Дервишовден в село Лесичово: Древната магия оживява на Сирни Заговезни

Тайнствен шепот се носи във въздуха - вятърът довява полъх на древни заклинания. Вековни традиции, памет и жарък огън тлеят в сърцата. Тежки звънци, увиснали като броня около кръста, раздират тишината с гръмовен тътен, докато пищни маски, обагрени с хиляди магически краски, танцуват в светлината на ритуала. Земята трепти под тежестта на стар обред…

Мистичен празник оживява на Сирни Заговезни в живописното пазарджишко село Лесичово, разположено на брега на река Тополница. Освен там, духът на кукерския празник обикаля и из съседни села – Калугерово, Церово, Боримечково, Виноградец, Карабунар и други.

Това е моментът, в който се пренасяме в отминали времена и събуждаме вдъхновението, с което предците ни са изпълнявали старата традиция за здраве и плодородие. От древността та чак до ден днешен.

Вратата към миналото, преплетено с настояще, ни отваря широко Таня Стоева – секретар на читалище „Отец Паисий“, село Лесичово. 

Кукерите в селото се наричат „дервиши“ – дума с персийски произход, означаваща „бедняк“ или „монах“. Въпреки че в ислямската традиция дервишите са суфистки аскети, тук името е останало като символ на посвещение и приемственост.

Един от най-важните белези на кукерите е тяхното облекло.

„Някога беше лесно с костюмите – всеки имаше кози в двора и то не по една“, разказва Таня. „ Гордеем се, че откакто първият човек тук се е обличал, сме с кози кожи. Сега все повече младежи заради Дервишовден, отглеждат дългокосместа карловска коза, а други купуват кожи от различни краища на България. Костюмите могат да струват хиляди левове, но някои ги вземат и под наем.“

„Нашите кожи са необработени – само изсъхнали и осолени, за да не пада козината.“, допълва жената. „През лятото ги нафталираме и прибираме, а в събота преди празника ги перем с прах, шампоан и омекотител. Колкото повече ги решиш, толкова по-хубави стават. Малко ги оставяме да изпръхнат и после ги шием мокри.“

Звънците са другият ключов елемент в кукерския костюм. Всеки един от тях отговаря на определен звук по подобие на тоновата стълбица. Ако човек е достатъчно запознат с дервишовския ритуал, може ясно да различи всеки един звън.

Шарените маски на дервишите се наричат „очила“ и са изпъстрени с ярки цветове, огледалца, камъчета и задължително дълъг червен нос. Всеки кукер шие собствената си маска като има свободата да изрази в нея цялата фантазия, на която е способен.

„Дервишът гони злото и трябва да е дори по-страшен от него. Затова не бива да показва лицето си. Ако го стори, злото няма да се уплаши и да избяга“, категорична е Таня.

Събота преди Сирни Заговезни се превръща в истински празник преди големия ден.

Кукерските групи се събират по къщите и започват да се трудят неуморно от сутринта, подготвяйки костюмите си за ритуала. Веселие, смях и сплотеност – това е смисълът и основата, на която се крепи цялата традиция.

Идва и важният ден, в който цялото село затаява дъх...

Страшни кукери тропат от ранни зори от порта на порта, стискайки в ръцете си пръчка, наречена „калъчка“ с помощта, на която „изкарват“ злото, което често се прошмугва в човешката душа.

Стопаните нямат търпение да посрещнат мистичните гостени и да ги поканят на трапезата си. Дори се смята за обидно, ако дервиш не почука на вратата ти и не поиграе в къщата ти за здраве и късмет.

Има вярване, че ако кукер те прескочи, ще бъдеш здрав през цялата година. Друг мит гласи, че ако откъснеш косми от костюма му, завържеш ги с червен конец и ги сложиш в дувара – това ще предпази къщата и семейството от зли сили.

“На този ден на трапезата задължително присъства вариво – традиционно ястие със зеле и мисирка, в което също така се добавя и свинско - кървавица и сланина.”, разказва Таня, която няма търпение да приготви и да се наслади на вкусната гозба.

Всяка кукерска група има „арапин“ – пазачът на дервишите. Лицето му е покрито с черна боя, зловещо и загадъчно, а дребните звънчета, които носи, нашепват предупредително за появата му.

Важен елемент е и битовата група, която също придружава кукерите. Тя се състои от мъже, жени и деца, облечени в ярки, традиционни български носии.

Цялата магия на празника се събира на мегдана, където биват пресъздадени вековни ритуали. В свещения обред на „прошката“ младите свеждат глави пред по-възрастните, търсейки благословия и опрощение.

После идва ред на „хамкането“ – весел и изпълнен със символика ритуал. Най-възрастният в дома завързва парче сладка халва на червен конец и го разлюлява из въздуха. Децата, на колене и с ръце зад гърба си, се надпреварват да го уловят. Смехът ехти, очите блестят и в този миг времето сякаш спира.

Кукерски танци, ритуали и забава радват гостите на празника, на който освен хора от селото, присъстват и гости, дошли от различни краища на България.

„Лесичовските кукери са известни в цялата страна, като ежегодно участват в различни конкурси, на които често обират първите места“, с гордост споделя Таня.

Те имат два златни и един сребърен медал от популярния конкурс „Сурва“ в Перник като се радват и на още редица отличия.

Тази неделя, на Сирни Заговезни, Лесичово отново ще се изпълни с тътена на звънците, цветовете на маските и духа на вековния ритуал.

Да помним и да предаваме – това е смисълът. Да съхраняваме и пазим – защото българският дух е смел и непримирим, а ние сме длъжни да го запазим такъв и занапред.