Оперната прима Соня Йончева, която прославя Пловдив по света: Аз съм лудо влюбена, като Тоска СНИМКИ

  21 Декември, 14:11     0  

Тя е най-вдъхновеният посланик на българската култура по света. Гласът ѝ е онзи невероятен инструмент, с който вае като скулптор. И завладява всяка сцена - от прочутата „Ла Скала“ в Милано до „Метрополитън Опера" в Ню Йорк. 

На 3 декември т.г. прочутото ни сопрано Соня Йончева се завърна в България с рецитала си „На една звезда". В партньорство с пианиста Малкълм Мартино пловдивчанката откри втория сезон на концертната поредица „Съкровени гласове" в зала „България". След това присъства на церемония в БНР, където генералният директор Милен Митев ѝ връчи статуетката „Музикант на годината 2023".

Соня Йончева е истинска дива, която застава пред „Марица“, за да ни вдъхнови със своя неподражаем стил и да ни накара да се замислим за смелостта да живеем живота на своите мечти. Родената навръх Коледа оперна прима, която прославя Пловдив в целия свят, споделя копнежа си по очарователния мирис на своя роден град и ни разказва за Любовта, но онази, която трябва да даваме на 200%!


//

 

- Соня Йончева, с какво ще изненадате своята публика през 2025 г.?

- Следващата 2025-а ще бъде действително много силна. Година с големи предизвикателства. С моя екип сме подготвили два специални гала спектакъла за моя роден Пловдив - те са през месец юни, разбира се, на Античния театър. На 16 юни ще представим програма от филмова музика, посветена на българското кино. Два дни по-късно, на 18 юни, ще изпълня арии от „Норма" на италианския композитор Винченцо Белини. Всичко това се случва благодарение на пловдивската Община и на нашите партньори от Опера Пловдив. Радвам се, че и този път - за тези две прекрасни гали - намерихме начин да се сработим.

С екипа ми обаче подготвяме изненади и за публиката в София, където ще имаме голям концерт на открито с Пласидо Доминго и Хосе Карерас. Събитието е на 29 август 2025 г. на площад „Св. Александър Невски", то е част от поредица от три гала спектакъла. Започваме на 27 август, с виенски бал, на който сме поканили над 50 двойки танцьори и професионалисти, така че целият площад ще се превърне в огромна сцена. На събитието ще звучи музика на Йохан Щраус - нека си спомним: в 2025-а отбелязваме 200 години от рождението му. На следващата вечер, 28 август, очакваме италианският тенор Виторио Григоло. Поканила съм го в една специална вечер, която ще бъде посветена на италианската музика. Всички концерти са с участието на Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров.

Тук искам да добавя още един интересен факт - на 24 януари на музикалния пазар излиза най-новия ми албум. Той се нарича „Жорж" и е посветен на френската писателка Жорж Санд.

- Вярвате, че културата е важна, за да имаме един по-смислен свят. Затова създадохте продуцентската си компания SY11 през 2020 г., когато целият свят като че ли спря с ковид пандемията. Какво обаче е бъдещето на изкуството?

- Действително - идеята се зароди през 2020 г., когато всички бяхме затворени от пандемията ковид-19. Започнах да обмислям как да се свържа с моята публика по най-добрия начин. Всъщност затова създадох тази продуцентска фирма. Тя беше единственият начин да организирам концерти в България и да мога да пея за моята публика. По онова време всички институции бяха затворени или покосени от наложените правила. Точно когато всички бяхме в ситуация на страх, на огромна доза депресия, изолация и самота, си дадох сметка, че културата действително е от огромно значение. За мен професията на артиста се равнява по важност на ​тази на сърдечния хирург.

Защото ние, артистите, работим над вътрешния мир и вътрешния свят на човека. Даваме му спокойствие. Мисля, че това е основното свойство на изкуството - особено в света, в който живеем. Бъдещето ще покаже, че точно културата и изкуството ще „установят“ Новия световен ред. Според мен - в целия този хаос всички ние имаме нужда да се приземим - да слезем долу, на земята, и това време ще дойде.  

