Мобилните оператори вкараха еврото във фактурите

Големи компании подраниха с въвеждането на еврото у нас. На своя глава започнаха да посочват цени за услугите си в две валути - в националната и в единната европейска.

Бърз преглед показва, че от няколко месеца така процедира телекомът А1, а после и „Йеттел“ въведе практиката. Най-отдолу на фактурата дължимата сума първо се изписва в левове, а после в евро. Често от недоглеждане, хората изпадат в кратковременна радост, като видят двойно по-малка сума, но после се оказва, че това е сметката в евро.

В последната фактура на третия играч в бранша - Виваком, все още промяна няма. 

Отскоро и Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ), неочаквано за държавно ведомство, започна да публикува цените на едро на хранителните продукти в две валути. Така килограм фасул тръгва от борсата на 4.01 лв., или 2.05 евро, кило ориз е 3.53 лв., или 1.80 евро, брашно тип 500 е 1.44 лв. за килограм (0.74 евро), олиото идва на 3.32 лв. (1.70 евро), ябълките са по 0.92 евро за кило, а картофите - 0.61 евро.

Една от големите банки също вече пренастрои банкоматите си така, че да виждаме разписката и в евро, съобщиха хора, теглили пари наскоро. Всичко това се прави за улеснение на клиентите, за да имат време да свикнат с новата валута.

Въпреки че България все още няма точна дата за влизане в еврозоната, големите търговци отдавна се подготвят за промяната.

По закон у нас задължително ще има период на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите. Този период обаче започва един месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на единната валута в България, се казва в Закона за въвеждане на еврото. Така че към този момент няма необходимост цените на каквато и да е стока да са и в левове, и в евро.

Бизнесът обаче го чака немалък разход. Още през пролетта от Българската стопанска камера (БСК) изчислиха, че по отношение на фискалните устройства трябва да се подмени най-малко софтуерът на над 460 хиляди устройства, от които 356 хиляди са обикновените касови апарати. Това означава доразработване на допълнителни функционалности за работа с евро, изпитване в Българския институт по метрология, след което актуализация на софтуера или през втори канал за комуникация, или на място в търговския обект. От БСК успокоиха търговците, че няма да се наложи смяна на самите фискални устройства, но промяната на софтуера ще варира от 44 лв. до 100 лева на устройство по сметки на Асоциацията на производителите и търговците на фискални устройства.