Петър Стоянович: Фердинанд е нарочен за грешник и изкупителна жертва

Петър Стоянович е професор по история в БАН и доктор на историческите науки, възпитаник и доктор на Университета Виена, бивш министър на културата. Изследванията му са посветени на Третото Българско царство, владетелския ни двор, отношенията с Централна Европа. Автор на книгите "Известният непознат", биография за прадядо му Иван Стоянович - Анджелето, "Несвършващо време", "Фердинандеум" - за модернизацията на България в периода 1887-1912 г., "Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България". 

- Проф. Стоянович, защо е крайно време тленните останки на цар Фердинанд да се върнат в България, каквото е било последното му желание?

- Цар Фердинанд умира през 1948 г. в Кобург. Тогава въпросът къде да бъде погребан изобщо не се поставя по напълно обективни причини. Как да бъде погребан в България - неговото второ отечество? Единият му син - Кирил, лежи в обща гробна яма, разстрелян незаконно през 1945 г., другият - цар Борис, е изровен навръх Великден през 1946 г. от гроба в Рилския манастир, а по-късно новият му параклис във „Врана“ е взривен. Затова цар Фердинанд е положен от благодарните му съграждани в криптата на църквата „Свети Августин“ в Кобург, където лежи и днес.

Въпросът не е защо е време да бъде пренесен тук, а защо досега не бе направено от властите и гражданството на България? Това е един от най-дълго управлявалите държавни глави, съществена част от нашето приобщаване към цивилизования свят. Каквито и оценки да има за 31-годишното му управление, ние като държавно мислещи потомци сме длъжни да отдадем нужното на общата ни памет. А изследванията и заключенията нека останат за историците. Между другото, безпристрастната оценка за ролята и отговорността на цар Фердинанд тепърва започва да излиза на бял свят. Тук място за емоции и евтин популизъм няма.

- Защо се налага митът, че Фердинанд е основен виновник за националните ни катастрофи?

- Защото и преди, и сега дори това е най-лесният начин да си измиеш ръцете с един универсален „грешник“. Защото, ако има обективна оценка, то отговорността за неуспехите и паденията ни - и в дипломацията, и във войните, ще падне с не по-малка сила върху политическата класа и висшето офицерство. А това не иска никой, защото сме се успокоили, че пъзелът е нареден, посочили сме всички за герои, а на бившия държавен глава приписваме всички грешки. Но ако забелязвате, когато стане въпрос за успехите на държавния фронт, там готови да поемат лаврите има хиляди. Това е недостойно и дори комично.

- Ценим ли ние, българите, владетелите си според делата и достойнствата им? 

- Не, и в това отношение дори нашите балкански съседи са ни изпреварили с отговорното си държавническо отношение към своите бивши царе и родините им. Дори второстепенни представители на техните династии отдавна намериха покой и с държавни почести бяха препогребани в Черна гора, Сърбия, Румъния. За Русия да не говорим.

Никой не иска да превръща цар Фердинанд в национален герой или да отрича неговата част от отговорността за неуспехите ни. Но нямаме право да загърбваме и големите му заслуги за развитието на България. Обективна оценка от експерти - това е единственият правилен път при модерния прочит на новата ни история.

Чест прави на българската държава, че днес показва готовност и съзнание да подкрепи този иницииран от царското ни семейство акт на историческа справедливост и човещина. Надявам се да покажем пред света цивилизованото си лице и останем далеч от евтината слава на ругателството и историческите клишета.