"Ню Йорк Таймс": Войната става все по-мрачна, украинците - все по-разочаровани

Толкова много хора загинаха и за какво? Искам всичко да приключи, поне по някакъв начин, защото имам син и не искам той да расте в такова военно време, казва 28-годишната Надя Ивашченко, чийто мъж е на фронта.

Предченко държи за ръка 85-годишната си майка, докато гледат импровизирания мемориал на тревата в центъра на Киев, на който всяко синьо и жълто знаме е отбелязано с името на войник, загинал във войната с Русия.

Те често идват тук, на Майдана, за да прекарат време в размисъл за загиналите и войната. Предченко казва, че е сънувала как нещо тежко пада върху Кремъл, но също така се надява на скорошно мирно споразумение. "По-добре лош мир, отколкото добра война", допълва 61-годишната Предченко. Това пише  "Ню Йорк Таймс", цитиран от dnes.dir.bg.

Все по-разочаровани, все повече украинци изглежда се отварят към идеята за мир чрез преговори, дори да не знаят какво означава това.

Социологическите проучвания сочат, че повечето украинци все още се противопоставят на предаването на каквато и да е територия на Русия, дори на Кримския полуостров, който беше завзет от Русия преди 10 години. Но тези анкети и неотдавнашните изказвания на лидерите на страната също така подчертават осезаемата промяна в разговора за мирните преговори - от "никаква-сделка-никога" към "може би-компромис-в-някой- момент".

В средата на юли проучване на украинската независима медия ZN.UA показва, че около 44% от украинските граждани подкрепят започването на официални преговори с Русия. На 23 юли Киевският международен институт по социология публикува проучване, според което почти една трета от украинците биха се съгласили да отстъпят някаква територия на Русия, за да се сложи край на войната. Това е повече от три пъти повече в сравнение с предходната година.

28-годишната Надя Ивашченко, оператор на железопътна сигнализация от централния Кировоградски регион, заяви, че не може да опише как би изглеждало едно добро мирно споразумение. Но съпругът ѝ се сражава на фронта, откакто Русия нахлу през февруари 2022 г., а двойката има 5-годишен син, който не е виждал баща си през тези години.

"Толкова много хора загинаха и за какво?" казва Ивашченко. "Искам всичко да приключи, поне по някакъв начин, защото имам син и не искам той да расте в такова военно време, както сега", допълва тя.

В Украйна третата година от войната е изтощителна: От 2022 г. насам Украйна не е в състояние да проведе успешна контраофанзива. Страната е обзета от чести прекъсвания на електрозахранването и нарастващ брой на жертвите.

Продължаващата подкрепа от Запада изглежда непредсказуема, особено ако Доналд Тръмп отново спечели Белия дом през ноември. Германия ще намали наполовина военната помощ за Украйна, ако предложеният от нея бюджет за 2025 г. бъде приет; това се разглежда като сигнал за ангажираността на Запада, особено след шестмесечното забавяне в Съединените щати на пакета за военна помощ, предоставен тази пролет.

Международният натиск върху Украйна и Русия да постигнат някакво споразумение се засилва, въпреки че експертите са единодушни, че нито една от двете страни не е готова. Пречките пред каквото и да е споразумение са огромни: Русия е окупирала около 18% от украинската територия, включително Крим, казват от DeepState, аналитична група, която е тясно свързана с украинската армия.

През юни президентът на Русия Владимир Путин заяви, че ще нареди прекратяване на огъня и ще започне преговори с Украйна само ако Киев се изтегли от регионите, за които Москва претендира - но все още не контролира напълно - и се откаже от стремежа си да се присъедини към НАТО. Украйна отхвърли предложението като искане за капитулация; президентът Володимир Зеленски казва, че иска Украйна да се върне към границите си от 1991 г. и да получи място в НАТО.

Русия не беше поканена в Швейцария през юни за първата международна среща на върха за мир - среща на 92 държави, предназначена да популяризира визията на Украйна за това как да приключи войната.

Оттогава насам Украйна публично сигнализира, че Русия трябва да дойде на следващата такава среща, а Зеленски в интервю за Би Би Си изрази надежда за дипломатическо решение.

Този месец външният министър на Украйна беше в Пекин, където изрази готовност Китай да играе по-централна роля в мирните преговори, а в сряда Украйна покани китайския първи дипломат да посети Киев.

