Тодоровден е! 52 красиви имена празнуват днес, вижте обичаите и забраните

Празникът е посветен на свети Теодор Тирон и е свързан с надеждата за настъпване на пролетта и плодородие

През 2025 година Тодоровден се чества на 8 март, съвпадайки с Международния ден на жената. 

Тодоровден е подвижен празник, като се отбелязва в първата събота на Великденските пости. Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято. Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне. 

Празникът е посветен на свети Теодор Тирон, раннохристиянски мъченик от IV век, и е свързан с надеждата за настъпване на пролетта и плодородие. Според народните вярвания, на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.

Имен ден празнуват: Тодор, Тодора, Тодорка, Тодорин, Тодорина, Теодор, Теодора, Теомир, Теомира, Теодомир, Теодомира, Теослав, Теослава, Теодосий, Теодосия, Тодьо, Тода, Теди, Тошо, Тошка, Тотьо, Тото, Тотка, Тота, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Дарин, Дарина, Дарко, Дарка, Дария, Дариян, Дарияна, Даримир, Даримира, Дарислав, Дарислава, Дарен, Дарена, Даро, Дара, Доро, Дора, Дорка, Дориан, Дориана, Дориян, Дорияна, Дорчо, Доротея, Доротей.

В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което означава „Божи дар", въпреки че в народното съзнание липсва ясно разграничение. Двама от тях се воини-великомъченици - св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат, чиито жития показват много общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическата си смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини-светии е особено разпространен в българските земи и е намерил отражение в някои паметници на нашата художествена култура. 

Тодоровден е известен с богатите си традиции и обичаи, които се спазват в различни краища на България:

Конски надбягвания (кушии): Рано сутринта мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя, и ги отвеждат на водопой. След това се организират кушии, като победителят и неговият кон получават награди.

Жените мият косдите си: Преди кушията жените трябва да измият косите си с вода, в която е престояла слама от конските ясли. Миенето става в леген, а когато конете и ездачите тръгнат към кушията, жената плисва водата след тях. Така им пожелава успех, а нейната коса ще стане лъскава и здрава като конската грива.

След това вече е забранено да се мият косите, особено след залез слънце. Смята се, че това носи болести.

Обредни хлябове: Жените замесват обредни хлябове, които се раздават за здраве. От тях се дава и на конете, за да бъдат здрави и силни.

Обичаи за младите булки: В някои региони Тодоровден е известен като „Булкина събота“. Младите невести, омъжени през последната година, обличат празнични носии и раздават обредни питки, като по този начин получават благословия за зачеване и износване на здрави деца.

Гадаене за бъдещето: През седмицата преди Тодоровден момите поставят под възглавницата си три скилидки чесън и три зърна от царевица, боб или овес, вярвайки, че сънищата им през тази нощ ще разкрият кога ще се задомят.

Традиционната трапеза на Тодоровден включва пита с мая, леща, гъбена чорба, зелен фасул, червени чушки, пълнени със зрял боб, кисело зеле с ориз и праз лук.

Тодоровден остава един от най-обичаните празници в България, съчетавайки народните вярвания, любовта към природата и почитта към животните.