- На 24 май т.г. - в Деня на светите братя Кирил и Методий, добавихте още едно амплоа в биографията си - на издател, като възродихте списанието „Български артист“. Имат ли самочувствие днес българските артисти?

- Точно това беше целта на „Български артист“. След пандемията ковид-19 открих, че българският артист е съкрушен и без никакво самочувствие. Това бе вследствие не само на пандемията, но и заради всички останали промени, които се случиха в страната ни през последните 30 години. За мен от голямо значение е как бих могла - от позицията, на която се намирам, да осигуря един форум, платформа, където българският артист да се изяви, да говори за проблемите си, за социалните си нужди, за това кое го подтиква да работи и да дава пример на бъдещите поколения. Идеята за „Български артист“ се роди точно тогава.

За моя най-голяма изненада се оказа, че списание със същото име вече е съществувало преди години. Още когато обмислях този проект, първото име, което ми дойде наум, беше списанието да се казва „Български артист“. Само че, когато го споделих пред брат ми, Марин Йончев, който е голям фен на българската история, той ми каза: Ама ти знаеш ли, че това списание е съществувало преди около 100 години? Наистина се оказа, че това е една огромна възможност и желанието ми да работя по проекта вече имаше двоен смисъл. Нещата станаха малко като на магия. Подадохме документите за марката на „Български артист“. Опасенията ми бяха, че няма да ни дадат това име, понеже списанието вече е съществувало, но се оказа, че няма пречки. И така пред нас се отвори възможност да го направим.

С брат си - тенора Марин Йончев, и с Божидар Божкилов

 

Големият проблем пред българския артист е липсата на стабилна социална система, която да поддържа неговото финансово спокойствие. Днес в България виждам разделението - има артисти, които са с много важен статут и нямат нужда от система, която да работи за тях. Но ги има и другите, които са сърцето на нашата индустрия и поддържат всеки малък театър в провинцията, които работят неуморно всеки ден. И когато те са изправени пред проблем, например да спрат да работят, имат нужда от финансова помощ.

Това е проблемът и той е не само в България, но и в чужбина. Много малко страни отделят нужния фонд и време за своите артисти. Единствено Франция го прави - там артистът е нормален човек, с нормална работа и понятието хонорар не е стряскащо, а по-скоро се разбира като заплата. Вече говорим за държава, която стои зад целия механизъм и защитава всички малки пукнатини в системата, т.е. защитава артистите. И им осигурява нужното спокойствие!

- „Тоска“ от Пучини явно е специален образ за вас. С нея се завърнахте на Античния театър в Пловдив това лято. Приличат ли си Тоска и Соня Йончева?

- О, да. Абсолютно! Аз съм лудо влюбена, като нея. Това, което обичам, е на 200%. И бих пожертвала всичко в името на тази любов. Тоска е точно такава - една героиня, която първо е артист и певица, и по това си приличаме. Второ, този неин импулс да бъде себе си, да устои и да не се предаде в обятията на един злодей само защото нещо друго трябва да ѝ бъде дадено. Тоска ми помогна да си науча урока и той е на свръх любов!

Галаконцертът на Античния театър от 4 юни т.г. - Тоска на Пучини. Снимка от Виктория Вучева.

 

- Една от каузите Ви е в защита на правата на децата, както и на уязвими семейства. Какво се случи в живота Ви, за да се вгледате в тези хора и да им помагате?

- Фактът, че станах майка в един момент. Това промени абсолютно всичко, цялото ми разбиране за света. Едно е, когато живеем в един свят и сме заобиколени единствено от проблемите на своята собствена персона. И съвсем друго е, когато имаме едно-две малки същества, за които да мислим. Точно тогава гледната точка на жената се променя.

Ставаме като лъвици и можем да обърнем целия свят за тях, децата

От този момент разбрах, че възпитавайки моите деца - София и Матео, трябва да им предам онези ценности в живота, които да им помагат като знания. И да се опитам да преобърна нашата реалност, за да може децата ми да живеят на едно по-добро място.

