На първо четене: Важни промени в Закона за личната помощ приеха в НС

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за личната помощ, с които се разширява кръгът на ползвателите на лична помощ. Законопроектът е внесен от Костадин Костадинов и група народни представители от „Възраждане“ и бе подкрепен с 98 гласа „за“, без „против" и 23 - „въздържал се“.
В доклада на Комисията по труда и социалната политика се посочва, че с предлаганата промяна се разширява кръгът на ползвателите на лична помощ с лица, които още нямат решение на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но са с влошено здравословно състояние и имат нужда от чужда помощ, определено на база на етапна епикриза от лекуващ лекар.
Следващата промяна предвижда увеличаване на асистентската подкрепа с до 72 часа за почивни и празнични дни за хората с четвърта степен на зависимост от интензивна подкрепа чрез назначаване на втори личен асистент. Предлага се добавката за чужда помощ от Кодекса за социално осигуряване на лицата от четвърта група да не се превежда на Агенцията за социално подпомагане след назначаването на личен асистент, както и ползвателите да не дават писмено съгласие за това, кумулативно лицата да получават социална пенсия за инвалидност, добавка за чужда помощ и да ползват личен асистент.
В доклада на комисията се изтъква, че с последната предлагана промяна се разширяват изискванията към лицата, назначавани за лични асистенти, като от този кръг се изключват лица с увреждания с решение на ТЕЛК с чужда помощ, както и лица, вписани в Регистъра на педофилите и в Регистъра на насилниците, когато последните бъдат създадени.
В становище на Министерството на труда и социалната политика, цитирано в доклада на комисията, се казва, че предложеният законопроект противоречи на философията и принципите на Закона за личната помощ и създава неравнопоставеност при предоставянето на помощ „незабавно”. Наличието на валидно експертно решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) е необходимо условие, което гарантира достъпа на хората с увреждания до социални плащания, лична помощ и друга публична подкрепа, като изрично са предвидени случаите за преустановяване или спиране на осигурената подкрепа.
Редакцията, предвидена в текстовете от законопроекта на практика ще позволи на всеки човек с 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност в страната да бъде обект на предоставяне на лична помощ, без определена от органите на медицинската експертиза потребност от чужда помощ, при това незабавно въз основа на епикриза от лекуващ лекар. По този начин се допуска приоритизиране на тази група хора с увреждания спрямо други рискови групи, което противопоставя едни уязвими лица спрямо други и нарушава социалната солидарност на гражданското общество като цяло, смятат от социалното министерство.
Звезделина Каравелова от „Възраждане“ в становище по вносител отбеляза, че бедността и социалното изключване възпрепятстват хората да живеят достойно. Предлаганите промени в Закона за личната помощ са само първа стъпка към реализирането на адекватната политика към хората с увреждания, каза тя. Каравелова представи основните насоки на промените, според които ще се разграничи експертната оценка за вид и степен на увреждане от оценката за работоспособност на освидетелстваното лице. С тях се предлага личната помощ да е незабавна и да се получава чрез епикриза от лекуващ лекар за влошено състояние и възникнала необходимост от чужда помощ. С предложените промени се дава възможност на хората с четвърта степен да имат асистент, който да го обслужва до 72 часа, месечно, включително празничните дни и включване на тази необходимост в индивидуалната оценка на потребностите. Тя обясни, че с промените се изключва хипотезата, лица, осъждани за престъпления от общ характер, да предоставят услугата личен асистент.
Илиана Жекова от ГЕРБ-СДС заяви, че ще подкрепят промените на първо четене, но също така изказа своите възражения. Тя цитира данни от преброяването на населението от 2021 г., като изтъкна, че хората с призната трайна намалена работоспособност или степен на увреждане са 654 547 или близо 10 на сто от цялото население на България. По думите ѝ бюджетът за политиките за хората с увреждания всяка година расте и е вече над един милиард лева. Промените в Закона за личната помощ и всички закони, свързани с предоставянето на социални услуги, не бива да бъдат обосновани от политически популизъм, добави депутатът. Тя постави въпроса за професионализирането на услугата личен асистент.
Петя Цанкова заяви от името на „БСП за България“, че ще подкрепят внесения законопроект. Смятам, че така предложените промени са доста смели и трудно приложими, защото не кореспондират с други нормативни документи, коментира тя. Не смятаме, че ролята на ТЕЛК може и трябва да бъде елиминирана при определяне на вида и степента на увреждания, защото именно това е органът, в чиито правомощия е тази дейност, добави Цанкова. Така направеното предложение за предоставяне на чужда помощ единствено след епикриза на лекуващ лекар ще е предпоставка за възникване на злоупотреби, посочи още Цанкова. По думите ѝ с предлаганите промени се създава предпоставка за двойно финансиране и получаване на добавка по НОИ и лична помощ в противоречие с разпоредбите от Закона за личната помощ. 
Венеция Ангова от „Продължаваме промяната – Демократична България“ заяви, че законопроектът в по-голямата си част адресира значими проблеми в системата, но има много недостатъци. Тя отбеляза, че съществува риск ползвателите на механизма да нараснат два пъти, които би довело до затруднения в осигуряването на средства в размер по-голям от предварително разчетените от два милиарда лева. Ангова посочи, че от ПП-ДБ ще гласуват с „въздържал се“.