Бъдещето е тук! Дигитализацията може да вкара Пловдив в друга орбита

Географската информационна система (ГИС), която Община Пловдив прави стъпки да изгради, е един от най-интересните, но и закъснели проекти в града. Местната администрация е готова да вложи около 20 млн. лева в  платформата, която трябва значително да подобри услугите за граждани и бизнес.

Най-общо казано, ГИС е система, която обединява данни от различни източници, позиционирайки ги на карта, и позволява визуализирането на тенденции, връзки, географски контекст. Но как я правиш и за какво я ползваш, е може би най-важният аспект, от който до голяма степен зависи какъв ще бъде ефектът от дигитализацията.

За първи път за ГИС в Пловдив заговори през 2020 година бившият главен архитект Димитър Ахрянов. Първите стъпки обаче дойдоха едва в началото на 2022 година, когато Общината подписа договор за създаване на задание за изграждане на системата. За целта бяха проведени над 20 координационни срещи, за да се стигне до май същата година, когато заданието беше официално предадено. 

Новият кметски екип на Костадин Димитров, който дойде през есента на 2023 г., обаче ревизира изготвения в предходния мандат документ. По думите на настоящия ресорен зам.-кмет Владимир Темелков, се оказа, че той не отговаря на изискванията на Министерството на електронното управление, като така се стигна до написването на ново задание, по което вече е обявена и текущата обществена поръчка. 

Пловдив ще разчита да получи възможно най-добратасистема и заради сериозната експертиза в сферата назам.-кмета Темелков

По своята същност ГИС е технологична платформа за събиране, съхраняване, анализ и визуализация на пространствени и географски данни. Тя позволява интегриране на различни типове информация, свързани с местоположението, и подпомага вземането на информирани решения в различни области - градоустройство, планиране, околна среда, транспорт, бизнес и много други. На практика ГИС

и масиви, като в системата могат да се интегрират огромен брой услуги.

Това значи, че ако до момента инвеститорите чакат 30-40 дни за строително разрешение, този срок може да падне до няколко дни. Абсолютно всички услуги за бизнес и граждани, освен че ще бъдат много по-бързи, би трябвало да станат и по-евтини. Администрацията вече анонсира това при представянето на проекта. 

Но ГИС ще се окаже и ключов проект, що се отнася до работата на администрацията и това, как се вземат решения за развитието на града. Благодарение на това, че в системата ще са обединени редица масиви в информация с едно, ще се предостави възможност на градското управление да прави наистина точни анализи, които да подпомагат специалистите да разберат повече за средата и да предложат релевантни мерки за решаване на конкретни проблеми.

Системата ще бъде и плюс за работата на местното ВиК дружество, както и на енергийната компания ЕВН, тъй като в момента и те в работата си по проектите в града минават през същите стъпки и процедури, през които минават гражданите и бизнесът, за да получат разрешителни или документи. Така ГИС косвено може да подобри редица други вторични услуги, тъй като Общината сама ще трябва да реши точно какво и колко иска да дигитализира и интегрира.

Според информацията, която зам.-кметът Темелков вече обяви, пловдивската система ще включва няколко основни компонента. Освен този, обединяващ имотния и географския масив, в ГИС ще бъде включено и културно-историческото наследство на града. Зелената система също ще е част от системата, като ще се ползва изкуствен интелект за оптимизиране на разходите за поддръжка и изграждане. Така ще може и лесно да се види точно в какво състояние са парковете и всички зелени зони.

За да се постигне всичко това, ще трябва трупаният от години архив с файлове, карти и документи

и различни други софтуерни решения, за да може информацията, която в момента е само на хартия, да бъде обединена и достъпна онлайн. Това по своята същност може би е и най-трудоемката част от създаването на системата.

След като имаме готов и работещ продукт, ГИС може да се превърне в своеобразен хъб за общински услуги, като там да бъдат интегрирани външни системи - като местните данъци и такси, общинска собственост, дори издаване на разрешителни, регистър за домашни любимци и редица други. Самата система пък ще може коренно да спомогне и на самата администрация, що се отнася до документооборота между отделните звена, както и да спести време на самите служители.

