На първо четене: Три парламентарни комисии приеха Бюджет 2025

Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазване и с Комисията по труда и социалната политика обсъдиха на съвместно заседание на първо четене трите бюджетни закона за 2025 година – Държавния бюджет на Република България, Бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО), предаде репортер на БГНЕС.

Преди да представи параметрите на Бюджета за 2025 г., министърът на финансите Теменужка Петкова отбеляза, че това е възможният бюджет.

В кратки срокове през февруари 2025 г. се изготвиха проектите на трите бюджетни закона за 2025 г. и актуализирана бюджетна рамка за периода 2025-2028 г., които да съответстват на политическите приоритети за управленския мандат на правителството.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за всяка година от прогнозния период 2025-2028 г. е дефицит, вариращ в рамките от 2,2-3,0% от БВП с низходяща тенденция. Това се дължи на осигуряването на разходни политики за 2025 и 2026 г., преобладаващо базирани на решения от 2024 г. със съответните приходни мерки, като за 2027 и 2028 г. дефицитът намалява, съответно до 2,7 и 2,2% от БВП.

В средносрочен план се очаква устойчив номинален ръст на приходите, включително на данъчно-осигурителните, като помощите от чужбина след ръст през 2025 г. намаляват леко през следващата година и бележат по-значителен спад през следващите две години, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС.

В средносрочен план разходите по КФП са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране), като варират в диапазона 39,5-40,0% от БВП за периода 2025-2028 г.

Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2025-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 61,7 млрд. лв. (28,6% от БВП) през 2025 г., 72,4 млрд. лв. (31,9% от БВП) през 2026 г., 81,5 млрд. лв. (34,3% от БВП) през 2027 г. и 88,9 млрд. лв. (36,0% от БВП) през 2028 г.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4,5 млрд. лв. 

През периода 2025-2028 г. данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 април 2025 г. на 1 077 лв. Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители също се увеличава от 1 април 2025 г. на 1 077 лв.

Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период съответно от 1 април 2025 г. на 4 130 лв., за 2026 г. на 4 430 лв., за 2027 г. –  4 730 лв. и за 2028 г. – 5 030 лв.

Финансистът Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, посочи, че от гледна точка на икономиката за 2025 г. не са еднозначни рисковете, които стоят пред нея. „Препоръчваме да се върнем към едно балансирано ниво на размера на разходите до 38% от БВП. В момента ние отиваме към 43% дефицит, което означава, че имаме структурен проблем в него", каза той.

Фискалният съвет призова правителството да предприеме малко по-агресивна политика по отношение на разходите.

Подуправителят на БНБ Петър Чобанов заяви, че 3% дефицит не е непременно фискална дисциплина. „Нашата работа не е да оценяваме отделните политики. Трябва да се стремим към по-голяма ефективност на публичните разходи. Надяваме се, че правителството ще предложи наистина една рамка за правене на бизнес, и то в първите месеци. Увеличаването на инвестициите е в правилна посока, особено когато те са в отделните региони. Имаме доста значителни нужди от дълг и трябва тези средства да бъдат изразходвани ефективно", добави той.

Асен Василев от ПП-ДБ обясни, че ще запази политическата дискусия за пленарна зала. Той се обърна към Дацов с думите, че досега 40-процентното правило винаги е включвало и националните, и европейските средства. „За първи път ние имаме бюджет, който прави националните средства като разход 40% и добавя 4% като европейски средства. Имаме много сериозно раздуване на разходите в този бюджет", заяви бившият финансов министър, като подчерта, че разходите скачат толкова заради политически причини, а не заради икономически.

Василев съобщи, че няма да подкрепят този бюджет.

„Да, борба със сивата икономика, но тормоз не", взе отношение и Мартин Димитров и допълни, че мерките, които предлага финансовото министерство, изключително много го притесняват.

Венко Сабрутев обърна внимание, че липсват текстовете за компенсациите за тока за бизнеса и попита къде са и предвидени ли са такива. Теменужка Петкова отговори, че такива ще има.

Няма корупционни рискове в проекта на закон за бюджет, коментира още финансовият министър.

Според Йордан Цонев от „ДПС-Ново начало" не са достатъчни реформите в този бюджет. „Когато искаш да повишиш  събираемостта е нужно да се правят много по-силни и смели реформи", заяви той и отбеляза, че най-сериозната слабост на този бюджет е липсата на смелост.

Трябваше да се отиде още една идея отвъд търсенето на възможност за инвестиции, каза Цонев и обяви, че ПГ на „ДПС-Ново начало" е взела решене да подкрепи бюджета.

Йордан Цонев посочи, че аргументите да го подкрепят са ръстът на заплатите в МВР, в отбрана, на учители и пр. „Другото ни основание е, че в условията на толкова трудна фискална позиция запазвате ниското ниво на преките данъци и фактът, че инвестиционната програма за общините я запазихте във вида, в който е. Категорично не съм съгласен, че спряхте обединението на „Митниците" и НАП. Твърдо вярвам, че това ще е последният бюджет в лева и не бих изтървал възможността да гласувам за него", каза още той.

Последва гласуване от страна на трите комисии. И бюджетна, и социална, и здравна комисии отхвърлиха Законопроекта за държавния бюджет с включен проект на ВСС.

Приет на първо четене от комисиите бе Законопроектът за държавния бюджет за 2025 г. с включено становище на Министерски съвет по чл. 1 и 2.

В Комисията по бюджет и финанси той бе приет с 14 гласа „за", 6 „против", нямаше „въздържали се".

Комисията по труда и социалната политика прие Законопроекта за държавния бюджет с включено становище становище на МС с 14 гласа „за", 6 „против" и без „въздържали се".

В Комисията по здравеопазване той бе подкрепен от 14 от членовете, 6 бяха „против", нямаше „въздържали се".

Всеки момент е важен! Последвайте ни в и, за да сте в крак с темите на деня