Когато се заех с моята работа в УНИЦЕФ, исках наистина да подчертая със замах, че тя ще бъде концентрирана около това децата да получават информация за изкуството и културата. За мен това беше причина №1. Защото вярвам, че културата е символ на нашата психическа стабилност и ни прави по-добри хора.

 

- Да си поговорим за двамата Доминго във вашия живот - Доминго Хиндоян и Пласодо Доминго! Как успявате да запазите любовта си с вашия съпруг, венецуелския диригент Доминго Хиндоян, през кривото огледало на рутината?

- Ние двамата сме всичко обратно на рутината. Стилът ни на живот вече е станал толкова нормален за нас: тези бягства, тези самолети, чести смени от град в град, че всъщност това е нашата „рутина“. И ние бягаме от нея. Как ли - ако всички останали хора искат да отидат на далечно пътуване, за да си сменят мирогледа, за нас е точно обратното. Обичаме винаги, когато имаме свободни дни, да се приберем вкъщи и да сме си само четиримата. Ако може.

Да, имам голям шанс в живота, защото срещнах моя съпруг или по-скоро той ме срещна

Двамата се запознахме още в младежките ни години в Женева. После се изгубихме, нямахме никакъв контакт в продължение на 4-5 години и, когато се срещнахме отново в един момент, просто се преоткрихме. Двамата бяхме свободни, нямахме други половинки и цялата тази експлозия се случи мигновено. За много кратко време вече искахме да създадем семейство. Искахме да наваксаме всички онези години, които бяхме изгубили преди това. Вече сме в нашата 12 година, откакто сме се събрали. Усещането е невероятно, защото това, което говорят големите психолози - да израстваш с някой друг, да построиш нещо с него, за нас важи абсолютно, в пълна сила. Ние двамата с Доминго растем заедно, остаряваме заедно.

Децата ни свързват и ни учат на много неща, защото те са две малки огледала на нас двамата. И колкото и да си кривим душите, те са взели и отрицателните ни, и положителните качества и ние се учим от тях.

Като семейство сме сплотени и много задружни. А формулата да постигнем това щастие е желанието! Има трудни моменти, разбира се. Има моменти, когато всеки един от нас би могъл да се изгуби някъде, да си отвлече вниманието от важните неща.

Важното е, че имаме желанието да бъдем заедно, да градим заедно. Имаме желанието да направим децата си добри хора. И това желание да работим заедно прави така, че нашата любов е в една тотална симбиоза.  

 

- Пласидо Доминго също е специален във вашия живот - разкажете ни

- Пласидо е като наш баща - за мен и за съпруга ми. Доминго и Пласидо имат голям афинитет към футбола и са фенове на „Реал Мадрид“. За двамата всеки футболен мач е голямо събитие. Дори си разменят нонстоп някакви съобщения на тема футбол.

Чувствам го като част от моето семейство. И ние сме част от неговото семейство. Обожавам синовете и съпругата му, много сме близки. Скоро се видях с Пласидо в Дубай, където той ми разказа за своето детство: как е започнал да пее от малък, как е препускал по сцените с майка си, свирил е за нея.   

С неповторимия Пласидо Доминго - галаспектакъл в София през 2021 година

 

- Пловдив е вашият роден град - с какви чувства се завръщате?

- Само, като си помисля и ми се насълзяват очите, защото за мен Пловдив е мирисът на липи. Страхотните вечери под това небе, което има толкова специален цвят. Всички тези артисти по улиците, хората които до 4-5 часа сутринта са в някакви разговори - за света и за изкуството. Моето детство е изпълнено с подобни картини. Щастието да изляза от семейство, което изключително уважава музиката и културата. За моите родители беше много важно, че аз се научих да изразявам себе си чрез музиката. Това усещане ми го подариха родителите ми и Пловдив, градът на артистите.

Цялото това милеене, което имам към културата, мисля, че то идва точно оттук. Когато се върна в моя роден град, не искам да си тръгвам. Много трудно се разделям с Пловдив. 

- Днес обаче графикът Ви е натоварен, постоянно сте на път - Матео и София с Вас ли пътуват и как им се отразява този живот?

