Николета спаси омагьосан принц, Александрина забърка отвара за разбирателство

Тазгодишното на националния конкурс "Приказка от мен за теб" отличи своите призьори. Провежда се за трета поредна година от  Центъра за подкрепа на личностното развитие - ОДК - Пловдив. Участниците са разделени в две категории - „Малки“, до 18 години, и „Големи“ - 19 - 119+. Marica.bg  публикува най-добрите истории.

Ето приказките, класирани на трето място при децата.

Кристално сърце

Имало едно време момиченце на име Ива. Веднъж, докато тя се разхождала в гората, чула някой да вика за помощ. Търсила ли, търсила между храстите, но нищо не успяла да намери. Оставало й да провери само в един храст, надникнала зад него и видяла едно гущерче, което се било оплело в клоните му. Тя му помогнала да се освободи, а то в замяна ѝ подарило едно вълшебно кристалче. Когато му кажела „Кристалче, превърни ме в … “ , то мигом я превръщало в това, което е поискала.

Ива се сбогувала с гущерчето и продължила по пътя си. Вървяла, вървяла и стигнала до място, на което пътят се разделял. По единия път вървяла една старица, която носела кошници пълни с гъби. По другия път не вървял никой. Тя, без да се замисля, тръгнала по пътя, по който вървяла старицата, и я попитала :

-Бабо, тежат ли ти кошниците?

А старата жена ѝ отвърнала:

-Да чедо, тежат ми. Ще ми помогнеш ли да ги занеса до вкъщи?

Ива отговорила:

-Да, бабо, ще ти помогна. А ти къде живееш?

Старицата замълчала и посочила една малка къщурка на върха на хълма. Те тръгнали  нагоре  и след много дълго време пристигнали пред къщата, но навън вече било тъмно. Ива помолила старицата:

 -Бабо може ли тази нощ да пренощувам при теб, пък утре ще тръгна по първи петли?

Старицата я приела на драго сърце и приготвила едно червено креватче за нея. Ива легнала да спи. На сутринта станала преди първи петли и седнала на масата, за да закуси. Докато си приказвали със старицата, момичето научило, че в замъка бил заключен принц, който бил превърнат в строен паун. Нещо отвътре говорело на Ива, че трябва да го освободи и попитала:

-Бабо, къде е този замък?

 Старицата й обяснила къде се намира и Ива тръгнала на път. Не след дълго тя пристигнала пред величествения замък, но пред портите му стояли пазачи, които не я пускали да влезе. В този момент Ива се сетила за подаръка на гущерчето и го извадила от джоба си, прошепнала му „Кристалче, превърни ме в мравка!“ . Мигом се превърнала в мравка и успяла да влезе в замъка. Там отново прошепнала на кристала, но този път той я превърнал отново в човек.

 По пода на замъка бил постлан златен килим, по стените били окачени великолепни картини, красивият полюлей, висящ от тавана, бил окичен със скъпоценни камъни, а арките на вратите били от чисто злато.

 Ива отваряла вратите на стаите една след друга, но без успех. Изведнъж пред очите ѝ се появила царицата и я попитала:

-А ти какво правиш тук, дете мое?

Ива отговорила:

-Здравейте! Точно вас търсех. Моля Ви се, освободете принца!

 Царицата я повикала със себе си. Слезли долу в мазетата на замъка. Там в една клетка бил заключен принцът, който бил превърнат в паун. Когато той я видял, от паун се превърнал в човек. Царицата взела ключовете от пазача, отворила клетката и ги пуснала да си вървят. Но преди да излязат от замъка, царицата се провикнала:

 -Честито, дете мое! Ти имаш толкова добро сърце, помогнала си на гущерчето, когато то се е оплело в клоните на храста, помогнала си и на старицата, а сега помагаш и на сина ми.

-Извинявай, че трябваше да те лъжем, но царят искаше синът ни да се омъжи за добро и красиво момиче като теб, защото повечето принцеси желаят богатства и нямат добри сърца като твоето.

Гущерчето, на което ти помогна, всъщност беше принцът. Той може да се променя благодарение на кристала, който ти даде. Когато ги съберете, те образуват един по-голям кристал под формата на сърце, но не трябва да ги събирате преди сватбата, защото ще предизвикате проклятие, което ще се предаде на децата ви.

След тези думи на царицата, те се сбогували с нея и царя, и заедно тръгнали към собствения си замък. До сватбата им оставали три дни. Ива обикнала принца не от пръв поглед, а след като го опознала и разбрала, че той е искрен и благороден човек.

 В деня на сватбата имало голямо празненство. Когато най-после събрали кристалите си, те били благословени от боговете да имат три деца със златни коси, румени бузки и с тъмносини очи, дълбоки като морето. Не след дълго това се случило и те заживели щастливо и задружно до края на дните си.

Автор:  Николета Василева, 11 години, 5. клас в СУ „Св. Софроний Врачански“- град Пловдив

Авторката на приказката "Отвара" Александрина Малкиматева, която бе сред победителите и в миналогодишното издание на конкурса

Отвара

Ивет гледаше как с билките, донесени чак от Соан, се правеше „Зелена атамалия” – супа за мир и разбирателство. Как се смесваха „Лунен прах” и листа от „Зюбвае”. Как те правят леко тъмнозелен цвят и после се добавя листенце от „Четворка” – специално дърво с четворни листа. В Лю Зен – родния град на Ивет, винаги се добавяше по едно масленозелено листенце – тайната съставка на араните – хората, които го правеха. Накрая се слагаха два соса – „Аранз” и „Отам” – единият сладък, а другият – без вкус.

