Три неволи гонят чуждите компании от България

Големи чужди компании една след друга напускат България насред политическата криза у нас. Според мнозина липсата на стабилно управление и яловите напъни да се сформира редовен кабинет са сред основните фактори, които водят до притеснителната тенденция. Експерти открояват и три проблема, с които чуждите инвеститори се сблъскват.     

През лятото стана ясно, че две големи фирми с чужди капитали за автомобилно оборудване затварят предприятията си от 2025 г.  - SE Bordnetze в Мездра, която е част от японската група Sumitomo Electric Industries, и най-големият частен работодател в Плевен - "Леони България" с германски собственик Leoni. Наскоро бе съобщено, че и най-голямото предприятие за преработка на целулоза и хартия "Монди Стамболийски" спира да работи от Нова година. Собственикът Mondi Group е един от най-големите световни производители на хартия и опаковъчни материали и номер 1 в производството на крафт хартия.

Големият въпрос е какви са причините

На първо място мениджърите посочват увеличаващите се разходи за труд. Много инвеститори идваха в България, за да се възползват от евтината работна ръка. През последните години обаче у нас доходите се вдигнаха значително.

Към средата на годината България е втората страна в ЕС (след Хърватия) по нарастване на индекса на разходите за труд на годишна база. В сравнение с второто тримесечие на 2023 г. възнагражденията у нас са се повишили с 15,4%, докато средно за ЕС нарастването е 5,1%, коментира Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Лъчезар Богданов 

Той посочва данни, според които за последните шест години в региона на Централна и Източна Европа възнагражденията са нараснали с 80%, а България е на трето място, след Литва и Унгария, с близо 97 на сто. За същия период средно в ЕС разходите за труд нарастват с 24,7%, или четири пъти по-бавно от България, в Германия с 21%, във Франция с 18%, в Италия с 12%.

Според Богданов тази тенденция ще продължи, защото дори след това удвояване на заплатите за последните шест години средните почасови разходи за труд в България са близо 4 пъти по-ниски спрямо средните в ЕС.

Един от двигателите за вдигането на доходите е минималната заплата.  Тя вече се определя според формула в Кодекса на труда ​- размерът <210> трябва да е 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Така за 2025 г. минималното възнаграждение се вдига от 933 на 1077 лева.

Това предизвика гнева на работодателите, а чуждите инвеститори се оправдават с увеличените разходи за труд като причина да напуснат България: "Високите производствени разходи в България, особено нарастващите разходи за труд, се отразиха негативно на способността на компанията да възлага нови проекти за серийно производство на кабелни комплекти към българските си локации", пише в съобщението на "СЕ Борднетце - България" ЕООД, където до края на март в Мездра ще бъдат освободени поетапно 1000 души. Заводът на същата компания в Карнобат пък ще намали капацитета си.

Неофициално се говори, че производството може да бъде преместено в Молдова, където  минималната работна заплата е под 500 лв., или в Румъния -там обаче минималното възнаграждение е 3700 леи, или 1454,44 лв.

Но увеличените разходи за труд не са единствената причина за бягството на инвеститорите.

На второ място мениджърите 

се жалват от липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка.

„Значителното увеличение на разходите за заплати правят неефективно производството на кабелни снопове, което е до голяма степен ръчно. И макар че инвеститорите в региона не са толкова много, работната ръка също не достига, най-вече защото хората търсят заетост в други градове или държави“, посочват от "Леони България" в Плевен, където без работа ще останат 1300 души. Тук работата до голяма степен зависи от поръчките​ - като има такива, те трябва да се изпълнят в определен срок и затова се налага да се назначат допълнително служители. Липсата на квалифицирана работна ръка се оказва пречка.  

Лъчезар Богданов е категоричен, че при намаляващо и застаряващо население и при непоправимо слаби образователни резултати „натискът за увеличение на заплатите неминуемо подкопава конкурентоспособността“. Той вижда единственото решение в по-висока производителност. Тя обаче „изисква предприемаческо усилие, подкрепено от иновации и структурна трансформация чрез промяна на продукти и технологии“. „За всичко това са нужни инвестиции - а България последните години е на дъното на региона с капиталообразуване от едва 17-18% от БВП. Те на свой ред са възможни само ако има и насочени политики за подобряване на бизнес средата и разширяване и подобряване на качеството на човешкия капитал, в т.ч. за активиране и бързо придобиване на нови умения“, е коментарът на икономиста. 

