Мнение: Сирия не може да запази териториалната си цялост без съдействието на Турция

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган и временният президент на Сирия Ахмед ал-Шараа се срещнаха в Анкара, за да обсъдят въпроси на сигурността, възстановяването на икономиката на Сирия и укрепването на двустранното сътрудничество.

Ердоган подчерта, че Турция остава непоколебима в ангажимента си за запазване на териториалната цялост и единство на Сирия.

Турският лидер също обеща подкрепа за възстановяването на разрушените от войната градове в Сирия, като подчерта, че икономическото възстановяване ще бъде ключов фактор за улесняване на доброволното завръщане на бежанците. Освен това той призова арабския и ислямския свят да подкрепят новата сирийска администрация. 

Турския изследовател, писател и журналист Нихат Кашъкчъ сподели за Азербайджанската информационна агенция News.Az, че подробностите за последните преговори, са доста ограничени. Все още няма конкретни официални изявления, очертаващи конкретни условия. Въпреки това може да се предположи, че дискусиите са били за териториалната цялост на Сирия и ограничаването на чуждестранни субекти в страната. Това вероятно се отнася до прокюрдските YPG/PYD, подкрепяни от САЩ, които Анкара вижда като сирийското крило на ПKK.

Кашъкчъ споделя, че без подкрепата и военното присъствие на Турция Сирия не може да се бори да възстанови напълно своята териториална цялост. Ето защо е логично да се предположи, че по време на разговорите са взети конкретни решения и договорености в тази насока.

Има спекулации, че може да се създадат няколко турски военни бази, допълни Кашъкчъ. "Важно е да се има предвид, че през последните 5 до 6 години Турция е провела приблизително три до четири военни операции в Сирия, гарантирайки сигурността в няколко региона.

Турските военни остават в тези райони, където са създадени административни структури, открити са училища, действат граждански институции, поддържа се сигурността и се съживява търговията. Освен това турската лира се използва в икономически транзакции в тези зони.

Сега дискусиите трябва да се съсредоточат върху това как ще бъде структуриран съюзът между Турция и Сирия. Разговорът не трябва да засяга само създаването на военни бази, но и по-широка стратегия за сигурност. Разбира се, ще са необходими военни бази предвид ограничените възможности на сирийската армия, особено след големите щети, нанесени й по време на революцията и продължаващите удари от Израел, който продължава да разширява своята окупация на Голанските възвишения."

Кашъкчъ продължи: "Въпреки че все още няма официални изявления, е много вероятно Турция да установи военни бази в Сирия. Този процес обаче може да бъде формализиран чрез правни споразумения с новото сирийско ръководство в рамките на сигурността и стратегическото военно сътрудничество."

"В този контекст, Турция може да обмисли разполагането на своите военни сили в определени райони на Сирия, потенциално включително и изтребители F-16. Напълно възможно е тази необходимост да е била обсъждана по време на преговорите.

Важно е обаче да се помни, че Турция споделя 911-километрова граница със Сирия и нейните югоизточни региони остават изложени на терористични заплахи и рискове за националната сигурност.

Турция вече поддържа военно присъствие в региона със значителни бази в Малатия и Диарбекир. Самолетите F-16, изстреляни от базата в Диарбекир, могат да достигнат дълбоко в сирийската територия за кратък период от време.

Турция обаче може да използва присъствието на F-16 в Сирия като форма на стратегически сигнал.

Турция притежава значителна възпираща мощ, особено чрез своите дронове и ракетни системи. Затова не вярвам, че разполагането на F-16 в Сирия би било решителен ход", допълни Кашъкчъ.

"Съединените щати, Израел и Франция очевидно не искат Турция да засили позициите си в Сирия, но им липсват средствата да го предотвратят.

Саудитска Арабия също е предпазлива от нарастващото влияние на Турция, но признава, че Турция е основен регионален играч.

//

Германия и Франция се стремят да ограничат влиянието на Турция, но също така зависят от сътрудничеството на Турция за справяне с продължаващата миграционна криза.

Европа - особено Германия - не иска да приема мигранти, които не са съобразени с нейната културна и религиозна идентичност.

И все пак Германия се нуждае от 500 000 нови работници годишно поради застаряващото население.

В момента Германия е изправена пред недостиг на работна ръка, намаляващи природни ресурси и намаляваща технологична доминация. Това налага селективен миграционен подход — посрещане на квалифицирани професионалисти, докато другите остават в Турция.

Този метод обаче не може да се поддържа безкрайно. Сега Европа се намира на кръстопът: от една страна, има нужда от работна сила, но от друга, присъствието на нарастващо мюсюлманско население поставя под въпрос традиционните европейски ценности.

Така че, Турция ще продължи да играе решаваща роля в сирийския въпрос, превръщайки се в решаващ фактор не само за Запада, но и за регионалните участници", заключи Кашъкчъ.