Досега Русия не се е ангажирала с участие във втора мирна среща на върха. Но през последните седмици Кремъл също даде знак, че може да започне преговори, дори ако Киев не изпълни исканията на Путин от юни. Независимо от това, много западни служители и анализатори се питат дали Путин е готов да преговаря за нещо друго освен за мирно споразумение при неговите условия.

Миналата седмица ключов съветник на Зеленски заяви, че сключването на сделка сега с Путин е равносилно на подписване на "сделка с дявола". И макар че проучването на Киевския институт показа трикратно увеличение на хората, които са готови да отстъпят земя в името на мира, то също така установи, че 55% от украинците се противопоставят на каквито и да било териториални отстъпки.

Катерина Предченко, 85-годишната майка на Оля, порицава дъщеря си за това, че мисли за сделка, и смята, че украинските войници трябва да продължат да се бият: "Не става въпрос само за Украйна, те защитават целия свят", каза тя. "Защо светът не иска да разбере това? Трябва всички да се изправят срещу този руски идиот".

В южната част на страната, един от най-засегнатите от войната региони, промяната в нагласите през последната година е поразителна, показва проучването на Киевския институт. Повече от половината от анкетираните са заявили, че или подкрепят отстъпването на някои територии, или не са съвсем сигурни. Само 46% са се обявили против отстъпки. Преди година 86% от жителите на този регион, включващ Днепропетровск, Запорожие, Николаев, Херсон и Одеса, се обявиха против отстъпването на каквато и да е територия на Русия.

33-годишният Николай, жител на Одеса, който не пожела да използва фамилното си име, тъй като избягва военната служба, заяви, че би могъл да си представи отстъпването на Кримския полуостров, който вече е под контрола на Русия, или на района близо до град Луганск в Източен Донбас като част от сделка. Но допълва: "Като човек, който си седи вкъщи и не се сражава на бойното поле, не смятам, че имам някакво морално право да казвам как трябва да изглежда това споразумение."

Замразяването по линията на фронта би оставило районите в окупираните области, които включват роднините на много украинци, под руски контрол за неопределено време. А районите, които Украйна е освободила, са мрачни, разрушени от руски удари и изобилстващи от обвинения в нарушаване на човешките права.

Проучването на социологическия институт не определя колко големи трябва да бъдат отстъпките, дали територията трябва да бъде официално отстъпена, или трябва да бъде временно контролирана по някакъв начин контролирана от Русия.

"Общо взето така стоят нещата", казва Антон Грушецки, изпълнителен директор на института. "И със сигурност все повече и повече хора са готови. И основната причина са излъганите очаквания от миналата година, защото много хора имаха повече надежди". Той допълва, че много украинци са изгубили надежда, особено заради забавянето на американската военна помощ.

За някои украинци желаната от тях сделка звучи по-скоро като неосъществена мечта.

"Бих искал Русия да се махне, да спре да се намесва в страната ни и да се справи с вътрешните си проблеми", казва 26-годишният Олександър Мелник, автомонтьор в Кривой Рих. Подал си е документите за служба в армията. "Бих искал да спрат агресията, да платят за нанесените щети и да върнат всички наши пленници и деца".

Много хора в Украйна казват, че са притеснени от това какво може да означава преизбирането на Тръмп. Бившият президент заяви, че планира да сложи бърз край на войната, въпреки че не уточни как. Украинците се притесняват, че той ще намали подкрепата на Америка или ще настоява да се позволи на Русия да запази територията, която сега окупира.

Сред сподвижниците на Тръмп е пълно със скептици по отношение на войната в Украйна, включително Джей Ди Ванс, избраният от него за вицепрезидент, който веднъж каза: "Всъщност не ме интересува какво ще се случи с Украйна по един или друг начин".

Но други украинци казват, че Тръмп поне ще даде отговор на Украйна. "Ако Тръмп дойде на власт, всичко ще се изясни", казва 47-годишната Наталия Фоменко, която живее в Ирпен, едно от киевските предградия, опустошени в началото на войната от руснаците. "Той или ще предостави на Украйна оръжия, или ще трябва да се съгласим да преговаряме".

Някои украинци на фронтовата линия също казват, че са скептични, че Русия действително ще спази условията на мирното споразумение. "По-скоро бих повярвал в целомъдрието на проститутка", каза Олександър Цебрий, войник от 58-а моторизирана бригада, във видеоклип във Facebook, публикуван на 15 юли, малко след като Зеленски публично предложи Русия да присъства на следващата мирна среща на върха. Той добави: "Единствената формула за нашата сигурност и съществуването на Украйна е нашата съпротива".

Миналата седмица той е загинал при тежки сражения в близо до Донецк.