Тъжен празник е! Почитаме мъченица, посипана с горещи въглени

Православната църква почита Св. мчца Харитина и Св. свщмчк Дионисий, еп. Александрийски на 5 октомври

Св. мчца Харитина впечатлявала с красота, кроткост, целомъдрие и светлата си вяра в Бога. 

Родината й е Понтида - североизточна област на Мала Азия. Докато била още малка, останала сираче. Взел я в дома си един богат и състрадателен човек на име Клавдий. Възпитал я като своя дъщеря.

Като пораснала, тя започнала да прави впечатление не само с телесната си красота, но и с добрия си характер, с кротост, целомъдрие, чиста мисъл и светла вяра в Бога. Вярващите й се радвали. На невярващите тя говорила за Спасителя и им сочела пътя на истината.

В началото на четвъртия век настанало жестоко гонение на християните. До началника на окръга, където Харитина живеела, стигнал донос за нейната християнска дейност. Била повикана на съд. Дометиан, тъй се казвал началникът, я запитал: Вярно ли е това, че си християнка? Вярно ли е това, че ти заблуждаваш хората да стават християни?“

Разярен, началникът заповядал да я бият безпощадно. След това е препратил на съд при областния управител. Напразно управителят правел опити да я убеди да се отрече от своята християнска вяра. Като почувствал безсилието си, той заповядал да й острижат косата, да сипят горещи въглени върху главата и тялото й.

Накрая я осъдил на обезчестяване.

Тя се помолила на Бога това да не се случи и издъхнала, запазвайки непорочността си. Тялото на света Харитина било хвърлено в морето, но вълните го изхвърлили на брега и християните го погребали с благоговение.

Свети Дионисий е роден в Александрия, Египет, в края на II век в заможно семейство на езичници. Получил добро образование и проявявал интерес към религията на родителите си, докато в зряла възраст се запознал с християнството и се покръстил. После се обучавал в прочутата Александрийска школа на християнския учен Ориген, дори след време я оглавил.

По това време християнството, наред с противопоставянето си на езическите религии, трябвало да се справя и с лъжеученията на отклонили се от правилните вярвания християнски еретици.

Дионисий се включил в тази борба, писал и съчинения срещу еретиците, както свидетелстват светите отци от следващото поколение. В средата на III век Дионисий бил ръкоположен в свещен сан, а в 248 г. станал епископ на църквата в Александрия. Но тогава дошъл на власт нов император, Деций Траян, останал в историята с масовите гонения срещу християните.

През 249 г. в Александрия започнало голямо преследване от езическата тълпа и стотици християни били нападани, убивани с камъни или изгорени поради отказа им да се отрекат от вярата си.

Епископ Дионисий успял да оцелее при това преследване, но през януари 250 г. императорът в стремежа си да върне западналия авторитет на държавната власт издал указ за съдебно преследване на християните по цялата територия на империята.

Дионисий бил издирван от управителя Аврелий Апий Савин, затова заедно със свои клирици и други вярващи избягал в либийската пустиня и се укривал там до края на преследването през следващата година. Когато през 252 г. чумна епидемия опустошила Александрия, завърналият се епископ, заедно с други свещеници и дякони, се заел да помага на болните и умиращите.