Новогодишните обещания съществуват от хиляди години

Всяка година на 1 януари милиони хора по света си поставят цели: да спортуват повече, да харчат по-малко или да бъдат по-добри. Това изглежда като модерна традиция, но всъщност корените ѝ се простират от близо 4000 години. Историята на новогодишните обещания започва с древни цивилизации, които отбелязвали началото на годината като време за обновление и размисъл.

„Желанието да започнем отначало е дълбоко заложен човешки импулс“, казва професор Кандида Мос от Университета в Бирмингам, специалист по древна история и ранно християнство, предава National Geographic, пише fakti.bg.

Древните корени на новогодишните обещания

Вавилонците са едни от първите, които празнували настъпването на новата година с фестивали и ритуали. „Има множество писмени доказателства за новогодишни фестивали в древна Вавилония, Сирия и други места в Месопотамия, свързани с идеята за началото на годината“, обяснява професор Екарт Фрам от Йейлския университет.

Тези фестивали, обикновено провеждани около пролетното равноденствие, били съсредоточени върху изразяване на благодарност към боговете за плодородна реколта. Спазването на тези обети било изключително важно — изпълнението им осигурявало благоволението на боговете за следващата година, а нарушаването им можело да доведе до техния гняв.

В края на първото хилядолетие пр.н.е., вавилонски цар публично се заклел да бъде по-добър владетел. Това действие, понякога наричано „отрицателно признание“, било не просто лично размишление, а публична декларация за отговорност. Учените спорят дали това събитие наистина се е случило или историята е била повлияна от несъгласие в свещеническата класа. Въпреки това, тази традиция поставя основите на това, което сега познаваме като новогодишни обещания.

Докато вавилонците за първи път въвеждат идеята, римляните официално утвърждават 1 януари като начало на новата година. Подобно на вавилонците, те празнували с фестивали и ритуали, но също така включвали практични елементи на обновление, като „пролетно почистване“ и обети за промяна. „Тези традиции целели да започнат годината по правилния начин — с почистване на домовете, зареждане на запасите, изплащане на дългове и връщане на заети вещи“, казва Мос.

От колониална Америка до съвременния свят

Столетия по-късно традицията прекосява Атлантическия океан и достига до колониална Америка, където пуританите предпочитали размисъл пред празненства. „Имаше желание да се избягват излишества и да се размишлява върху изминалата и предстоящата година. Именно тогава започват да се появяват новогодишните обещания в техния модерен вид“, отбелязва Мос.

Историкът Алексис МакКросен от Южния методистки университет посочва, че по това време църквите често провеждали „ Съботни проповеди“ в първата неделя на годината. Тези проповеди, включително известната на Томас Фокскрофт от 1724 г., акцентирали върху краткостта на времето и призовавали вярващите да бъдат по-добри служители на Бога.

Дневниците от ранна Америка разкриват, че хората обещавали да преодолеят греховете си или да се въздържат от алкохол, често използвайки изрази като „Обещавам си“ или „Реших да направя“. Теологът от Нова Англия Джонатан Едуардс въплъщава този дух на интроспекция, създавайки 70 обещания в продължение на години, включително: „Никога да не говоря лошо за никого, освен ако нямам сериозна причина“, или иначе казано — „да спра да клюкарствам“.

Новогодишни обещания в съвременния свят

До XIX век новогодишните обещания вече надхвърлят своите християнски корени. „Днес тези обещания са до голяма степен светски, което отразява по-широката секуларизация (религиозна неутралност) на обществото“, казва Мос.

Вестникарски статии от XX век показват как малко са се променили обещанията през годините. Статия от 1912 г. в The Sacramento Star гласи, че новогодишните обещания са време за отказ от лоши навици. През 1938 г. The Miami Daily News съветва жените да правят малки и постижими обещания.

Идеята, че новогодишните обещания често се провалят, също е широко документирана в пресата. На 30 декември 1937 г. Fort Myers News-Press публикува статия с изказвания на психолози, които заявяват, че тези обещания обикновено не работят. През 1941 г. The Afro-American Times отбелязва, че повечето хора не правят обещания, защото знаят, че няма да ги спазят. Това вероятно е причината само трима от всеки десет американци да заявяват, че ще направят новогодишни обещания през 2024 г.

Новогодишните обещания са пример за древен ритуал, който продължава да е актуален, адаптирайки се към нуждите и вярванията на всяко ново поколение. Те остават символ на надеждата и желанието за личностно израстване, въпреки че рядко се спазват напълно. Може би именно това ги прави толкова универсални.