Мартин Табаков, анализатор: Тръмп иска да се сдобри с Путин и да се сборичка с Китай

Акценти

- Г-н Табаков, предизвестена ли беше победата на Доналд Тръмп? Защо американците заложиха на него, въпреки съдебните дела и сянката на метежа в Капитолия от януари 2021 г.?

- Победата на Доналд Тръмп бе преди всичко логична, тъй като в рамките на предизборната кампания той успя да артикулира по-добре темите, които вълнуваха преобладаващо американските му съграждани - икономиката и сигурността, пречупена през призмата на мигрантския натиск. В този смисъл, вотът за него бе рационален и прагматичен, тъй като Тръмп има доказана хронология на управление на кризи от такъв характер.

Иначе Републиканската партия вече е Доналд Тръмп. Оттук всякаква вътрешнопартийна съпротива срещу него бе по презумпция обречена на неуспех, както видяхме и в лицето на слабото представяне на Ники Хейли в първичните избори на формацията. Републиканската партия е редуцирана до това да бъде връхна дреха, наметната на раменете на Тръмп. А що се касае до съдебните му драми, единственият сериозен ефект от тях бе този на допълнителна мобилизация на неговите привърженици.

- Защо и традиционно "сини" щати избраха Тръмп? 

- Ще посоча поне два фактора за успехите на Тръмп в т.нар. „Синя стена” в Средния Запад на САЩ. Единият е чисто етнодемографски - населението в Пенсилвания, Мичиган и Уисконсин е по-бяло от средното за САЩ. А както видяхме и на тези избори, белите продължават да бъдат водещ електорален сегмент на Републиканската партия. Вторият фактор обаче е свързан по-скоро със спецификите на самия Тръмп - в споменатите щати има достатъчно много количество бели, които изпълняват нискоквалифициран труд и обикновено не са с университетско образование. Този електорален сегмент е особено важен в подкрепата за Тръмп (и е своеобразна реминисценция на т.нар. „Рейгънови демократи” от 80-те години на миналия век). Добавете към тези два фактора и един трети, но касаещ Камала Харис, а именно по-ниската от очакваното мобилизация сред привържениците <210>, със специален акцент върху жените от предградията. И вече получаваме обяснение защо Тръмп бе особено успешен в пробива на „Синята стена”. 

- Защо Камала Харис загуби толкова катастрофално? 

- Камала Харис загуби основно поради това, че тя бе възприета като продължение на едно управление,  което бе оценявано като лошо. Допълнителен проблем пред нея бе и този, че тя бе прекалено идеологически обременена, така че да бъде възприета като релевантна от независимите избиратели. Самата Харис не успя сякаш да импонира и на пулса на американското общество - докато тя му говореше за демокрацията и абортите, то се вълнуваше от инфлацията и сигурността си.

- Можеше ли друг кандидат, посочен на старта на кампанията, да спечели нов мандат за демократите?

- Когато каруцата се обърне, пътища много. Да, Харис бе слаб кандидат поради причините, които споменах. Но другите имена, които се обсъждаха в средите на Демократическата партия към онзи момент, споделяха обща слабост - те имаха изключително ниска разпознаваемост в национален мащаб сред американското общество, а не оставаше много време за кампания. Иначе, без да подценявам електоралната маса, която стои зад Тръмп, смятам, че той можеше да бъде победен, ако срещу него се бе изправил достатъчно умерен демократ, който да бъде антипод на разделителната реторика на републиканеца.

- Очаквате ли оспорвания на резултатите от страна на демократите предвид категоричната победа на Тръмп? 

- Не, не очаквам. Нито на тези избори, нито на предишните имаше основания за оспорването на резултатите. Дано поне това е нещо, около което да могат да се обединят и демократите, и републиканците. И дано един такъв консенсус послужи като основа за помирение между наелектризираните партийни отреди. 

- Не крие ли рискове това републиканците да имат президент и да доминират в Сената?

