Трагедията, която разтресе ЦК на БКП: След „Кръстникът“ ученик уби 6 и рани 10 човека в Студентски град

На Коледа през 1974 г. България е разтърсена от една от най-жестоките трагедии в своята съвременна история. 

Случилото се в общежитията на Студентски град в София оставя дълбока следа в колективната памет на страната.

На 25 декември 1974 г. 17-годишният Бранимир Дончев, видимо разстроен след прожекцията на филма „Кръстникът“, се завръща у дома и взема оръжието на баща си – пистолет „Валтер“ с 75 патрона, както и финландски нож. Обзет от ревност и параноя, той нахлува в студентско общежитие, търсейки своята братовчедка, в която бил влюбен.

Вместо нея, Дончев попада на виетнамски студенти, празнуващи рожден ден в стая 519. Там започва масовото убийство, което ще шокира страната.

В рамките на часове Дончев убива шестима души и ранява фатално още двама, които умират по-късно в болница. Осем други са простреляни или намушкани с нож. Сред жертвите е бременната в осмия месец Елена, която заедно със съпруга си Стоян се опитва да спаси живота си, но е екзекутирана на място.

Сред хаоса и ужаса, един студент – Исмет Север, проявява изключителна смелост и успява да обезвреди убиеца. Исмет, български турчин от Исперих, се намесва, въпреки че е тежко ранен.

„Скочих, за да му взема пистолета, но той вече беше натиснал спусъка. Куршумът попадна в крака ми, а след това той ме намушка три пъти в гърба. Въпреки това успях да го задържа, докато колегите ми помогнаха,“ разказва Исмет години по-късно.

Случаят предизвиква тревога сред висшето ръководство на България. Заради политическите и дипломатически рискове разследването е поето директно от ЦК на БКП. Бранимир Дончев е диагностициран с шизофрения и обявен за невменяем. Вместо съдебен процес, той е изпратен в психиатрична клиника.

На път за лудницата в Ловеч, обаче, според официалната версия, Дончев прави опит за бягство и е застрелян от охраната. Тази версия остава под въпрос до днес.

Исмет Север, ранен в крака и гърба, едва оцелява. Тежката операция и животоспасяващите процедури са организирани на най-високо ниво. Лично Тодор Живков нарежда доставката на скъп американски антибиотик, който спасява живота на Исмет.

„Този човек може би ми спаси живота,“ признава Исмет години по-късно за Живков.

Трагедията от Коледа 1974 г. остава като зловещ спомен за страната. Историята на Исмет Север обаче показва, че дори в най-тъмните моменти има герои, които с куража си вдъхват надежда и вдъхновение.