Пределният срок, в която трябва да има готов продукт, е 24 месеца от подписването на договора, за който към момента има двама кандидата. В случая говорим за проект, който изцяло в сферата на информационните технологии и дигитализацията, така че очакванията на всички пловдивчани са големи, тъй като точно това е полето на експертиза на ресорния зам.-кмет Владимир Темелков, който - освен предприемач в сферата - е и университетски преподавател по информатика.

Добрата новина е, че всички средства за ГИС в размер

Те са осигурени още през миналата есен с постановление на Министерския съвет по времето на служебния кабинет „Главчев”. Това значи, че няма опасност градският бюджет да доплаща за проекта, тъй като той е записан като приоритетен и в държавния бюджет за 2025 г. На първо четене пък и двете оферти, между които Пловдив ще избира, са на фирми, които имат солиден опит в сферата. 

Първата компания е „Есри - България” ООД, която е специализирана в изработката на ГИС системи, като има над 40 договора с редица общини, министерства и дирекции, свързани с дигитализация. Втората е консорциум с водещ партньор „Мапекс” ООД, която също има над 20 договора по обществени поръчки в тази сфера. Тепърва местната администрация трябва да отвори ценовите предложения, техническите проекти, както и да станат ясни сроковете, в които отделните кандидати декларират, че ще изпълнят проекта.

Успехът на географската информационна система обаче ще зависи и от волята и готовността на самата администрация да приеме новия модел на работа. Първоначалната дигитализация на съществуващите масиви е само първата стъпка, като след това Общината трябва редовно да подава данни и да развива самата система, за да бъде тя актуална и ефективна.

В столицата тепърва ще внедряват и пълна информацияза подземната инфрастуктура в ГИС

Може би най-обхватната ГИС система в страната е тази в столицата, която предлага над 35 различни услуги. Понеже продуктът, който се ползва в София, е създаден и надграждан вече над 20 години, пловдивската система със сигурност ще бъде много по-модерна и функционална.   

Първите стъпки в дигитализацията на Столична община идват като частна инициатива през 1987 година. Тогава група специалисти, водени от инж. Милан Миланов и инж. Златан Златанов, започват амбициозен проект за създаване на цифров модел на кадастралните планове. Именно това полага основите за последващото развитие на Географската информационна система на София.

През 1999 г. Столичният общински съвет взема решение за създаване на търговското дружество "ГИС-София", което да управлява и развива системата. Към момента тя включва кадастрални и геодезически услуги, картографски услуги; както и предоставяне на данни. Според информацията общинската фирма генерира над 4 млн. лева собствени приходи, а в нея работят над 100 експерти. 

Информацията от столичния ГИС пък години се ползва от местната община в сферата на планирането на пътна, пешеходна, образователна и здравна инфраструктура, зелени площи, а данните от нея са полезни дори и при управлението на трафика. През миналата година администрацията в София анонсира, че към системата ще бъдат интегрирани данните за подземната инженерна инфраструктура от експлоатационните дружества на територията на Столична община, сред които „Софийска вода“, „Електрохолд“, „Овъргаз“ и „Топлофикация“.

ГИС системи има и в Хасково, като там проектът е реализиран по Оперативна програма "Европейско териториално сътрудничество Гърция-България 2007-2013". В този период градът плаща над 100 хил. лева, а оттогава няколко пъти системата е била обновявана и надграждана. В Стара Загора пък ГИС също работи от години и вече предлага на жителите и бизнеса на града над 60 различни функции и 100 информационни слоя.

На национално ниво пък Министерството на околната среда и водите е разработило Геоинформационна система за управление на водите и докладване, с която се извършва мониторинг на водните ресурси в страната. Проектът е реализиран още в периода 2016-2017 година, като тогава е струвал близо 1,2 млн. лева по програма „Интегрирано управление на морските и вътрешните води“.