Обори Айнщайн: Създателят на вечния двигател полетя от 7-ия етаж в Грац

ДС затваря физика сатирик в психиатрия, а после го екстрадира в Белгия 

Ученият е бил много близо до създаването на генератор на свободна енергия, затова са го ликвидирали, подозират негови колеги 

Автор Петър Марчев

Проф. Стефан Маринов е български научен и политически дисидент от епохата на комунизма в България през втората половина на XX век. По професия е физик, но има и диплома за капитан от военния флот, а се изявява и като талантлив писател сатирик. 

Роденият през 1931 година софиянец е полиглот: говори немски, руски, френски, италиански, чешки, сърбохърватски и английски език. Започва да следва физика в Прага, после продължава да учи в Софийския университет. Но през 1951 година постъпва във Военноморското училище. Известно време пори с корабите Световния океан, но през 1958-а решава да се дипломира като физик. Неговият безспорен научен талант му отваря вратите на голямата наука и той постъпва във Физическия институт към Българската академия на науките. От 1960 до 1974 г. е научен работник в БАН и същевременно преподава като асистент във Физическия факултет на Софийския университет. Още през 1962 година той започва да издава в София първия самиздатски сатиричен вестник „Ядец“ и по собствените му признания, разпространява 20 - 30 циклостилни бройки „сред познати и непознати“.

От 1966 година датира 

първият му сблъсък със специалните служби  

на Държавна сигурност. Предвид международните му контакти с колеги физици, ченгетата му предлагат да стане агент по линия на разузнаването. Но ексцентричният физик отказва. Нещо повече - той публично разгласява отказа си да сътрудничи на службите, осмивайки ги, което е нещо нечувано. Но това му се струва очевидно недостатъчно и той написва писмо до министъра на отбраната, с което отказва да служи в Българската народна армия при евентуална световна термоядрена война, затова връща офицерските пагони.

Империята на злото не може да си позволи да бъде унижавана по този начин. Психиатричен консилиум „освидетелства“ Стефан Маринов и го обявява за параноик. С тази измислена диагноза той прекарва дълго време в психиатрична болница. Успява да избяга и търси убежище в американското посолство в София. За жалост, служителите на посолството подозират провокация, затова 

подават сигнал до милицията. 

Пристигат униформените, които го пребиват още на територията на посолството. В крайна сметка, му издават задграничен паспорт и го екстрадират в Белгия.

Така започват скиталчествата на нестандартния български физик в емиграция. Опитва късмета си в САЩ, Италия, Франция. Накрая, през 1980-а се задържа в Австрия. Прехранва се като „оберщалкнехт“, тоест главен коняр в едно графско имение, но продължава научните си занимания с теоретична физика. В Грац Маринов завършва и публикува фундаменталния си петтомен труд „Класическа физика“, като за целта регистрира собствено издателство с марката „Изток - Запад“. Той има научни възгледи, които противоречат на приетата в научния свят релативистка физика на Айнщайн. Българският учен твърди, че 

принципът на относителността не е верен, 

че скоростта на светлината не е постоянна величина и че скоростта на Земята спрямо абсолютното пространство може да бъде измерена. През 1982 г. успява да проведе в Генуа международна конференция; официалното название на форума е International conference on space-time absoluteness (ICSTA); впоследствие ученият издава докладите в „Изток - Запад“.

Запознатите са наясно, че списание Nature е институция в света на науката. Маринов спори публично с редактора на „Нейчър“ Джон Мадокс, който отказва да приеме за печат научните му статии. Българинът настоява да публикува своите тези на платена рекламна страница, но получава отказ от отговорния редактор Филип Кембъл. „Догматизмът на естаблишмънта“, както го нарича Стефан Маринов, е непробиваем. Все пак успява да публикува по този начин (като платена публикация) своята гледна точка в престижното издание New Scientist. От средата на 80-те години софиянецът работи за Института по фундаментална физика в Грац. Започва да издава научното списание Deutsche Physik.

Дори и на Запад, той не прекратява борбата си срещу тоталитарния комунизъм -макар и със своя арсенал от средства. През годините общува с известни политически емигранти от социалистически страни; това са известни дисиденти като Буковски, Горбаневская, Пеликан, Белоцерковски, Максимов. Участва в протестни акции в защита на легендарния съветски физик и дисидент Андрей Сахаров. Даже през 1980 година 

планира да се самозапали пред съветското посолство в Париж 

в знак на протест срещу затварянето на физика Юрий Орлов в съветски затвор. Но е арестуван от френската полиция и бива екстрадиран в Италия.

Задължени сме да споменем още една страна от експлозивния талант на нашия забележителен сънародник ​- писателската му дарба. По подобие на епистоларния романов жанр, Маринов написва сатиричен „роман в заявления“ със заглавие „Изыди, Сатана!“, който издава през 1982 г. в Австрия. Подзаглавието на книгата е красноречиво: „Откровения в заявлениях“, тъй като книгата е построена върху неговите убийствено иронични и саркастични писма и заявления до институции и лица в Народна република България, писани между 1971 и 1983 година. Главните му адресати са акад. Ангел Балевски и полк. Ангел Гогов, заместник-началник на паспортния отдел на МВР. Литературните критици определят „Изыди, Сатана!“ като забележително постижение на модерната българска сатира. В крайна сметка, режимът в София отвръща на удара - българското гражданство на Стефан Маринов е отнето, а къщата и имуществото му в София са конфискувани.

Без всякакво съмнение, софиянецът  Маринов е от оня тип хора, на които пасва етикетът „шило в торба не стои“. Негови италиански приятели се шегуват, че най-добре би си паснал с анархистите. Неговият търсещ дух го отвежда и в една швейцарска религиозна комуна. Нашият физик твърди, че там е видял работещ прототип на т.нар. Swiss ML converter, или 

електрически генератор Testatika 

(вид вечен двигател), и е проумял принципа на действието му. В резултат на това Маринов разработва и свои модели на вечен двигател, използващи „свободната енергия в пространството“.

На 15 юли 1997 година забележителният учен, творец и гражданин на света Стефан Маринов загива при падане от седмия етаж на външното аварийно стълбище на университетската библиотека в Грац. Официалното заключение е самоубийство, но негови колеги изразяват дълбоки съмнения.

Български физик попада на една от последните научни публикации на Стефан Маринов на научен форум, посветен на свободната енергия, който се провел през 1996 година в американския град Денвър. „Изглежда, е бил много близо до създаването на генератор на свободна енергия, затова са го ликвидирали. Човекът е с такова чувство за хумор в книгите и статиите си, че да се самоубие е просто абсурдно.“ Това споделя българският учен, който предпочита да остане анонимен.