Но за затварянето на предприятия у нас има и външни фактори - кризата в европейската индустрия и по-специално - в автомобилния сектор в Германия.

Това е и третата причина за отлива на инвестиции от България

Българските заводи на "СЕ Борднетце“ произвеждаха кабели за автомобилите на концерна "Фолксваген",  който преживява незапомнена криза в своята история.

Ефект върху дейността на „Леони“ оказва и намаленото търсене на електрически автомобили, тъй като групата има силни позиции в производството на високоволтови кабели.

Като цяло в Европа се регистрира спад на продажбите на нови коли, за август той достигна 18% - най-ниското ниво от три години насам. 44% е спадът в общите продажби на електрически превозни средства, като за Германия той е 69%.

Причината е, че европейските производители на е-автомобили не издържат на конкуренцията на китайските и на Tesla Inc., пише "Блумбърг".

Най-ярък пример в това отношение е „Фолксваген“ - символ на германското икономическо чудо и просперитет през последните 9 десетилетия. Три предприятия на концерна са застрашени от затваряне, десетки хиляди работници могат да останат на улицата. Не само синдикатите, но и правителството на Германия търси решение на кризата.

Как се стигна дотук

Доскоро в Китай всеки трети продаван автомобил бе с марката на VW. Но по-евтините и по-иновативни местни производители вече превъзхождат компанията от Волфсбург. През второто тримесечие на 2024 г. тя е доставила почти една пета по-малко автомобили в Китай, а само европейският пазар не може да компенсира този спад. 

Търсенето на традиционни автомобили с двигатели с вътрешно горене ​- област, в която VW отдавна е лидер - също отслабва значително.

Лъч надежда за европейските производители, а оттук и за инвестициите в България, може би е ограничаването на китайския внос. 

На 29 октомври Европейската комисия официално одобри налагането на мита върху произведените в Китай електрически превозни средства (EV).

Това стана след разследване,  установило, че електрическите превозни средства с батерии в Китай се възползват от несправедливи субсидии, което пък застрашава с икономически щети производителите в ЕС.

Европейската комисия определи ставки от 7.8% за Tesla до 35.3% за китайската SAIC и други производители. Те ще бъдат в допълнение към стандартните 10% мито за внос на автомобили в ЕС. 

Автор: Станимир Кронев

Наблюдава се сериозен спад на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България през първите осем месеца на 2024 г. Те се сриват със 77,5%. Според предварителните данни за периода януари-август на тази година ПЧИ възлизат на 697,8 млн. евро, което прави 0,7% от БВП. Това е по-малко с 2,4 млрд. евро, или 77,5%, в сравнение със същия период на 2023 г. Тогава ПЧИ са били в размер на 3,1 млрд. евро.

Въпреки ниските данъци и членството ни в ЕС, Volkswagen избраха Турция пред България като потенциална нова дестинация за бъдещите си заводи

На месечна база през август 2024 г. у нас са инвестирани шест пъти по-малко пари в сравнение с август 2023 г. В цифри това прави 100,5 млн. евро срещу 590,3 млн. евро м.г. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари-август 2024 г. са от Нидерландия (518.1 млн. евро), Австрия (451.7 млн. евро) и Гърция (359.7 млн. евро). Инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 3.1 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 11.2 млн. евро за януари-август 2023 г.

Отваряме една скоба, за да уточним, че призовото място на Нидерландия не е от вчера и всъщност е формално. Огромна част от компаниите просто са регистрирани в Нидерландия, тъй като страната се счита за данъчен рай.

Ясно е, че чуждият капитал в страната намалява все повече. Но тази тенденция далеч не е валидна за целия регион. Само от началото на годината Гърция привлече Microsoft и Google да изградят мощни дата центрове. Електрическият Citroen C3 ще се прави в Сърбия. В Румъния пък се произвеждат няколко от новите модели на Ford. Китайският автомобилен производител BYD прави завод в Унгария, а Intel инвестира 4.6 млрд. евро в завод в Полша.

За сметка на това от поне 5-6 години в страната ни е тихо, що се отнася до сериозни инвестиции, идващи от чужбина. Най-ясният пример от последните години е концернът Volkswagen Group, който въпреки членството на страната ни в Европейския съюз избра Турция за новата си фабрика. Ковид пандемията обаче промени плановете и за момента проектът в южната ни съседка е на пауза.