„Искам анцунг, черен или сив“, „Моля за маратонки, 38 номер“, „А кукла може ли?“, „Аз пък искам гланц за устни“.
Малчуганите от домовете за деца, лишени от родителска грижа, не са като другите. Наясно са, че няма как да напишат три страници с желани подаръци, затова внимателно прецизират най-съкровеното нещо, от което имат нужда - едно, максимум две. Тайно директорите на тези институции поемат щафетата - събират желанията, подреждат в таблици, коригират. После идва третата бръмка във веригата - мотообщността от "Пловдив Райдърс". Знаете ги, стотици усмихнати зад каските мотористи, преоблечени като Дядо Коледа! Шпорят винаги на 25 декември из булевардите на града и вместо с намръщени физиономии, шофьорите и пешеходците ги посрещат с аплодисменти.
Но как се стига дотук? Списъците на децата пристигат при тях, всеки си "заплюва" по нещо, което да осигури, координира го с останалите и хуква по магазините, за да изпълнява желания. После идва следващата трудност - логистиката, защото не е лесно да се съхранят, натоварят и превозят стотиците подаръци. Идват още добри хора с големи сърца от офроуд сдружения и реализацията на плана е почти готова - шумната и весела колона от дядоколедовци на мотори тръгва из пловдивските улици, като се предвожда тържествено от джипове, натъпкани с цветни опаковки с желани за децата неща. О, и преди това мотористите правят още един рейд по магазините за подходящо облекло на добрия старец - червен костюм, шапка с помпон, дълга бяла брада. Защото на шествието има само дядоколедовци и Снежанки, "цивилни" - не.
Без въобще да са си поставяли грандиозна цел, шествието на „Пловдив райдърс“ се превърна в една от най-мащабните благотворителни коледни кампании в страната. Прави се поне от седем години и мотористите стават все повече и повече. "Вероятно сме около 500 души", уклончиво обяснява Павлина Генчева от сдружението. За нея бройката няма никакво значение. Най-важно е всичко да е изпипано до най-малкия детайл и да няма тъжно дете на светлия празник. "Целта е не само да им подарим подарък, много често жадуват просто за внимание", казва тя. След толкова години тя и другите от общността познават децата и са се научили да ги „усещат“ - кой има нужда от прегръдка, кой от разговор и кой е готов да се престраши да се качи на мотор за едно кръгче, допълва дамата. Тя е опитна, защото извън работата на Дядо Коледа, е учител в начално училище.
Невероятно, но всяка година се включват нови и нови хора, които да помагат за голямото разнасяне на подаръци. Един може едно, друг - друго. Един казал на друг, другият - на трети, а първият въобще не познава третия, но спойката става. „Чух, че правите нещо хубаво, с какво мога да помогна?“, директно питат различни хора на различна възраст с най-различни професии. "Наистина, мотористите са сплотена общност", категорична е Павлина. "Ако сте забелязали, с тях се общува много лесно и непринудено, могат да завържат разговор дори когато чакат да светне зеленото на светофара". Лично на нея моторът й бил стара мечта, но едва преди седем години се престрашила да си купи свой. Заразила с ентусиазма си и съпруга си, а после и децата.
Хората от „Пловдив райдърс“ вече са на финалната права с организацията за Коледа 2024 - подаръците отдавна са купени, опаковани са, транспортът е осигурен, маршрутът е уточнен. Остава само да облекат коледната си премяна и да дарят емоция на децата от пловдивските домове. "Това наистина е най-хубавата част. Понякога е толкова вълнуващо и топло сред малчуганите, че се налага колеги да ни подбутват да продължаваме нататък, защото в противен случай няма да успеем да обиколим всички точки", разказва Павлина Генчева. Но не е толкова лесно, особено ако сред децата има фенове на моторите. „Често се чудим как да ги свалим от тях и да спрат да си правят снимки с големите машини“, смее се дамата.
Още интересни празнични четива вижте тук.
Попитали радио Ереван: - Защо шофьорите в България карат с висока скорост по малките квартални улици? Радиото отговорило: - Бързат, защото карат в забранената посока!
още вицове