На екскурзия с кораб от Пловдив до Бургас

Мегаломанските проекти на всевъзможни архитекти, но и на откровени фантазьори открай време са интригували света. Като се почне от египетските пирамиди, минем през пресушаването на Аралско море от Сталин и стигнем до мегапроекта "Атлантропа" за пресушаването на Средиземно море и съединяването на Африка и Европа в един континент. Сега на свой ред и ние искаме да предложим на вашето внимание една идея - колкото шантава, толкова и реалистична. 

Искате ли да „откраднем“ от турците Босфора и Дарданелите? Не, няма как да си ги присвоим, макар че през 1912 година бяхме на крачка от това. И ако не беше подлата роля на московския агент ген. Радко Димитриев, който осуети превземането на Чаталджа и Цариград, сега ние щяхме да снимаме сълзливи сериали на брега на Босфора, а не турците.

Идеята е просто да дублираме Проливите, като прокопаем един плавателен канал, свързващ Черно с Бяло море. Да, идеята за това е българска и се е родила в нечия умна българска глава още по Сталиново време - през първата половина на 50-те години на ХХ век. За нея научаваме от една очарователна със своя наивизъм и впереност в „светлото бъдеще“ публикация в списание „Наука и техника за младежта“ от 1956 година. 

Хайде на пътешествие с кораба „Тракия“

от Пловдив до Бургас!  

Синият тролейбус лети плавно и без шум по асфалтирания крайбрежен булевард. Отдясно красиви жилищни блокове са потънали в зеленина, а отляво лъщи като сребърно огледало широко разлялото се езеро. По него браздят спортни глисери, лекокрили яхти, разперили платна като пеперуди, и гребни лодки с подранили спортисти. На укрепения и богато залесен насрещен бряг се издигат дворците на Международния мострен панаир. По средата на езерото е Острова - любимо място за отдих на пловдивчани.

Тролейбусът спира пред кокетна пристанищна сграда. Минаваме през украсената с картини от наши известни художници чакалня и излизаме на кея… Ето го и самото пристанище с кейовите стени, складовете, съоръженията. Белият като лебед пътнически кораб „Тракия“, с който ще пътуваме по канала до Бургас, ни чака. В 8 часа, след последния сигнал на сирената, въжетата се отвързват от кея и ние потегляме…

Така започва въображаемият репортаж от бъдещето (1970 г.), съчинен от капитан III ранг инж. Н. Найденов, на когото не може да се отрече белетристичният талант. Според споменатата древна публикация от 1956 година този ​напоително-плавателен канал трябва да служи главно като основен резервоар за набиране, пренасяне и разпределяне на идващите от Родопите, Рила и Стара планина води, които да се използват за напояване на Тракийската низина от Пловдив до Бургас. Но размерите му дават възможност по него да плават кораби със среден тонаж. С построяване на някои допълнителни съоръжения и необходимия брой шлюзове - той е превърнат в плавателен.

От изхода на пловдивското пристанище до моста при входа в Бургаския залив каналът е дълъг 300 километра. Средната широчина на водата е 30 метра, при най-малка дълбочина 3 метра. Това би позволило по него да пътуват кораби с максимални размери: дължина - 60 метра, ширина - 6,50 метра и газене - 2 метра. За построяването на напоително-плавателния канал трябвало да бъдат извършени 40 милиона кубически метра изкопи и да бъдат излети 500 000 куб. метра бетон.

 Освен това проектът предвиждал и прокопаването на огромен тунел с дължина 6 км и височина 10-12 метра, по който корабите ще минават под Средна гора. По протежението на канала трябвало да има три големи, модерно обзаведени пристанища - Пловдив, Стара Загора и Сливен, както и 50 средни и малки. Според прогнозите по канала е трябвало да се транспортират по 150 хиляди тона товари годишно… Но нека му отпуснем края и

да се насладим на нашето въображаемо плаване по канала: 

Нашият кораб „Тракия“ продължава да се носи плавно между двата зелени бряга. Задминаваме влекач с четири шлепа, натоварени с цимент от Димитровград за Бургас. Каква икономия се постига с този воден път, личи от факта, че четирите шлепа с товар 2000 тона се влачат от малък влекач с 200 конски сили! 

Спираме за няколко минути на пристанище Трилистник. Току-що е пристигнал пътническият кораб „Септември“, поддържащ редовен рейс Стара Загора - Пловдив и обратно. По палубата му цари веселие. Младежи и девойки танцуват под звуците на радиоуредбата. (А колко бързо са щели да пристигнат пътниците, това е друг въпрос. Максималната позволена скорост по канала била 9 км/час! - б.а.)

Ето го и града герой Стара Загора; там има две пристанища. Едното е товарно и се намира в западните му покрайнини, а другото е пътническо и е в центъра, до главния площад. „Тракия“ застава на пътническия кей. Оживлението покрай канала и по залетия в светлина площад е голямо… 

След половин час престой на Сливенското пристанище нашият кораб е отново на път. След вкусния обяд от риба, наловена в канала, всички си почиваме. След няколко часа навлизаме в "Поляновградското море".(Поляновград е комунистическото име на Карнобат - б.а.) Корабът се люшка от игривите вълни, които плющят по левия борд и заливат предната палуба. Някои от спътниците ни плащат данък на Нептун, хвана ги морската болест. Това „море“ е едно от най-големите изкуствени езера в Европа, обхващащо към 200 000 хектара площ, и се образува след преграждането на коритото на р. Азмака.

Пак сме на път. От „Поляновградското море“ до езерото Вая край Бургас корабът ни стига посредством система от 17 шлюза! Зората ни посреща с полъха на прохладния морски бриз. Ето го и Бургас - вляво пушат комините на заводите, а по-нататък стърчат мачтите на големите морски кораби. Ние пристигнахме в Черно море!

Как да „откраднем“ Босфора и Дарданелите? 

След като се повозихме на кораба „Тракия“ и се надъхахме до краен предел, нека на свой ред да помечтаем и ние. Забравяме за всякакви хидромелиорации на Тракийската низина. И търсим най-прекия възможен път от Бургас до устието на Марица в Егейско море. Следите ли картата? Тръгваме от Бургаския залив - през язовир „Мандра“, и продължаваме по руслото на Средецка река. Пътят ни минава южно от Бакаджиците, като съществуващите възвишения ще бъдат или прокопани, или ще се преодолеят чрез шлюзове. Така стигаме до Тунджа над град Елхово. И водният път на юг, към Егея, е открит!

Минус за подобен проект е, че около 30 км от него ще трябва да мине през турска територия. А Турция би могла да го блокира. За да се избегнат подобни разправии, може да се прокопае връзка между Тунджа и Марица на българска територия, през южните склонове на Сакар… 

Как ви се струва, драги читатели? Налудничаво, да, но не и невъзможно, нали?