Експерти алармират: Бюджетът на държавата е бомба със закъснител, кои групи ще пострадат най-много

Колко "лош" всъщност е Бюджет 2025, вижте анализа на експертите

По оценки на управляващите, а и на редица икономисти, одобреният финансов план на страната, макар и проблемен, е единствено възможният, особено що се отнася да стремежа на България да стане член на еврозоната от 1 януари 2026 година. Критики не бяха спестени, те се съсредоточиха основно върху макроикономическите показатели на бюджета и обещаните с него увеличавания на заплати в държавния сектор. Междувременно бизнесът, домакинствата и местната власт се тревожат за по-малки, но не по-маловажни проблеми, които Бюджет 2025 или не решава, или дори задълбочава, пише standartnews.com

Нова тежест за предприемачите

Депутатите одобриха сериозно намаляване на прага за регистрация на фирмите по Закона за ДДС - от сегашните 166 000 лв. на 100 000 лева от 1 април. Това хвърли в ужас дребните предприемачи, които и без това оцеляват трудно в условията на жестока вътрешна конкуренция и външна несигурност. Това решение ще има сериозно въздействие върху стотици хиляди българи. 

  Намаляването на прага за регистрация по ДДС ще затрудни много малки фирми, като ги поставя в пряка конкуренция с големите играчи на пазара, които ще продължат да имат значителни финансови ресурси и не се притесняват от такива административни тежести. Така малкият бизнес ще бъде поставен в неравностойно положение, което може да доведе до фалити и затруднения в икономическото развитие на страната.

Управляващите се оправдаха, че намаляването на прага е част от усилията за подобряване на събираемостта на ДДС. В същото време обаче остава въпросът дали тази мярка ще има очакваните от нея резултати, с оглед на това, че поставя под натиск малките бизнеси. Опозицията в парламента странно остана почти безмълвна при промяната, като се задоволи с атака от страна на бившия финансов министър Асен Василев, който критикува всичко, сътворено от управляващите. Остана въпросът кой ще защити предприемачите, които са гръбнакът на българската икономика и хранят голяма част от домакинствата у нас.

Какво точно означава свалянето на прага по ДДС?

По думите на икономиста Румен Гълъбинов целта на предложената промяна е да се увеличат приходите от ДДС, като в схемата се включат повече малки фирми и данъкоплатци. Въпреки това, за малките предприятия, фамилните фирми и едноличните търговци с по-ниски обороти новата мярка ще създаде затруднения. Ако тези фирми са се отписали от регистрация по ДДС заради по-високия праг от 166 000 лв., те ще трябва да се регистрират отново. Това означава, че ще бъдат задължени да издават фактури с ДДС и да водят ДДС счетоводство, което ще доведе до допълнителни разходи за тях. От друга страна фирмите с приходи над 100 000 лв. ще получат правото да ползват данъчен кредит по ДДС, което досега не им е било позволено.

Гълъбинов подчерта, че мярката няма да има голям ефект върху икономиката като цяло. Според него по-логично е било държавата да увеличи минималния праг за регистрация, като го покачи например на 200 000 лева. Въпреки усилията за увеличаване на събираемостта на ДДС, ефектът ще бъде минимален. А има и риск от стимулиране на сивата икономика, независимо че е трудно да се измери този ефект. "Ако има увеличение на събираемостта на ДДС, това вероятно ще се дължи на факта, че България е влязла в Шенген и бизнесът има достъп до по-голям пазар", подчерта Гълъбинов.

За друг недостатък, макар и в по-общ план, алармира икономистът и преподавател в УНСС доц. Щерьо Ножаров, според когото българските и чуждестранните инвеститори се нуждаят от предвидимост, а Бюджет 2025 дава лош сигнал към тях, тъй като създава хаотична нормативна и данъчна среда. Малките и средните предприятия ще са най-засегнати от пререгистрацията по ДДС. Около 200 хиляди фирми ще трябва да се пререгистрират, а приходите за хазната ще са едва 139 млн. лева, отбеляза Ножаров и допълни, че това създава и немалка административна тежест върху бизнеса. 

Друга лоша новина за малкия бизнес

Бюджетът на Държавното обществено осигуряване (един от трите стълба на бюджетния комплект) изглежда най-балансиран и гражданите, които разчитат на социалноосигурителната система, ще получат обещаните средства. Това обаче не важи за всички и една част вече се оказва проблемна за конкретен сектор, в който са заети най-вече малки фирми. Икономисти са изчислили например, че около 150 милиона лева ще трябва да извади IT индустрията, за да ги вкара в социалноосигурителните фондове. Причината - от 1 април 2027 г. се увеличава максималният осигурителен доход, който става 4130 лв. (от досегашните 3700 лева).

