Телекомите ни удрят в сметките, ако сме в черния им списък

Никой бизнес не ще клиенти, които не плащат. Особено ако става дума за "дългосрочно обвързване". Ето защо при сключване на нов договор за каквато и да е услуга попълваме камари с документи и немалко лични данни. Освен за директен маркетинг компаниите ползват информацията и за предварително обследване на клиента, а на по-късен етап - и за предприемане на мерки по принудително събиране на дължимите суми.   

Мобилните оператори у нас имат неформален черен списък на некоректни абонати със стари борчове. Такива хора са персона нон грата за всяка компания и дори и да искат да се прехвърлят към друг телеком, не са желани. В най-добрия случай ще платят доста повече от стандартната цена на абонаментен план или при покупка на мобилно устройство. 

В корпоративния свят процесът е известен като „оценка на риска“ и при телекомите е автоматизиран процес. „Прилага се, когато клиент желае да вземе устройство на преференциална цена заедно с абонамент за мобилни услуги“, посочват от  Yettel.  Именно тогава от компанията  може да изискат допълнителна информация дали клиентът има неплатени задължения към А1 и Vivacom. “Оценката на риска е начин, чрез който се оценява доколко вероятно е потребител да спре да плаща задълженията си към Yettel или да изпадне в ситуация, при която не е в състояние да го прави. В зависимост от резултатите от оценката   

е възможно да се наложи предплащане на една или повече месечни такси,   

заплащане на определена първоначална вноска или предоставяне на друга гаранция“, обясняват от телекома. Това не е незаконно, произтича от Закона за електронните съобщения. Тъй като оценката на клиента се прави по стандартизиран електронен алгоритъм, може да не е съвсем коректна. Тогава човек има право да поиска преразглеждането й и съответно промяна на условията по договора.

В своята политика за кредитна оценка А1 пък декларират, че тя може да се извърши както от техни служители, така и от наета кредитна агенция. Проверката на клиента може да съдържа запитване за поведението му както при конкуренцията, така и в Националната агенция за приходите (за редовно плащани здравни осигуровки), НОИ и други публични регистри. След съгласие на клиента, което повечето подписват, без изобщо да прочетат, анализът може да продължи на база дори справка в Централния кредитен регистър на БНБ, Централния регистър  на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители и Централния регистър на особените залози. Вътрешните правила на телекома дават няколко варианта, ако клиентът не е чист като сълза. Компанията може да поиска дори и заплащане на гаранционна сума, която да играе ролята на гаранция, че абонатът ще плаща навреме сметките си. В противен случай   

гаранцията не се връща, а служи именно за погасяване на натрупаните задължения.   

Най-радикалната мярка е телекомът директно да откаже сключване на договор за електронни съобщителни услуги и/или закупуване на устройство или пък лизинг на телефон.   

Vivacom прилага идентична политика, за да отсее неблагонадеждните клиенти. В допълнение, компанията може да поиска преди сключване на договор да заплатите накуп издадените ви фактури, текущото нефактурирано потребление, лихви, начислени неустойки и др. Това е заложено в официалната й политиката за кредитна оценка.

Откакто през април 2008 година реално стана възможно абонатите да сменят мобилния оператор, без да се налага да получават и нов номер на джиесема, много хора редовно правят совалки между трите телекома в търсене на по-изгодни условия за разговори, интернет и допълни услуги. Още повече че от 2012 година процедурата задължително се облекчи и откъм документация, и откъм време. 

Луксозният GSM става достъпен със скъп абонаментен план

От обикновени телефони за “жълти стотинки“ до скъпи и луксозни модели с намаления до 50% - офертите на мобилните оператори винаги са се радвали на голям потребителски интерес. Те обаче имат и скрита страна, която никак не се отразява добре на джоба. Много потребители смятат, че ако закупят телефон чрез мобилните оператори A1, Виваком или Йетел, ще получат по-изгодна оферта и ще спестят пари. В офисите и онлайн порталите на операторите се предлагат стотици модели смартфони и обикновени телефони, а заедно с тях и разнообразни планове, с които устройствата да се комбинират. Има два варианта: потребителите могат да се сдобият с крайно устройство със значително намаление, ако сключат договор за мобилни услуги с оператора, или могат да закупят устройството без абонамент, но на по- висока цена. Налични са и възможности за разсрочено плащане на вноски.

Дотук звучи хубаво, но има множество условия, които е добре да знаете, напомнят от потребителската организация “Активни потребители“.

Първо - договорите за мобилни услуги с предоставяне на крайно устройство обвързватпотребителя за някакъв период от време. Второ - потребители с безсрочен договор трябва да преминат на срочен такъв, за да се възползват от възможността за по-евтино крайно устройство. И трето, което никак не е маловажно, в случай на предсрочно прекратяване на договора се дължат неустойки до размера на цената на апарат без договор. В информацията на компаниите това може да се нарича “пазарна цена на устройството“.

За целта на проучването си от “Активни потребители“ са взели няколко модела смартфони и са обследвали тяхната цена на свободна продажба, със скъп абонаментен план и спо-евтин. Например за Samsung Galaxy Z Fold4 512 GB средната пазарна цена на апарата е 3158лева (към февруари м.г.). С най-скъпия план на А1 телефонът излиза около 2500 лева, с Йетел - 2630 лева, а с Виваком - 2590 лева.Изводът е, че без абонамент цената е по-висока. А по-ниската цена на устройството с абонамент зависи от цената на абонамента и продължителността на договора. С други думи, за да се възползвате от тънката цена, трябва да се абонирате за най-скъпите планове на телекомите, които варират между 50 лв. и 60 лв.

Има още една особеност и тя е цената на устройството при предсрочно прекратяване на договора. В този случай и в посочения пример сделката за Samsung Galaxy Z Fold4 512 GB излиза с между 1000 и 1500 лева повече.

