Важно за бюджет 2025: Повече пари в хазната от борбата със сивия сектор

Петкова с обещание: Държавата залага на приходи от удара по сивата икономика

Ще донесе ли това стабилност в хазната?

Бюджет 2025: Балансиране на публичните финанси

Финансовият министър Теменужка Петкова представи параметрите на проектобюджета за 2025 г., като подчерта, че основен приоритет ще бъде борбата със сивата икономика и повишаване на събираемостта на приходите.

Дефицитът ще бъде 6,4 млрд. лв. (3% от БВП), като се планира свиването му до 2,2% в следващите 4 години.

Нов държавен дълг – 18,9 млрд. лв., като се очаква общият държавен дълг да достигне 61,7 млрд. лв. (26,6% от БВП).

Икономически растеж – прогнозира се 2,8% ръст на БВП, който ще достигне 215 млрд. лв.

Фискални мерки – без промени в данъчно-осигурителната система; акцент върху подобряване на фискалния контрол и анализ на риска.

Минималната работна заплата (МРЗ) ще се увеличи от 933 лв. на 1 077 лв. от 1 януари 2025 г.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се и земеделски стопани се увеличава на 1 077 лв. от 1 април 2025 г.

Максималният осигурителен доход ще нараства поетапно:✔ 4 130 лв. (2025 г.)✔ 4 430 лв. (2026 г.)✔ 4 730 лв. (2027 г.)✔ 5 030 лв. (2028 г.)

Осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ ще остане без промяна до 2026 г., но ще се повиши с 1% през 2027 г. и с още 2% през 2028 г.

Швейцарското правило остава в сила – пенсиите ще се осъвременяват от 1 юли всяка година.

За 2025 г. са предвидени допълнителни 1,033 млрд. лв. за актуализация на пенсиите.

Разходите за персонал в публичния сектор ще се увеличат с 5%, като за педагогическия персонал е заложено повишение с 499 млн. лв.

Фискалният съвет препоръчва снижаване на публичните разходи до под 40% от БВП, като в момента те надхвърлят този праг.

Според БНБ „3% дефицит не означава автоматично фискална дисциплина“, като се настоява за по-ефективно управление на разходите и структурни реформи.

Препоръчва се отмяна на автоматичните формули за определяне на заплати и социални плащания, тъй като те създават натиск върху бюджета.

Обсъждане и гласуване на проектобюджета в парламента. Прецизиране на приходните мерки, особено в борбата със сивата икономика. Планиране на дълговата политика и търсене на баланс между приходи и разходи.