От траки до римляни и рицари Реставрацията на Небет тепе разкрива пъзел от загадки

Въвеждането на Небет тепе в експлоатация след извършената реставрация е въпрос на броени дни. Очаква се становище от Министерството на културата за последните документи, необходими преди официалното откриване, увери през миналата седмица  кметът на Пловдив Костадин Димитров. От думите му стана ясно, че достъпът ще бъде безплатен в следващите пет години. След този период Общината може да сложи входна такса, но дотогава няма това право заради изискванията на проекта „По крепостните стени на Филипопол“, реализиран с европейски средства. Много са нетърпеливите, които искат да видят резултата от реставрацията, извършена от екипа на арх. Румяна Пройкова. Очакванията са Пловдив да се сдобие с поредната си перла и атракция за туристите.  

На върха на Небет тепе лежи погребано праисторическо  селище. Керамика и жилища, намерени от археолозите, ясно датират появата му в епохата на халколита, т.е. 5000 години пр. Хр. Находките показват, че траките първи населили хълма, и именно тук те поставили началото на града. Селището на Небет тепе продължава да съществува без прекъсване. Според археолозите обаче в реконструкцията на хълма влизат още няколко исторически пласта. Филип II Македонски вдига първите крепостни стени. След него римляните продължили градежите, докато не обградили с тях цялото Трихълмие. Така Пловдив се развивал именно там, на Небет тепе - от малкото селище през халколита до големия град, провинция на прочутата Римска империя.

През 60-те години на миналия век при разкопки случайно е открито водохранилище в най-високата част на хълма. Било вкопано в терена, засводено и обмазано с хидрофобна мазилка, изписано отвътре, и което е по-интересно - на мястото се виждали колони по надлъжната ос. Откритието е на доц. Христо Джамбов, бивш директор на Археологическия музей в Пловдив. Той изследвал водохранилището и пръв посочил, че то е събирало водите от околните сгради. Археологът го локализира в кулата, чиито останки могат да се видят и днес. По-интересен обаче се оказва друг факт - водохранилището не било едноетажна сграда, а многоетажна. Защо е така, археологът така и не обяснил. И така до 80-те години, когато синът му доц. д-р Иван Джамбов пръв заговори за средновековен замък.

"През 1976 г. усилено се работеше по проучването на Небет тепе

и уличната мрежа на Трихълмието. Участвах в разкопките като наблюдател на средновековния културен пласт. Той излизаше изпод калдъръмените настилки, на около 50-60 см отдолу”, разказва доц. д-р Иван Джамбов. Находките маркирали предимно византийския пласт в „живота” на тепето. Открили глинени кани, гърнета, чаши от сграфито керамика - една богата колекция, която хвърлила нова светлина върху бита и културата на местните (обект „Мевлеви хане”). Средновековният град (XII век) бил в ръцете на византийци и българи. Временно са го обитавали и кръстоносците в първата половина на XIII век. Как са живеели рицарите на хълма? „Не можем да кажем, поне не категорично - казва Джамбов. - Това, което излиза напоследък при разкопки, са вероятно части от замък от типа на западноевропейските. Такива, каквито ги има във Фландрия и Франция. Това е цитаделата на средновековния град, построена в началото на XIII век. Водохранилището, намерено от баща ми - Христо Джамбов, само потвърди тази хипотеза”, сподели доцентът от Пловдивския университет.

Сред време необичайната теза беше лансирана и от братята археолози Румен и Росен Иванови в тяхна научна статия „Укрепената владетелска резиденция в средновековния град Пловдив”, която излезе в „Журнал за исторически и археологически изследвания” на Шуменския университет. „Това е типичната схема за донжоните (на френски), или т. нар. пиргоси (на гръцки). Донжонът е кула, която ползвали и за живеене, и за отбрана при атака от нападатели. Затова често я строели като част от замъка. Всеки донжон разполагал с дървено стълбище или с каменно. Понякога в приземния му етаж имало водохранилище. Така отбраняващите се не оставали без вода и кулата била независима, дори при продължителни блокади“, разказва археологът Румен Иванов. Точно преди 5 години

два неизвестни досега документа от секретния папски архив 

във Ватикана хвърлят нова светлина върху генезиса на хълма и неговите структури. Те осветяват личността на деспот Алексий Слав от българската царска династия на Асеневци. И придават нова светлина на отношенията между българи и латини през първата половина на XIII век. Къде е обаче връзката с Пловдив и с Небет тепе? 

„Става дума за две писма от кореспонденцията на папа Хонорий III (1216-1227) до клира на латинската Константинополска империя Романия. В първото Алексий Слав е наречен „принц на Филипопол“, разказа пред „Марица“ историкът д-р Калин Йорданов. Оттам се роди тезата, че самият деспот Слав е имал своя резиденция на Небет тепе. Защитаваше я прочутата ни археоложка, покойната вече проф. Виолета Нешева. „Задавала съм си въпросите: Какъв е този териториален анклав между България и Латинското царство? В чии земи и под чие владение е бил по онова време Пловдив (Филипопол)? Кой го е управлявал? Историците нямат конкретен отговор на този въпрос. Документите от Ватикана обаче показват, според мен категорично, че по това време Пловдив принадлежи на деспот Слав, даден му от латините, заедно с близката Асенова крепост. Което означава, че владетелят е имал своя резиденция тук, най-вероятно на Небет тепе”, твърдеше проф. Нешева.

Есхара със змия се пази в сейфовете на музея

Една от най-интересните находки от Небет тепе е т.нар. есхара - ниска глинена платформа, почти квадратна и декорирана, ползвана за ритуално огнище. Намереното култово-обредно съоръжение е от времето, когато наричали хълма Евмолпия, според археолога Атанас Пейков. Днес есхарата е изложена в зала „Праистория“ на Археологическия музей в Пловдив. 

