Крилото на Крумовград Момчил Цветанов е един от най-титулуваните действащи футболисти в българското първенство. Той е двукратен шампион на България и 6 пъти носител на Купата. Единственият играч, който е печелил втория по значимост трофей с четири различни тима - Литекс, ЦСКА, Локомотив (Пловдив) и Славия.
"Ако говорим за купи, чисто спечелени трофеи, може би тази с Локо (Пловдив) срещу Ботев. Ботев бяха в по-изгодна позиция, по-напред в класирането, влязоха като абсолютен фаворит. Ние влязохме като аутсайдер, имахме 5 или 6 загуби в първенството. Това е тази купа, която има най-видно място в моята витрина. Винаги ще си я спомням. Следващата е с ЦСКА. Тя е много изненадваща. Там пък има друг фактор - феновете. Срещахме отбори и когато излизахме на мач, до 10-ата минута водехме с 1:0 заради феновете. Излизахме на стадиона и целият стадион беше червен. Докато с Локо (Пловдив) беше толкова сладка и изстрадана, защото знаехме през какво минаваме като отбор, колко проблеми имахме тогава. А Ботев се носеха на крилете на победата", сподели Цветанов.
Пред колегите от Спортал щурмовакът от Плевен разкри и тайните как Локо спечели два пъти Купата на България и Суперкупата:
“Трябва да имаш президент, който да е трезво мислещ и да преценя нещата. Като сложи на везната да види кое ще тежи повече. Да запази състава и опитните футболисти и върху тях да се гради. Дори да продадеш един-двама, да вземеш на тяхно място двама. А не да продадеш пет и да вземеш 10. Това беше разковничето в Локомотив (Пловдив). Другото разковниче беше треньорът. Когато имаш треньор, а президентът стои зад него. А не да стои само на думи и след три дни да го изгони. Това малко не е феър спрямо треньора. Това беше моментът, в който надскочихме себе си много пъти. Взехме сребърни медали, две купи, една суперкупа. Докарахме на “Лаута" Жозе Моуриньо и за малко да го прескочим. До ден днешен казва, че най-трудният мач в България му е срещу Локомотив (Пловдив), а се срещна няколко пъти и с Лудогорец. Бяхме на 10 минути да ги отстраним. Това се случи, защото президентът и треньорът вярваха в нас. Тактиката не се промени. Напротив. Надграждахме тактически и се познавахме със затворени очи."
Баща кара дъщеричката си към детската градина, и случайно натиска клаксона. - Извинявай ако съм те стреснал, без да искам го натиснах. - Знам, тате. - Откъде знаеш? - Ами защото не извика "глeдай къде вървиш бе, смотаняк!"
още вицове