- Животът ни с моя съпруг е истинска лудница, но децата - единственото нещо, което ги интересува, е да бъдат с родителите си. Можем да ги заведем дори на Луната и те ще са щастливи, ако се събудят до нас. Това наистина е невероятно, защото, примерно, за сина ми Матео е по-добре да си е вкъщи, да ходи на футбол след училище или на тенис. София обича да рисува, взема уроци по балет и нещо, което съвсем скоро ми сподели - каза, че иска да излезе на сцената и да пее.   

Аз искам да ги науча най-вече да бъдат хора с чувство на отговорност във всичко, което правят. Не искам да са перфекционисти, защото това е унищожаващо, но искам да бъдат отговорни във всичко, което обещават.

Само че тази наша нестабилност е станала техният начин на живот. Но това си има и своите предимства - София и Матео растат като едни космополитни хора. За тях няма никакво значение дали ще се събудят в Ню Йорк или в Париж. Матео говори перфектно 5 езика, а е само на 10 години, но това, което забелязвам, е, че когато сме в България и във Венецуела, те и двамата се чувстват най-разбрани. Дали защото свързват тези две места по света с майчиния и бащиния език и манталитет - не зная. Но виждам, че те се чувстват наистина у дома си! Това за мен е невероятно, но пък означава, че дървото стои там, където е коренът му.

- Какво е чувството да си роден навръх Коледа - 25 декември?

- Понякога си мисля - коя е ролята в моя живот. Дали и аз като Иисус Христос трябва да давам, давам, давам и да сплотявам хората. Може би. Дадено ми е да бъда артист и чрез това изкуство да сплотявам хората, да им давам добра енергия, да ги подтиквам да бъдат по-добри.

Вероятно хората, родени на тази дата, имат някаква специална мисия. Само че всичко това е толкова нормално за мен. Правя го, без да влагам никакви усилия, а с желанието наистина да сме по-добре всички.

 

- Какво си пожелавате в навечерието на Коледа?

- Пожелавам си да не ме напуска вдъхновението. Пожелавам си здраве и нека същото бъде пожеланието и към моите любими хора.

 

Един спомен от Античния

Майка ѝ Теменуга е човекът, който през годините прави всичко възможно да развива музикалния талант на децата си

 

Първият концерт, организиран от създадената от Соня Йончева продуцентска кампания "SY11", е през 2020 година - в Пловдив, на Античния театър. Тогава оперната прима поема за своя собствена сметка разходите по организацията на концерта и наема на Античния. „Това е моят личен подарък за пловдивчани“, обяви оперната дива, давайки надежда на българската публика в ситуацията на COVID-19 и промените в света, в които живеем днес.

Концертът на Античния бе съкровено преживяване, спомнят си пловдивчани. На сцената заедно със Соня излиза и майка й – Теменуга, човекът, който през годините прави всичко възможно да развива музикалния талант на децата си. "Майка ми е истинската дива в нашето семейство", казва за нея Соня Йончева, преди да изпълни любимата ѝ песен – „Замълчи, замълчи" от филма „Любимец 13".

Източник: marica.bg

Свят  
подобни  

Само на 20 км от Пловдив: Родопите побеляха, неземно красиво е СНИМКИ

Високите части на Родопите над Пловдив побеляха. На красиви снежни пей


  21 Декември, 18:24      0  

Кметът Павел Михайлов поведе коледарите в Първенец

Коледари наричаха за здраве и берекет в Първенец. Кметът на община &bd

С "Празник на доброто" изпратиха годината в пазарджишко училище

С мило коледно тържество учениците от Спортното училище отбелязаха кра

Борбената фотографка Габи превръща живота в история

Тя се бори с анорексията от 17-годишна. На 22 години се среща със стра



от седмицата

видео

Гласуване в Швейцария с ДА за Закона за климата


Photo Smart Vratsa
последни

вицове

Блондинки си говорят: – Знаеш ли, че за да се изплете пуловер, трябват три овце? – Изобщо не знаех, че могат да плетат!

още вицове

©2015-2024 Vratsa Guide.