Становището на Атанас Пейков е, че става дума за култово светилище от бронзовата епоха. Изградената от глина площадка е с орнаменти, свързани с култови обреди. Върху нея е изобразена змия и геометрични орнаменти. Археологът проучвател не се ангажира да посочи принадлежността на есхарата от Небет тепе, но допуска​, че тя е била част от дворцовите комплекси и помощните им сгради. Друг тип есхари били намирани в надгробните могили.

1000 години строили и рушили крепостните зидове

Близо 1000 години крепостните стени по Трихълмието били строени и разрушавани, после пак изграждани. През 250 г. ги сринали готите, през 441 - хуните на Атила. Стените помнят нашествията на аварите през 587 г. и на киевския княз Светослав през 970 г. С времето от тях не останало почти нищо и това бавно ги заличило от паметта на града. Местните обаче нерядко използвали част от камъните в градежи на своите къщи, които създавали облика на новия град.

Археолози предполагат, че ако се опитат да ги възстановят, днес крепостните стени ще слизат до Джумая джамия - в сърцето на главната улица, и до хотел „Тримонциум“ на юг. Така те остават част от структурите от миналото, които превръщат Пловдив в най-големия музей на открито в България.

Построени от Филип II стени обгръщат цялото Трихълмие

Най-мощното укрепване на Небет тепе прави Филип II Македонски. Завладявайки града през 342 година, той го укрепил, променил планировките и прокарал улици, създавайки първата схема на античния град. Бащата на Александър Македонски му дава и името си - Филипопол. И така - по времето на Филип II крепостните стени постепенно обхванали цялото Трихълмие, където днес се намира Старият град. 

Този период от „живота“ на хълма е видим в тези градежи от големи каменни блокове, образуващи цели геометрични композиции. Точно до тях археологът София Христева проучи голямата кула, която е при югозападната крепостна стена. Според нея този пласт е от късно елинистическия период - това е ІІ-І век пр. Хр. Една от новите находки тук бе теракота с женска глава. Христева ги описва като: „Малки теракоти, горе-долу десетина сантиметра, които са се закачали на стената и са били за украса. Възможно е да е на някаква богиня, но тепърва предстои да анализираме и да намерим паралели на тази женска глава. Тя е от края на ІV-ІІІ в. пр. Хр., отново в елинизма и в тракийския период“.

Под зида на Юстиниан I:  Таен тунел с каменни стъпала води до реката

Таен тунел с каменни стъпала, частично вкопан в скалите, отвежда надолу в подножието на Небет тепе. Строен в римския период на града, днес той е запазен частично и се очаква да стане една от най-интересните локации на тепето. След реставрацията пловдивчани ще могат да влизат и излизат от него по монтирани за целта стъпала. Достъп до загадъчния тунел ще има и по алея, обикаляща хълма от северната му страна. Навремето тунелът достигал до река Марица. 

През V-VI век градът помни големите нашествия на славянски племена на Балканите, както и нападения на аварите през 587 г. Това накарало Юстиниан I Велики - император на Източната римска империя (527-565 г.), да укрепи Балканите, като построи близо 80 крепости. Византийският историк Прокопий Кесарийски ги описва в книгата си „За постройките“. Там авторът споменава и т.нар. Юстинианова стена, която опасвала цялото Трихълмие. От нея и днес е запазен зидът при Хисар капия - с кръглата кула.  Други останки от зида на Юстиниан I се виждат на върха на Небет тепе. Вероятно по това време е построен и тайният тунел на тепето, наречен потерна, обясняват историците. „Този тунел не е бил вход към крепостта, слизали по него само при нужда, не ежедневно - например при обсада, когато обитателите на крепостта не можели да излизат извън стените й. Използвали тунела, за да слизат до реката, когато водата привършвала“, обясни Румен Иванов. Затова тунелът бил таен - маскирали го, така че да е трудно разпознаваем от враговете.

Според археолозите каменното съоръжение няма аналог по нашите земи. „Подобни тунели могат да се видят в Истанбул, но тук, на Небет тепе, строежът е от римско време - това го прави уникален и единствен в България“, допълва Иванов.  Друго светило в археологията - ст. н. с. Лилия Ботушарова, намери в него останки от средновековна керамика, което дава основание на специалистите да твърдят, че той е бил използван и по-късно.

На хълма са запазени три водохранилища

В хода на проучванията на Небет тепе археолозите стигнаха до промяна в хронологията на част от разкритите съоръжения. Сред тях е и голямото водохранилище, което дълго време беше датирано от времето на Средновековието. Оказало се обаче, че е римско - при това от периода ІІ-ІV век след Христа. Изводът е на археолога София Христева от Археологическия музей в Пловдив, която твърди, че на хълма са запазени три водохранилища - римско, средновековно и османско. Съоръженията били необходими за живота на тепето, тъй като в тях древните съхранявали водата или храната - най-важното при нападение отвън.

Сред археолозите се лансира още една теза. Водохранилището е било част от самия замък, твърди археологът Румен Иванов. И допълва: „При наличието на донжон, където живеел управителят на града, трябвало да има сервизни помещения, т.е. сгради за прислугата. Вероятно това водохранилище е изпълнявало подобна функция, само че то не е самостоятелно, а част от голяма сграда, разрушена през годините. Археолози, проучвали тепето, допускат, че тя е била дълга близо 13 метра и в нея са сервизните помещения към замъка. Дали водохранилището е съхранявало вода или зърно (храна) във вид на склад, е под въпрос. „Според мен обаче по-вероятно е тук да са пазели храна, понеже не се виждат тръби, по които да минава водата“, твърди Иванов.

Снимки от Наташа Манева