Късаме договора, ако има едностранна индексация, но невинаги

Автор: Станимир Кронев

След вълната на недоволство и редицата проверки, които индексациите на цените на мобилните и фиксираните услуги предизвикаха през последните 2 години, за потребителите има малко успокоение, след като Алиансът на технологичната индустрия (АТИ) и Комисия за защита на потребителите (КЗП) се разбраха в края на март. Според подписания документ всеки клиент ще може да се откаже от договора си, без да дължи няколко такси като неустойки, ако телекомът вдигне цените заради инфлацията.   

Първи тази мярка предприеха от А1, но заради обществения натиск решението беше прието и от Йетел и Виваком. Според общите им условия телекомите имат право едностранно да индексират цените си, но не бяха добре регламентирани правата на потребителите, на които бе оставена възможността или да приемат повишението, или да се откажат от услугите, но като платят три такси.

Затова в диалога с Комисията за защита на потребителите е установено, че клаузата за индексацията е нормативно приложима, но е отчетено също така, че клиентите трябва да получат право на отказ, без да бъдат наказвани за това, че например не могат да си позволят да плащат по-високи сметки за мобилни услуги.

Така, ако цените на абонаментните планове се увеличават заради инфлацията, потребителите имат право на отказ от услугите в рамките на месец от обявяването на поскъпването. Телекомите са се съгласили също така, ако статистиката отчете поевтиняване на живота за предходната година, то да се отразява в сметките за мобилни услуги, но ако дефлацията е над 2 процента. Същият таван ще важи и за промяната на цените заради инфлацията. 

Операторите обаче си запазват правото определени абонаментни планове и/или цени на услуги да бъдат изключени от обхвата на индексацията както при инфлация, така и при дефлация. Кои са те, ще бъде обявявано на интернет страниците им. Новите клаузи ще се прилагат от 1 януари 2025 г., съобщават от Алианса на технологичната индустрия.

Това не е първият случай, в който операторите правят доброволни промени в договорите си в полза на потребителите, припомнят от браншовата организация. През 2014-2015 г. те приеха да намалят размера на неустойките при прекратяване на договора по искане на клиента до три сметки. Преди това абонатите трябваше да погасяват всички фактури до края на подписания от тях договор. 

Новата клауза пък раздели експерти и потребители. Различни организации смятат, че подобна клауза може да бъде лесно заобиколена и превърната в несъществена, ако и трите телекома заедно вдигнат за пореден път цените от следващата година. Така клиентът ще бъде изправен пред патова ситуация, в която дори да смени оператора, пак ще плаща повече. Други пък смятат, че това може да доведе до условия за нелоялна конкуренция при хипотезата, че един от операторите може да задържи цените и така да отмъкне големи групи клиенти от конкурентите.

За миналата година: Трите оператора завъртяха над 3,7 млрд. лева оборот

Автор: Станимир Кронев

И трите български телекома са постигнали рекордни резултати за 2023 г., показват отчетите им. Общо те обслужват над 11 милиона мобилни плана на година.

С рекордни стойности растат всички основни показатели в годишните им отчети - оборот, печалба и средeн приход на абонат. Причините са както инфлационни (тоест по-скъпи планове), така и подобряване на представянето в отделни сегменти на операторите.

Първенец остава "А1 България" с близо 1,5 млрд. лева, като продажбите на компанията бележат ръст с цели 17% за изминалата година. Наследникът на първия мобилен оператор в страната оперира при почти рекордни маржове на оперативната печалба от близо 40 на сто за групата (която притежава телекоми в над 10 държави). Това, на практика, значи, че за 2023 година А1 са инкасирали печалба от малко над 595 млн. лева (преди разходи за лихви, данъци и амортизации).

Вторият най-голям телеком, що се отнася до приходите, е "Виваком", които също увеличават приходите си за последната фискална година с 9%, като те достигат малко под 1,27 млрд. лв. Въпреки това печалбата на дружеството е 575 млн. лева, което значи, че маржът при тях е малко над 45 на сто. 

"Йетел България" записват приходи от 984 млн. лева за 2023-та, което също е повишение спрямо предишната година в рамките на малко над 10%. Приходите на компанията преди разходите лихви, данъци и амортизации пък  се понижават с 3.9%, до 287 млн. лева, което в процентно изражение прави най-ниския коефициент от малко над 29 на сто. 

Инфлацията в страната се отразява на целия бизнес и има директен ефект и върху телеком пазара. Фактът, че и трите оператора показват в отчетите си, че по-скъпите планове са причина за по-добрите резултати. А също така и че имат идентична ценова политика. Първите месеци на 2024 г. показват, че тази година растежът продължава и тя може да се окаже отново рекордна. 

Много по-трудно е обаче да се определи със сигурност колко точно абонати има всеки един от телекомите, тъй като няма изискване подобна информация да бъде публична. Все пак от отчетите им може да се съди за състоянието на пазара. Така например "Йетел" държат 35% от пазара на мобилни услуги и сами посочват, че са лидер в този сегмент. Което ще рече, че за А1 и "Виваком" са останалите 65 на сто, като обосновано може да предположим, че единият оператор има около 33%, а другият - около 32% пазарен дял.

В същото време А1 обявяват, че абонатите на мобилни услуги са 3.78 млн., от които 3.3 млн. са на абонамент, а останалите ползват предплатени планове. Фиксираните услуги на компанията (телевизия и интернет) пък ползват общо 1.24 млн. домакинства. "Виваком" посочват, че са лидер при фиксираните услуги с дял от  съответно 26% за телевизия и 18% за интернет, докато мобилни планове от тях ползват общо 3.35 млн. души в страната.