„Никога не е късно да се биеш за мечтите си“: Историята на кикбоксьора Томас Стоименов

Казват, че рингът е огледало – там няма къде да се скриеш, няма оправдания, няма и втори шанс. Всичко се свежда до момента, в който заставаш срещу опонента си, но най-вече срещу самия себе си. Историята, която ще ви разкажем днес, не е просто за спорта кикбокс, не е просто за един мач. Това е историята за куража да започнеш отначало отново и отново, за силата да се предизвикаш и за решителността да преследваш мечтите си.

Нашият събеседник се казва Томас Стоименов. 33-годишният кикбоксьор прави своя професионален дебют на ринга на SENSHI 25 на 22 февруари във Варна. Той ще се състезава в двубой в най-тежката категория 95+ кг и в стила KWU Full Contact срещу германеца Ендрит Емини.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Лична история и мотивация

► Нека те върнем назад във времето. Какво те накара да започнеш да тренираш кикбокс? 

Тренирам цял живот и винаги съм знаел, че ще го правя. Първо започнах с ММА, направих няколко мача и след това започнах с кикбокса. Но имам само аматьорски състезания по кикбокс, все още не съм се състезавал професионално. Сега ще е първият ми дебютен мач.

► Защо реши да се състезаваш професионално на 33 години?

Така се случи, животът ме завъртя. Тренирал съм само с професионалисти в последните шест години – имал съм тренировки в Тайланд и Холандия. През 2018 г. заминах за Тайланд – идеята беше да отида там на лагер и после да направя мач, но за съжаление скъсах връзки на коляно и се възстановявах девет месеца. След това отидох в Холандия, където живях общо осем месеца. Там тренирах в една от най-добрите зали – Hemmers Gym. Точно ми предстоеше да направя мач и се появи коронавирусът, след което затвориха всичко. 

► Какви са предизвикателствата при подготовката за мач на такова ниво?

Тренирам по 2-3 пъти на ден. Когато бях на лагер в Гърция, ми казаха, че това е прекалено много. Но преди това не ми пречеше да стана сутрин, да тичам, после да правя щанги и вечерта да завърша с кикбокс, като през деня ходя на работа.

Предизвикателства и подготовка

► Възрастта - предимство или недостатък е в бойните спортове?

Щеше да е по-добре, ако бях на 20 години, но вече съм натрупал повече опит, по-спокоен съм и сега съм стигнал дотук.

Ментална нагласа

► Какво те мотивира да продължиш напред, когато изпитваш трудност?

Не съм свикнал да се отказвам, когато искам нещо.

► Имаш ли свой идол?

Да, харесвам Бадр Хари, Джон Джонс и Майк Тайсън като спортисти.

Очаквания за мача

► Какви са очакванията ти за мача?

Нямам очаквания – каквото Господ реши.

► Какви емоции изпитваш – напрежение или по-скоро вълнение?

Харесва ми усещането, което изпитвам, когато се готвя за състезание. Но със сигурност има напрежение и притеснение, но се и радвам – смесени чувства са.

Големите битки извън ринга

► Имало ли е моменти, в които си искал да се откажеш? Какво те е спирало да го направиш?

Имаше един период от две седмици, в които си мислех да се откажа, но после си промених решението и знаех, че ще го правя, докато съм жив и мога.

Страхът и болката като част от спорта

► Как изглежда страхът за един боец? Има ли място за него в ринга или той остава извън него?

Опитваме се да го контролираме, но винаги има доза страх – неизбежно е.

Значението на този мач

► За много първият професионален мач е стъпка в кариерата. Какво означава за теб? – За мен ще е определено ще е опит.

► Как си представяш момента, в който бие финалният гонг? – Надявам се да ми вдигнат ръката, но съм готов и подготвен за всичко.

Издръжливост и саможертви

► Кое беше най-голямото нещо, което трябваше да жертваш, за да стигнеш дотук?

Много години съм отделил за това – целия си живот.

► Трудно ли е да балансираш между спорта, личния живот и всичко останало?

Без спорта със сигурно ще ми е много по-трудно да балансирам всичко. Само това ме кара да се чувствам добре.

► Какво е най-красивото нещо в бойните спортове, което хората не виждат?

Не може да се опише с думи чувството преди, след и по време на мач. Пренасяш се в друго измерение.

Послание към другите

► Ако един ден разказват твоята история, как искаш да те запомнят?

Искам да запомнят, че съм направил нещо добро.

► Кой е най-големият урок, който научи по пътя си в спорта?

Спортът ме научи на дисциплина и желание за живот – изгради ме като човек.

►Какво би казал на онзи човек, който се страхува да започне нещо ново, защото “вече е късно”?

Годините нямат никакво значение! Джордж Форман стана световен шампион на 44 години. Може и да не се получи по най-добрия начин, но въпросът е да пробваш.

Бойните спортове не са просто физическо съревнование. Те са изпитание на духа, на характера, на способността да се изправиш, дори когато всички около теб вярват, че ще паднеш.  

Всеки боец влиза на ринга с една единствена цел – победа. Но истинската победа не винаги е онази, която съдията присъжда. Истинската победа е да надскочиш себе си, да откажеш да се откажеш, да се изправиш, когато паднеш, и да докажеш, че възрастта, обстоятелствата и мнението на околните нямат власт над мечтите ти.

Нашият гост е пример за това, че никога не е късно да направиш първата стъпка, че смелостта се измерва във волята и непоколебимостта, че бойните спортове не са просто физическа битка – те са път към себепознание, дисциплина и непреклонен дух.

Независимо от изхода на този първи професионален мач, той вече е победител. Защото истинските бойци не се измерват само в победи и загуби – те се измерват в увереността да продължат напред, независимо от всичко.

Всеки момент е важен! Последвайте ни в и, за да сте в крак с темите на деня