- Републиканците вече спечелиха мнозинство в Сената и президентската институция. Да приемем, че ще съхранят мнозинството си и в Камарата на представителите, а към това да напомним, че и във Върховния съд също е налице консервативно мнозинство. Представлява ли това риск? Не мисля. Достойнство на демокрацията е, че една партия може да има мнозинства в различни институции на страната, но не може да монополизира обществото. А обществото е коренът, институциите са само клоните на този политически организъм.

- Какво ще донесе на САЩ обещаната от Тръмп "златна епоха" през втория му мандат в Белия дом? Как ще се осъществи лозунгът "Америка отново велика"?

- Не придавам особено значение на политическата, често популистка реторика на Доналд Тръмп.  А в лично качество съм и много скептичен към политици, които обещават грандиозни неща - било „спасение”, „възраждане” или  „златни епохи”. Тръмп ще бъде полезен, ако просто направи това, което обеща в кампанията си - да засили контрола върху границите на страната си срещу опитите за нелегалното им пресичане, да демонстрира нулева толерантност към криминалните структури и да предостави възможност на бизнеса да „диша”, без опекунството и регулациите на държавата. Така, струва ми се, Америка ще стане отново велика: с примера си, че личната индивидуална свобода и колективната националната сигурност могат да съществуват паралелно, а не едното за сметка на другото. 

- Каква международна политика ще води Тръмп?  Напразни ли са опасенията от изолационизъм на САЩ? Спиране на войната в Украйна ли ще е първият международен успех на новия президент?  

- Преустановяването на бойните действия между Украйна и Русия и сега е възможно, но цената за това ще заплати жертвата, а не агресорът. Агресорите се санкционират, а не се възнаграждават. Ако Тръмп смята да възнагради Владимир Путин с лакомство за пакостта му, може да очаква нови пакости. Отстъпките пред агресорите не водят до мир, а до нови войни.   

Иначе инстинктът на Тръмп е изолационистки. Друг е въпросът, че САЩ са прекалено вплетени в системата на международните отношения, за да може дори и новият-стар президент да промени това в рамките на един четиригодишен мандат. Основата на външната политика на Тръмп ще бъдат двустранните (а не многостранните) отношения, филтрирани през призмата на националната сигурност и търговска изгода на Вашингтон.

- Как Европейският съюз, който стискаше палци за Камала Харис, ще си партнира с Доналд Тръмп?

- Ако миналото може да бъде указател, трудно. Тръмп иска да се сдобри с Путин и да се сборичка със Си Дзинпин. Това е точно обратното на интереса на Европа. Много лесно ще се възобновят и стандартните проблеми между ЕС и САЩ в търговските отношения - от налагането на мита до субсидираните производства, регулациите в технологиите и боравенето с лични данни от американски компании.

- Ще продължи ли интересът на републиканеца Тръмп към Балканите и Източна Европа?

- Социално-културните специфики на Източна Европа действително позволяват една интерпретация, която разглежда и мисли Тръмп много по-положително спрямо тълкуването, което той получава в западната част на Стария континент. Своеобразен тест за интереса му към Източна Европа ще бъде инициативата „Три морета”. По отношение на Балканите обаче от специфичен интерес за българските ресорни институции трябва да бъде близкото отношение, политическо и икономическо, което има основният външнополитически съветник на Доналд Тръмп, Ричард Гренел, със сръбските и македонски власти. Не мисля, че самият президент ще има интерес към два от основните приоритета на България спрямо региона - пълноценната интеграция на Западните Балкани към ЕС и НАТО и осигуряването на сигурността в Черноморския регион.

- Кои от българските политици трябва да са най-доволни от рокадата във Вашингтон? 

- Тези български политици, които смятат, че властта и политическото им оцеляване зависи не от волеизявлението на народа, а от външнополитически договорки и слагачество.

Визитка  

Мартин Табаков е доктор по политически науки от НБУ. Специализираните му интереси са свързани с турската вътрешна и външна политика, както и с процесите в Близкия изток. Работил е като съветник към политическия кабинет на министъра на външните работи на България. Коментарите му са достъпни в Twitter профила @TabakovMartin.