От вноските на богатите: 226 млн. лв. влизат в НОИ за пенсии и обезщетения от април

Максималният осигурителен доход да се вдигне още от 1 април от сегашните 3750 лв. до 4130 лв. Това предлага правителството в проекта на бюджета за 2025-а. Днес той ще бъде обсъден на тристранка, а после трябва да се одобри от Министерския съвет и да се вкара в парламента. На 4 март пък се очаква извънредно заседание на парламента.

Той ще продължи да се вдига с по 300 лв. на година, за да достигне до 5030 лв. през 2028 г.

Това ще натовари не само шефовете, но и служителите. Работодателят плаща 18,92% от заплатата за осигурителни вноски, а работникът още 13,78%. След като са извадени осигуровките, които са за сметка на работника, от брутната заплата се получава данъчната основа, върху която се дължи данък върху доходите. Не се приспадат обаче сумите, които са за сметка на работодателя. Върху сумата, която се получава, се начислява данък върху доходите, който е еднакъв за всички - 10 на сто.

При таван от 4130 лв. осигуровките, които плащат работодателите, ще са 781,40 лв., което е увеличение с още 71,90 лв. за добре платен работник. Тези, които се внасят от служителите ще са 569,11 лв. и ще се увеличат с 52,36 лв.

Общо от осигуровки в хазната ще влязат около 225, 8 млн. лв. “Този бюджетен ефект ще е незначителен при дефицит от 11,7 мрд. лв. само за фонд “Пенсии”, пише "24 часа"

Темпът на нарастване на максималния осигурителен доход трябва да се разглежда комплексно и с оглед на дългосрочното развитие на пенсионната система. Необходимо е да се отчита неговата взаимовръзка със средния осигурителен доход, минималната работна заплата, размерите на минималната, средната и максималната пенсия”, пишат в становището си от Българската стопанска камара.

На обратния полюс логично са от синдикатите, които са категорични, че ръстът е малък.

“Увеличението на максималния осигурителен доход с 10% отново е някакъв компромис, тъй като средният осигурителен доход нараства с 13,5% на годишна база”, пишат пък от КТ “Подкрепа”.

И обясняват, че той трябва да е 8600 лв., ако се спазва параграф 6 от Кодекса за социално осигуряване. Според него таванът на пенсиите трябва да е 40% от максималния осигурителен доход.

От 1 април се предлага и минималният осигурителен доход да е 1077 лв. Толкова е и минималната заплата от 1 януари. Толкова ще е и за самоосигуряващите се.

Минималната пенсия да не се вдига с 8,6% от 1 юли, иска АИКБ. По-високо майчинство искат синдикатите

От 1 юли всички пенсии ще се увеличат с 8,6% по швейцарското правило. Така минималната пенсия ще стане 630,50 лв. С това не са съгласни от Асоциацията на индустриалния капитал в България, защото това няма общо с приноса на хората, а разходът за пенсии през 2025 г. се очаква да бъде около 11,2% от прогнозния БВП, което е рекордно ниво.

Средният размер на пенсията пък се очаква да достигне 975,18 лв. Така номиналното нарастване ще е 10,4 на сто при среден размер от 883,14 лв. през миналата година, пишат в становището си от АИКБ.

Очаква се реалният ръст на пенсиите да е 7,8 на сто през 2025 г. при прогнозирана стойност на средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 2,4 на сто за 2025 г. Брутният коефициент на заместване на дохода за 2025 г. се очаква да е 53,6%, а нетният коефициент на заместване се очаква да е 69%. “Всичко това изпреварва с много развитието на икономиката, съответното равнище на доходите от труд в икономиката и възможностите на бюджета”, пишат още те.

Правителството планира от 2027-а да вдигне вноската за фонд “Пенсии” с 1 процентен пункт - от 14,8% за родените след 1959 г. на 15,8%. От 2028-а ще има ново увеличение с още 2 процентни пункта - от 15,8% на 17,8%. За родените преди 1 януари 1960 г. осигурителната тежест се променя съответно от 19,8 на 20,8 и после на 22,8%. Това също не се подкрепя от работодателите.

Синдикатите пък са категорично против замразяването на майчинството на 780 лв. и през тази година. Те настояват и за по-високо обезщетение за безработица. Сега е предвидено дневното минимално да е 18 лв., а максималното - 107,14 лв. Еднократната помощ при смърт на осигурено лице също няма да мръдне от 540 лв.

И месечните помощи за дете остават без промяна - 50 лв. за семейство с едно дете, 110 лв. за две, 165 лв. за семейство с три деца и 175 лв. за четири деца, като за всяко следващо дете помощта се увеличава с 20 лв. Помощта за близнаци е 75 лв. месечно. Еднократната помощ за записан ученик в първи - четвърти и в осми клас също остава 300 лв.

Вдига се обаче прагът за достъп до помощите, за да не изпаднат много хора от обхвата на подпомагането заради увеличението на други помощи, минималната заплата и пр. За еднократна помощ при бременност и за месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на 1 г. прагът за достъп се повишава от 810 на 860 лв.

Това, че са недоволни едновременно и синдикатите, и работодателите означава, че в бюджета е намерен баланс и е еднакво справедлив за всички, заяви шефът на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев. Той обясни, че минималната заплата от 1 януари е 1077 лв., а това, че в средносрочната прогноза не е разписано увеличение е, защото не се знае какво ще се получи по основната формула.

Надявам се да не се приемат промени, защото самият бюджет е много сложно упражнение. Всяка промяна води до разлика или в приходната, или в разходната част на бюджета. Този баланс много трудно се коригира, каза още той.