Пламен Панчев - оптимистът, който превърна Пловдив в индустриално бижу

Пловдив е това, което е, благодарение на много фактори. Най-важният от тях може би е, че има бизнес, който създава работни места. Работните места пък привличат „нови" пловдивчани. Заради тях се строят жилища, отварят се нови търговски обекти. А това води до немалко инфраструктурни проблеми и неуредици. Но пък последното, което може да се каже за региона, е, че тъпче на едно място. Напротив, развива се и бумти.  

Пловдив е това, което е, заради едно добро представяне преди около 30 години. Тогава се открива първият завод, който прави нещо като сателит от други бизнеси около себе си, и така след години се раждат индустриалните зони край града. Те са толкова свързани с развитието на града, че ако първата асоциация, когато се каже Пловдив, е Альоша, тепетата и Капана, втората е Тракия икономическа зона (ТИЗ). Емблема на Пловдив, създадена в Пловдив, но отдавна надраснала географското ограничение на района.

И преди 30 години, и сега зад ТИЗ стоят двама души - инж. Пламен Панчев и инж. Валентин Кънчев, съдружници в строителна компания „Сиенит“, които увличат със себе си още десетки души екип, които имат умението да гледат с един ход напред в бъдещето.

Пламен Панчев е винаги под прожекторите (не защото сам си е избрал тази роля). Валентин Кънчев пък е в сянка, но е еднакво деен, организиран и пунктуален. Неслучайно ги наричат  „визионери“. В интерес на истината обаче, преди три десетилетия, нито един от двамата не е и предполагал, че откриването на един завод в с. Радиново, община "Марица", ще отключи нещо толкова голямо. 

Първият завод  

Всяка успешна история има трудно начало. В случая с ТИЗ, първият завод е на Ferrero Nahrungsund Genussmittel Industri. Това е немският клон на италианската компания за сладки изделия Ferrero. Местната компания, която стои зад инвестицията, е „Агри България“. Срещат се с Пламен Панчев и изслушвайки ги, той отсича, че „Сиенит“ ще се справи за 10 месеца. А инвеститорът може да е спокоен, че фабриката ще отвори за черешовата реколта през юни. 

„Ако аз не вярвах, че ще спазим сроковете, нямаше как да убедя и тях“, казва сега Пламен Панчев. Това неписано правило важи и до днес, въпреки че колелото отдавна се е завъртяло и пътеките за инвеститорите са добре утъпкани. Нещата и са се променили, и не са. Пламен Панчев все още прекарва голяма част от времето си при кметовете на общини, в звената, които обслужват инвеститорите в администрациите, при електоразпределителното дружество, газоснабдителната компания, ВиК. „Различното е, че вече си имаме доверие. Аз знам, че администрацията може да свърши работа, а те знаят, че ако възникне някакъв проблем, нашата компания реагира мигновено, за да бъде отстранен“, пояснява той. После през смях отбелязва, че най-редовно близки и партньори добронамерено го критикуват, че говори много ласкаво за администрацията в България. Той обаче има аргументи в своя полза именно защото на свой гръб се е убедил, че нещата може да се случат.

„По онова време, преди 30 години, не възприемахме ситуацията като рискова. Действително вярвахме, че нещата ще се случат по най-добрия начин. Инвеститорът имаше много високи изисквания, съизмерими със съвременните. А когато приключихме и ни казаха, че сме надминали очакванията им, това беше истинското признание“, разказва Пламен Панчев и дава само един пример за трудностите, с които са се сблъскали.

Немските инвеститори искали всичко да е поцинковано, а в онези години това трудно може да се изпълни. Сега в Пловдив има огромен завод за поцинковане, но тогава тази дейност, развита при социализма, е в пълен разпад. Успели обаче да изпълнят и това изискване.

През 1995/96 година икономическата ситуация в България е много различна. Има голяма безработица и новината, че чуждестранен инвеститор отваря завод у нас и открива работни места, се посреща с възторг. „Ето още една разлика между преди и сега, вметва основателят на ТИЗ - сега също идват чуждестранни, а и местни инвеститори, отварят производства, но наемат малко работна ръка. Което също се приема позитивно, защото означава, че става дума за високотехнологично производство.“

„Ferrero избират мястото за завода. Те казват какво, как и кога го искат, ние изпълнявахме. И не, не сме имали ни най-малка представа, че поставяме основите на индустриална зона“, смее се Панчев. Големите планове и мечти идват по-късно.

 „Либхер“ завъртя колелото

И ако първият инвеститор Ferrero все пак поназнайва нещо за България, защото от времето на соца е изкупувал череши от региона, вторият е наистина ключов, защото сам определя мястото като стратегическо и гарантиращо успех. "Либхер-Хаусгерете Марица" за производство на хладилници и фризери отваря през 2000 г. 

"Либхер" е от най-известните успешни истории у нас, пример за невероятно прогресивното развитие на Пловдив и ТИЗ, казва инж. Пламен Панчев. Изпълнителният директор и основател на Тракия икономическа зона сочи още един факт, който обикновено не се афишира. "Либхер" бе не само един от най-големите работодатели и фирми с мащабни инвестиции на всеки няколко години. Дейността на групата тук привлече още няколко чуждестранни компании, нейни контрагенти, които откриха заводи в ТИЗ. Компанията майка пък инвестира в още два свои завода. Вторият завод - за производство на климатични системи за релсов транспорт - влак, трамвай и метро, и на охладителни модули за хладилни ремаркета, е на дружеството "Либхер - Транспортейшън Системс Марица". Третата инвестиция в рамките на Пловдив беше официално открита на 1 юли 2022 г. - производствена база за бетоновози на "Либхер Конкрийт Технолоджи Марица".

