процента. Същото е и с лихвите - здравословно е те да са между 3 и 5 процента.

Светозар Гледачев е един от най-популярните финансови анализатори у нас. Завършил е Математическата гимназия в Пловдив, после ВИИ „Карл Маркс" - София, става асистент и докторант на БАН, специализира и квалифицира в University of Delaware и Bank of America. Той е университетски преподавател, частник, консултант и финансист. Бил е директор на банка, два холдинга и на няколко предприятия. Автор е на шест книги на тема управление на лични финанси, над 1200 статии и води тв предаване.