Ивет ги взе и ги постави пред другите вълшебни ястия.

В шкафчето за отвари имаше много билки. Докато ги разглеждаше, чу как Филип – конярът и Аранът /баща й/ се караха. Когато Аранът си тръгна, Филип тъжно попита Ивет какъв е порблемът на баща й с конете, а тя отговори, че не знае. Баща й доста отдавна не просто избягнаше конете, но и изпитваше видима омраза към тях.

Когато излезе навън, забеляза, че там, където беше баща й, сега имаше хора, които  ожесточено се караха. Загледана в тях, Ивет се зачуди защо се карат все повече хората напоследък.

Късно през нощта тя чу странен звук от кухнята. Когато отиде да провери какво става, завари баща й да лежи наподвижен на пода.Тя се разтревожи и изтича да вземе вода, но нещо привлече вниманието й. Беше лист, на който пишеше: „Мило дете, отиди бързо до Соан и донесе „Разбирателките”. Те ще ти помогната да ме излекуваш!”. Почеръкт беше на татко й.

Ивет извика хора, които й помогнаха да пренесат Арана в покойте му и да се погрижат за него, а тя затича към стаята си. Грабна книгата за растения /подарък от баща й за 10-ия й рожден ден, когато по традиция се предава по наследство/. Потърси „Разбирателките”. Откри го на страница 100. Беше нарисувано дърво с красиви розови листа, беше описано къде може да го намери /гората на Соан/, но не пишеше каква сила притежава. Ивет знаеше, че скоро ще разбере.

Грабна чантата, в която имаше всичко необходимо за събиране и приготвяне на отвари с билки. Прибра и книгата и се затича към конюшнята. Оседла коня си и потегли в галоп към Зелените планини. След тях беше гората на Соан. Когато стигна, слезе от коня си, защото той не можеше да продължи. Гората на Соан не допускаше всеки да премине. Ивет влезе в нея. Тя беше толкова гъста, че слънцето дори не успяваше да премине. Това правеше намирането на „Разбирателките” почти невъзможно, но Ивет не се отказваше.

Докато вървеше по едва забележима пътека, стигна до разклонение, разделено от голямо дърво. В този момент храстите се раздвижиха и пред нея застана Пегас – кралят на конете. Той я погледна и забеляза тъгата в очите й. Попита я защо е дошла и тя отговори, че баща й е болен и иска да го излекува с „Разбирателките”.

Пегас се усмихна леко и й каза, че вижда нейната дарба да помага. Обясни й, че дървото зад него /същото голямо дърво/ е „Разбирателките”, но е болно. Разболяло го е неразбирателството. Ивет погледна към дървото. То имаше абаносови листа и беше наклонено под чудноват ъгъл. Тя се обърна към Пегас и го попита, защо той не го излекува, а той й отговори, че е загубил силите си, също от неразбирателството, което все повече се увеличавало. Ивет си спомни, че баща й я  беше учил как да лекува дърветата, затова предложи да помогне, в замяна на няколко листа от дървото, когато оздравее. Направи отвара. Изсипа я в корените на дървото, но вместо да го излекува, от него потече река. Ивет се зачуди защо отварата не подейства и се загледа в потеклата река. Нейният образ започна да се размазва и се появи този на баща й. Видя как баща й беше гневен, но когато той погледна към Пегас, картината се промени. Ивет видя как хората злоупотребяват с конете, защото се чувствали предадени от тях, че ги изоставили по време на война, а конете – обидени, че незаслужават това отношение след толкова години вярна служба.

- Извинявай, че досега мислих, че само ние сме прави! – каза Пегас.

- Прости ми! Сгреших! – овтърна Аранът.

Тя видя как в отражението на водата сърцето на баща й грейва светлина. Същото стана и с Пегас. Светлината ставаше все по-силна. Толкова силна, че Ивет затвори очи. Когато ги отвори, видя, че дървото е здраво. Пегас благодари на Ивет за добрината, която стори. Обърна се и изчезна отново в храстите. След него, на земята има 3 листа от Разбирателките. 

Когато Ивет се върна у дома, баща й бе вече здрав. Тя му подаде листата и той ги нареди в триъгълник. Фигурата е символ на разбирателството, защото е съставена от три части - изслушане, уважение и да успееш да се поставиш на мястото на другия. Този символ е ключът към мира, защото когато се караме – единият говори, но не чува, а другият чува, но не слуша. И така си говорим на все по-висок тон, нищо че сме един до друг. Всеки мисли, че е прав, защото е по-лесно, отколкото да се поставиш на мястото на другия. 

Сега разбирам защо мама и тате ми казат, че „Евтиното, излиза по-скъпо”. А в този случай аз го разбирам така – по-малкото усилие е да се скараш, а не да се опиташ да разбереш, но това какво ще ти струва?

Автор: Александрина Малкиматева, 11 години, ОУ „В. и К. Тютюнджян” гр.Пловдив, 4. Б клас