Нерадостно изглежда и бъдещето в това направление. Съгласно бюджетната прогноза максималният осигурителен доход ще скочи на 4430 лв. през 2026 г., на 4730 лв. през 2027 г. и ще достигне 5030 лв. през 2028 година. Това се отчита като минус, защото работещите, които се осигуряват на максимум, ще трябва да се бръкват все по-дълбоко, но това, поне засега, няма да се отрази на тяхната сигурност за пенсиониране. В същото време максималната пенсия не расте и това пък е минус за тези, които вече са се осигурявали на големи месечни доходи. Сумата на максималния осигурителен доход не е малка и от гледна точка на това, че ще повлияе специално на стартъп компаниите. Въпросната екосистема, която в България се формира отскоро, ще бъде доста чувствително засегната от новите осигурителни прагове.

В последните години станахме свидетели на огромен ръст на заплатите, като процентното му изражение бе в пъти по-голямо от инфлационните нива, освен през 2022 г., когато инфлацията изпревари леко увеличението на доходите на българите. През 2025 г. може да се очаква малко по-различна картина, тъй като растежът на заплатите ще бъде воден предимно от увеличенията на възнагражденията в държавния сектор, докато изглежда бизнесът не може да си позволи да вдига заплатите още много.

SOS от майките

Не бе прието нито едно предложение в новия бюджет да бъде записано, че през втората година от майчинството, ако се върнат на работа, майките да получават пълния размер на обезщетението за отглеждане на дете в размер на 780 лева. Запазва се периодът от два месеца на изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), както и размерът на обезщетението от 780 лева.Излиза, че българските майки (а както се вижда и бащи!) не заслужават да получават дори минимална заплата докато отглеждат бебетата си.

На фона на невиждания скок от 50% на увеличението на заплатите в някои области и вдигането на минималната заплата на 1077 лв. в Бюджет 2025, депутатите учудващо замразиха майчинските на 780 лева. А ако майката започне работа през този период, тя ще получава 50% от обезщетението.  Всъщност стана ясно, че майките нямат лоби в парламента. А и тъй като не протестират под прозорците на властта, нито блокират важни кръстовища, те остават най-ощетени на фона на определяния като ляв заради големите харчове нов бюджет.

Като мотив за замразяването на парите за майчинство през втората година се изтъква, че минималният размер на обезщетението ще накара майките да се върнат по-бързо на работа. Но за да стане това, някой трябва да се грижи за детето. А много малчугани не успяват да се класират за общински ясли. Така, ако и двамата родители искат да работят, те ще трябва да могат да си позволят да плащат за частно заведение, където таксите са значително над държавната компенсация. Има вариант, при който заможните семейства плащат на гледачка.

Но всичките тези варианти са неизпълними за много млади родители и в крайна сметка те са принудени да търпят финансови трудности за скъпото удоволствие да отглеждат дете. Въпреки всички декларации за борене на демографската криза. "Ще направим всичко възможно обезщетенията за втората година от майчинството и за безработица да бъдат увеличени през 2026 г.",  заяви министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов.

Парите на общините - вечната кауза

Парите, които се отделят за местната власт и нейната дейност, са от изключително значение за хората. Може би в това отношение през 2025 г. има повод за лек оптимизъм. Повече пари за общините има в Бюджет 2025, като 1,65 млрд. лева са предвидени за инвестиционната програма на местните власти, съобщи кметът на Монтана Златко Живков след приемането на финансовия план за настоящата година. Живков е член на УС на Националното сдружението на общините и беше участник в преговорите с правителството за бюджета. "Четвърт век съм кмет Монтана. За първи път като кмет изпаднах в ситуация да чакам по-бързо да бъде приет бюджетът, без да се правят никакви промени", посочи градоначалникът.

В бюджета за 2025 г. са приети много важни неща - повишени са изравнителната субсидия и целевата субсидия за  капиталовите разходи на общините. "Това е нещо безценно за която и да е българска община", посочи Живков. Със 70% ще бъдат компенсирани разходите за повишената минимална работна заплата, което позволява корекция на заплатите във всички общински звена, въпреки че тази "компенсация е недостатъчна да покрие местните дейности, но е по-голяма от всеки друг път".

1,65 млрд. лева са предвидени по Инвестиционната програма за общините, което е с 500 млн. лева повече от предвиденото, допълни още кметът на Монтана. "Изказахме благодарността си - дори към преговорите със служебния кабинет и сега с редовния кабинет, защото дават повече възможности и по-добро качество на живот на хората в България", каза той. 

Като цяло за общините в Бюджет 2025 са предвидени над 8,9 млн. лв., което на пръв поглед може и да изглежда доста, но предвид факта, че има цели райони на България, изоставащи сериозно от средното за Европа икономическо и социално развитие, сумата всъщност е далече от желаното. За да реализират стратегическите си планове, общините не могат да разчитат само на своите недостатъчни финансови средства. Затова все по-важна става солидарността в рамките на ЕС. Европрограмите, оказва се, са допълнителен възможен вариант да се работи за по-добро качество на живот и среда, и да се решават сложните структурни проблеми по места.