Обявиха павираните улици и Царската жп гара в Баня за паметници на културата

Царската гара и паважната настилка в град Баня, община Карлово, вече имат статут на недвижима културна ценност. Това стана миналия ден след гласуване на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимо културно наследство към министъра на културата, стана ясно след заседанието. 

Предложенията за статут бяха направени от Сдружение „Заедно за град Баня“.

Относно обсъждането на статута на гарата не са внасяни възражения  от страна на собственика  НК Железопътна инфраструктура. Относно паважната настилка по ул. "Карловска" и „Калоферска”, алея „Липите”, ул. „Възраждане”, ул. „Александър Стамболийски”, ул. „Роза”, алеята, свързваща ЖП гарата с Централна баня, предгаровия площад, паркинга пред Минералния плаж са били внесени възражения.

Едното е от кмета на град Баня Стамен Гешев. В писмено становище той посочва, че решението е прибързано и необмислено, тъй като голяма част от горепосочените улици са изпълнени  частично с паважна настилка. Кметът на Баня припомня, че има недоволство на гражданите, които са изразили мнението си с подписка.

Второто възражение е от  кмета на Община Карлово и Общинският съвет в Карлово,  тъй като според тях посочените улични мрежи, улици, булеварди, тротоари, площадни пространства, улично и булевардно озеленяване, паркове и градини не представляват културна ценност по смисъла на чл. 7, ал. 1, 2 и 3 от ЗКН.

„Освен това бих желал да ви обърна внимание, че така предложените обекти не са подложени на публично обсъждане с жителите на града. Заедно с това е нужно да се отбележи, че не са извършени задълбочени проучвания и изследвания относно паважните настилки, техния химичен и физичен състав”, е мнението на кмета Емил Кабаиванов.

Според Доньо Тодоров, председател на Общинския съвет в Карлово в момента голяма част от посочените улици вече не са с паваж, а са асфалтирани.

В крайна сметка СЕСОНКЦ единодушно одобри предложението на Националния институт за недвижимо културно наследство.

Царската гара в Баня  е първият обект,  обявен за културна ценност.

През първата половина на ХХ век в Баня се реализират множество благоустройствени промени, за което значителен принос имат местната фамилия Багарови и Цар Борис III. През 1921 г. с решение на Министерството на вътрешните работи „Карловските бани” са обявени за курортно място, а през 1930 г. селото е електрифицирано.

Строителството на железопътната линия Пловдив-Карлово започва през 1922-1923 г. Отпуснатите кредити не са достатъчни и се налага да бъдат използвани средства от железопътния данък, временна трудова повинност на пряко заинтересованото население и годишните вноски на окръжните съвети и общините, през чиито райони преминава линията.

Железопътната линия Пловдив-Карлово е с дължина 59,7 км и преминава през Карлово, Дъбене, Баня, Отдих, Свелина, Песнопой, Иван Вазово, Горна махала, Долна махала, Чернозем, Калояново, Граф Игнатиево, Труд и гара Филипово в Пловдив. Главната линия е завършена и открита в периода 28 септември – 19 септември 1933 г. По-късно при спирка Долна махала се изгражда отбивка и железопътен път до Хисаря.

С построяването на железницата се улеснява достъпът до курорта Баня и се дава тласък и на стопанското развитие на района.  Значително се улеснява достъпът на посетители и доставки на материали. През 30-те години на ХХ в. по новата железопътна линия фабрикантът Велизар Багаров доставя до столицата от спирки Баня и Дъбене-Войнягово гранитни павета, добити от местни кариери.

Сградата на гарата представлява правоъгълна постройка на един етаж. Фасадите са покрити с дъсчена обшивка – трапецовиден сачак, боядисан в бял цвят. чмбббб Дограмите на вратите и прозорците са изработени от дърво, а отворите са обрамчени с декоративни дървени рамки, сигнирани с централен ключов елемент по цялата дължина на отвора.

На североизточната фасада е запазена метална кука, на която вероятно е бил окачен гаровият часовник или камбана.

От страната на коловозите е развит покрит навес, откъдето става достъпът до сградата през два входа. Навесът е подпрян от 5 дървени колони, стъпили на каменни основи и завършващи в покритието посредством дървени, семпло орнаментирани капители.

Сградата е ползвана като гара до края на 80-те години на ХХ в. преди да се построи новата двуетажна сграда на гарата в непосредствена близост. Новата гара носи белезите и архитектурния стил на периода на своето изграждане.

Предложението е тя да бъде обявена за архитектурно-строителна недвижима културна ценност от новото време с категория „Местно значение”.

