Проф. Рачев разтърси с прогноза: Какви обрати да очакваме от времето и каква ще бъде зимата

През последните години, а и есента, и зимата, които минаха, бяха с валежи у нас под нормата и трябва много внимателно да използваме водните си ресурси, каза проф. Георги Рачев

През следващото денонощие облачността над по-голямата част от страната ще е значителна. Валежи ще има главно в следобедните часове в Югозападна България и на отделни места в североизточните райони.

През нощта ще е почти тихо, а през деня ще духа слаб източен, в Източна България – до умерен северен вятър. Минималните температури ще са между 9° и 14°, максималните – предимно между 20° и 25°. В София минимална – около 12°, максимална – около 20°.

По Черноморието облачността ще е променлива, често значителна. Вечерта на отделни места ще има превалявания от дъжд. Ще духа до умерен северен вятър. Максималните температури ще са 22°-25°, близки до температурата на морската вода. Вълнението на морето ще е 2-3 бала, но през нощта срещу петък ще започне да се усилва.

В планините ще преобладава облачно време. Валежи от дъжд ще има главно в югозападната част от страната, на повече места в следобедните часове. По най-високите върхове на Рила и Пирин ще превалява предимно сняг. Вятърът ще е слаб до умерен от източната четвърт. Максималната температура на 1200 метра ще е около 16°, на 2000 метра – около 8°.

В петък облачността ще е по-често значителна, на места в низините и котловините сутринта с намалена видимост. Ще има и валежи, а на отделни места в планините в Югозападна България и югоизточните райони ще са временно интензивни, възможни са и гръмотевици. Ще духа слаб, в източната половина от страната до умерен североизточен вятър.

Преобладаващите минимални температури ще бъдат между 9° и 14°, а максималните - между 20° и 25°. В събота ще преобладава слънчево време. В сутрешните часове на места в низините и котловините ще има ниска облачност и намалена видимост. Около и след обяд ще има и купеста облачност, но вероятността за валежи е малка.

"В момента около 600 000 българи са на временен или на постоянен воден режим - сред тях са Плевен, Етрополе, Ловеч и други градове, които са в полите на Балкана, са на режим. Нито едно населено място не е на режим на водата към т.нар. питейни язовири. Всичко това показва, че трябва да се адаптираме към промените в климата и в природата", заяви климатологът.

"У нас има няколко язовира, които с години не се построяват, а при сушата през това лято се намалиха и т.нар. подпочвени води. И тези селища, които са на сондажни кладенци нямат вече достатъчно вода и затова се наложи да минат на временен режим. Тези валежи, които паднаха сега, не са достатъчни, за съжаление, не се очакват наднормени валежи и през есента. Такива са прогнозите за България на Европейския център за средносрочни прогнози и на американския глобален модел. И двата модела предвиждат през есента - септември, октомври, ноември, нормални валежи, а американският модел дава с около десетина процента по-малки валежи в България. Това е времето, в което се сеят есенниците и една основна маслодайна и фуражна култура - зимната рапица. Това не добре, защото в момента питейните язовири са пълни под 60 процента общо, което не е фатално, ако не се източва вода, но не толкова за напояване, а за производството на електроенергия от частни водноелектрически централи (ВЕЦ)", заяви проф. Рачев.

"В момента поливните ни язовири са пълни едва на 25% общо. Това е много малко, но няма какво да се полива с изключение на някои късни зеленчуци, които са много малко по площ. Енергийните ни язовири са пълни на 50%", каза климатологът.

Проф. Георги Рачев акцентира и върху големите наводнения в Централна Европа, които станаха преди дни, като отбеляза, че почти същото е било положението през 1997 г. Сега огромни площи в европейски държави бяха залети, но няма как това да не стане, ако има 200-300 литра валежи на квадратен метър, което е сезонната норма на валежа, паднала за два дни. Това стана наскоро в Централна Европа - в Австрия, Словакия, Чехия, Полша, Унгария, Германия, но в тези страни започна адаптация към промените в климата. Това заяви в интервю за БТА климатологът проф. Георги Рачев.

Изминалите 15 и 16 септември бяха най-студените дни и ще бъдат най-студените дни за този септември у нас, но в предишни години през септември е било много слънчево и топло, както беше през първата половина на месеца. От 19 септември до края на месеца времето в България ще е по-топло. В дните около празника за Независимостта на България времето ще бъде много слънчево и топло, и няма да има валежи. До края на септември се очаква да има още по-топло време, прогнозира проф. Георги Рачев.

Той каза, че температурите през есента у нас се очаква да бъдат по-високи от нормалното, като и двата глобални модела - и американският, и европейският, дават около половин до един градус по-топло време за есента. Най-малко ще бъде превишаването на температурата през ноември, за който двата модела дават само половин градус над нормата. Това са дългосрочни прогнози, които се отнасят за по-дълъг и осреднен период, уточни климатологът.

Предстоящата зима в България към момента се очертава да бъде в рамките на климатичната статистика. Валежите се очаква да са в рамките на нормата - през декември, януари и февруари, а за температурите - с около половин градус да е по-висока средната зимна температура. Само през февруари двата модела сериозно се различават по отношение на валежите. Американският модел предвижда по-големи валежи през февруари, европейският модел прогнозира, че те ще са в нормата, или ще са малко по-малки - с 5% до 10% по-малко валежи. Това отново са дългосрочни прогнози, отбеляза климатологът.

През последните години, а и есента, и зимата, които минаха, бяха с валежи у нас под нормата и трябва много внимателно да използваме водните си ресурси, каза проф. Георги Рачев.