От бъдещият Социален фонд за климата: 2 млрд. евро идват у нас в подкрепа на уязвими групи

Близо 30% от хората у нас са засегнати от т.нар. енергийна бедност – т.е. проблемът е сериозно предизвикателство за България. Тъжният факт е, че страната ни е с най-високото ниво на енергийна бедност в ЕС. Според дефиницията приета преди година, лицата в енергийна бедност с доход под 728 лв през 2023 г., са 1.8 млн. или около 30% от населението, по данни от доклад на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) от 31 март 2024 г. 

Добрата новина е, че едно от решенията може да дойде от Социалния климатичен фонд. Очаква се този фонд да бъде създаден в началото на 2026 г., за да се смекчат негативните последици от разширяването на търговията с емисии от изгаряне на горива в сградите и транспорта от 1 януари 2027 г. За целта българското правителство трябва да подаде разработен и добре аргументиран социален климатичен план в срок до 30 юни 2025 г. 

Как да сведем до минимум негативните 

ефекти от този сложен преход? 

До 30 юни трябва да подадем разработен и добре аргументиран Социален климатичен план, за да започне реална подкрепа за домакинствата в енергийна бедност. 

Общият размер на финансирането за България е 2.28 млрд. евро, които страната ни ще получи за периода от 2026 до 2032 г. С тях ще бъдат финансирани три вида групи: уязвими и енергийно бедни домакинства, включително тези с ниски и средни доходи. Другата група са уязвими микропредприятия и трети са уязвимите потребители на транспорт. 

Приблизително 1 млрд. евро се очаква 

да бъдат разпределени за енергийна ефективност на сградния фонд 

при домакинствата (от група 1). Все още не е ясно обаче какви обективни индикатори ще се приложат за дизайна на фонда и разпределение на мерките. Тези групи ще бъдат засегнати от покачването на цените на транспортните горива – петрол, дизел и т.н., както и на горивата за отопление/охлаждане в сградите. Има очаквания 

групата на уязвимите потребители на 

транспорт да е много по-широка от тази на енергийно бедните,

и да включва възрастни, деца и хора с увреждания без доходен критерий. Все още не е разработена дефиниция за уязвими предприятия, но се очаква това да бъдат предприятия на градски и междуградски транспорт, на образователни, социални и здравни услуги, предприятия с висок дял на разхода за транспорт в общия, и др.

Проблемът е в липсата на политическа воля 

за разработка на цялостна нормативна уредба с отговорна институция и ясно разписани правила, мерки и административен механизъм за прилагане на дефиницията за енергийна бедност – посочват от две организации в страната ни - Хабитат България и Климатека, които работят в колаборация по проекта „Достъп до енергийно обновяване”. Така политическото бездействие задълбочава кризата за най-уязвимите групи, защото липсва фонд за финансиране на мерки за преодоляване на енергийната бедност, както и достатъчно и разнообразни инструменти за подкрепа, вкл. данъчни облекчения, безлихвени или нисколихвени кредити и др.