Предписанията са за съхраняване на обекта с неговите обемно-пространствени характеристики, архитектурно оформление на екстериора и материална автентичност. Трябва да бъдат съхранени дъсчената обвивка по фасадите и стрехите, дървените дограми на вратите и прозорците, покрива с покритие от марсилски керемиди.

Допуска се сградата да се ползва и за нови функции, но без намеси във външния облик. Допускат се минимални промени в плановата схема.

Не се допуска пристрояване и надстрояване на обекта и трябва да бъде премахната пристроена тухлена стена. Не се допуска разполагането на реклами върху обекта.

Относно паважната настилка експерти от НИНКН установяват нейната история и значение.  

Първите  години на ХХ век са време на икономически подем за Баня. За големите благоустройствени промени значителен принос има местната фамилия Багарови. През 1921 г. с решение на Министерството на вътрешните работи Карловските бани са обявени за курортно място, а през 1929 г. в северозападната част на селото е построена и семейната вила на цар Борис III. През 1930 г. селото е електрифицирано, а през 1933 г. в Баня се изгражда железопътната станция, част от трасето Пловдив-Карлово.

В този период селото се разраства на изток в посока към минералните извори. Територията около баните се благоустроява и пресушава, изграждат се много нови обществени постройки и голям парк с пряк достъп до железопътната гара. Изграждат се нови улици и жилищни квартали. По главните улици на курорта – Карловско и Калоферско шосе, както и пътя към минералните бани, се полага паважна настилка от гранит. Павирани са и улицата, свързваща Карловско шосе с вилата на цар Борис III, и улица „Роза”, която довеждала до фабриката на Велизар Багаров.

Архивите разказват, че през 30-те години на ХХ в. фабрикантът Велизар Багаров управлявал няколко каменоделни за добив на гранитни павета, разположени около Баня. С договор от 1935 г. Столична община възлага на Велизар Багаров доставката на 500 000 броя средни гранитни павета, добити от кариерите до Баня, за да бъдат павирани някои столични улици. Паветата са доставяни с вагони по новата железопътна линия от спирките Баня и Дъбене-Войнягово.

Павираните улици в Баня са неделима част от облика на града. Те са обвързани в единна мрежа, допринасяйки за цялостното възприемане както на съхранената историческа част на селището, така и на по-новия ценър около изворите, развил се в началото на ХХ в.

Паважната настилка от гранит сигнира главните пътни артерии, около които се сформира населеното място и по които днес са съхранени данни за града обекти от края на ХIХ и началото на ХХ в. Главните улици „Карловска”, „Калоферска” и улицата, свързваща курорта с минералните извори (сега ул. „Байкал” и алея „Липите”), са съхранили местоположението, границите и топонимите. Представляват историческата връзка на старото възрожденско село с Пловдив, Карлово и минералните извори.

С построяването на 30-те години на ХХ в. на железопътната станция на курорта са изградени и двете улици – „Александър Стамболийски” и алеята, свързваща ЖП гарата с Централна минерална баня, с цел директното довеждане на пристигащите посетители до баните и новия център.

Улиците „Роза” и „Възраждане” са свързвали главните пътища с обектите на важни за развитието и благоустрояването на Баня личности Велизар Багаров и цар Борис III.

Паважните настилки са неизбежна част от следосвобожденския облик на курорта, важен елемент за възприемане на улични силует и запазване на автентичния облик на историческото развитие на селището.

Въпреки отсъствието на периодична поддръжка в по-голямата си част паважната настилка е в много добро общо състояние, което е доказателство за качеството на материала и техниката на полагане.

Паважната настилка бе обявена за архитектурно-строителна недвижима културна ценност от новото време с категория „местно значение”.  От НИНКН предлагат и обособяването на охранителна зона, която да обхваща непосредствено прилежащите тротоари, бетонови бордюри и булевардно озеленяване към посочената павирана улична мрежа.

От НИНКН излизат и с предписания, според които се изисква ремонт и поддръжка на паважните настилки, премахнати с предишни ремонтни дейности гранитни павета и бордюри да се съхраняват  на склад с цел бъдещо използване. При бъдещи строителни дейности в обхвата на недвижимата културна ценност приоритетно трябва да бъдат възстановявани автентичните гранитни настилки, в участъци, в които паважът е подменен или покрит с асфалт, а гранитните бордюри са подменени с бетонови.

Не се допуска трайно премахване на гранитни павета и бордюри, както и запълване на липсващи и повредени участъци с асфалт или бетон.