„Ако утре ме няма“: Песента на група ДНК, изпълнена преди трагедията в Кочани, сякаш предсказва всичко ВИДЕ

 Приятел на вокалистите на ДНК за трагедията: Сякаш усещаха, че нещо ще се случи“

 Животът на пострадалите при пожара в дискотека „Пулс” в македонския град Кочани, които са настанени в болница в Пловдив, вече е вън от опасност. Продължават неуморните усилия и на медиците от „Пирогов” и във Военноморската академия във Варна. В Скопие пък водят битка за живота на единия вокалист на група ДНК, по време на чийто концерт се случи трагедията. Другият загина в пламъците, в опит да спасява чужди животи.

„Ако утре ме няма, не ме жалете, напийте се с вино…“. Знам текста. Слушам го по няколко пъти на ден”, споделя Владко Начевски пред NOVA. Той е приятел на изпълнителите от ДНК. Малко преди огънят да пламне, групата изпълнила именно тази песен. „Сякаш е предусещал, че нещо ще се случи“, казва Владко. Със свито сърце той разказва за трагичната нощ.

С втория вокалист на групата - Владимир Блажев – Панчо, израснали заедно. „Панчо го познавам от малък, от 7-годишен. Заедно играхме футбол на малък, импровизиран терен в квартал „Аеродрум“. Беше барман, беше диджей. Той имаше много трудно детство. Израснал е с един родител. Майка му беше и майка, и баща“, казва Владко. Музиката обаче го спасява. Панчо е единственият оцелял от групата.

За разлика от него, основният вокалист на ДНК – Андрей Джорджиски, загива. „Излязъл от дискотеката, но се върнал, за да започне да спасява деца. Връщал се, отивал, връщал се и така загинал - като герой. Остава завинаги в историята на Македония“, категоричен е приятелят му Владко.

Андрей спасява няколко деца, но оставя своето собственото без баща. „Имаше момиче, което е набор на моята дъщеря – Мая. Лека му пръст на Андрей“, добавя Владко. Казва, че Андрей и Панчо винаги помагали на другите и живеели заради тях. „Много хуманитарни акции са правили – за бедни хора, за болни от рак“, не крие приятелят им.