"Либхер" работи и с много местни подизпълнители (над 70), което означава, че благодарение на тази фирма в региона са осигурени хиляди постоянни работни места. В трите завода на фирмата работят над 2000 служители. Над 7000 души са в компаниите - подизпълнители на "Либхер". Когато се прибавят и членовете на средното българско семейство, тогава този брой стига до 25 000 - 30 000 души.

Разрешение за един ден

 „Една инвестиция никога не започва от нулата - нито преди, нито сега - казва Пламен Панчев. - В момента, в който инвеститор стъпи в ТИЗ, ние трябва предварително да сме извървели стотици административни стъпки и да сме преборили още толкова проблеми по пътя си. Кметът на община „Марица“ Димитър Иванов много обича да разказва историята как администрацията му издала строително разрешение на „Сенсата технолоджи“ за един ден. Което е хем истина, хем не точно“, посочва Пламен Панчев. За „Сенсата“ в ТИЗ имали доста солидна предварителна подготовка и действително разрешителното за строеж излязло за 24 часа. „За този инвеститор също беше голяма битка, тъй като това бе втори завод на компанията у нас. Първият бе в Ботевград. Много се зарадвахме, че компанията все пак избра Пловдив за второто си подразделение“, казва Пламен Панчев.  

Обича лично да движи бизнес делата 

„Днес направих две срещи с кметове на общини край Пловдив, имах телефонни разговори с двама министри. Няколко пъти говорих със служителите на звената за обслужване на инвеститори в две общини. Чух се и с областния управител на Пловдив. Имам и още работа“ - така накратко описва делника си Пламен Панчев (интервюто е взимано преди коледните празници - б.а.). Освен че е свикнал  да участва активно във всичко покрай ТИЗ, очевидно му и харесва. Извън ежедневните делови дейности рядко намира време да мечтае, но… пак за работа. „Голямата ми мечта е ТИЗ да стане въглеродно неутрална зона“, казва той. ТИЗ, така или иначе, е поела ангажимент до 2040 година да е първата индустриална зона в Европа, която да е въглеродно неутрална и да предоставя на фирмите зелена енергия съобразно климатичните политики на Европа.

И в делник, и в празник мисълта му е заета все с работа. „С моите колеги от ТИЗ до късно вечер разменяме мейли. Като се чуем сутрин пък, често разговорът ни започва с „Чуй каква идея ми хрумна тази нощ“, разказва той.

И ако много упорствате да научите кое е любимото му занимание в свободното време, след дълго чудене Пламен Панчев ще каже лаконично: „четене на книги“. Като цяло обаче не обича да говори за себе си, което компенсира с темите около Тракия икономическа зона. Личният живот е неразривно свързан с бизнеса, а бизнесът се е вклинил в битието му до пълно свързване. 

Семейството му също се вписва в картината. Синът и дъщеря му активно помагат в развитието на зоната. 

Иначе, кариерният му път е започнал в общинската администрация на Пловдив. В началото на 90-те Пламен Панчев постъпва там като инженер по озеленяване. По това време двамата с Валентин Кънчев, също инженер и собственик на малка строителна фирма, решават да построят на зелено малка жилищна кооперация за себе си и приятелите в Пловдив. И до ден днешен живеят в сградата, която сами са си построили.  След това си казват - "защо да не решим проблема и на други млади хора като нас, които няма къде да живеят". Започват с малки проекти и постепенно се налагат трайно в строителния бизнес. При появата на първите чуждестранни инвеститори в Българя кардинално сменят посоката и насочват дейността си към индустриални проекти.

Образованието - приоритет №1

Мащабното навлизане на нови инвеститори в индустриалните зони на Пловдив отключва един основен проблем с недостига на кадри - средно ниво специалисти и висшисти с инженерно образование. Компаниите наддават за кадри и са готови да инвестират в знанията и уменията на работниците съобразно с изискванията на високите технологии. Кадрите обаче са кът.

Основателят на ТИЗ Пламен Панчев казва, че бъдещето зависи от наличието на качествена работна ръка, затова залага приоритетно на инвестициите в наука, образование, иновации и квалификация на кадри.

Полагат се много усилия местните професионални училища да започнат да създават кадри за нуждите на заводите в зоната. КЦМ например от години налива средства в техникума в Асеновград. „Преди да го вдигнат на крака, никой не искаше да учи там, а сега е най-реномираното средно професионално училище в района“, казва той. Така определено успяха да спасят професията "металург".

Затова от мениджмънта на ТИЗ решават да минат едно ниво нагоре и създават свой учебен център. Центърът за професионално обучение ТРАКИЯ, който е част от плана за интегрирано развитие на Тракия икономическа зона, е изграден през 2019 година. Там предават практически знания и умения преподаватели от Техническия университет и от Университета по хранителни технологии. Обучението там е на принципа „учене на база на опита“ - доказано печеливша стратегия по света.

Осъзнаването и първите стъпки в тази насока обаче са направени още през 2014 г. „Да промениш образователната система е толкова трудно, защото тя е консервативна, което не е непременно лошо. А ако промяната не започне отвътре, то няма шанс да се случи“, обяснява Пламен Панчев. След промените БГ индустрията не беше в най-добрата си кондиция, мисля, че тогава загуби връзката с образованието, смята той. Лека-полека нещата се обръщат и това носи много удовлетворение и е страшно мотивиращо.

Така ТИЗ от една добре смазана бизнес организация става нещо много повече за Пловдив и региона. „Опитваме да променим средата и социума“, посочва Пламен Панчев. За да са доволни и инвеститорите, и служителите им, а и хората, които нямат нищо общо с индустрията. 

Рутината и опитът на мениджмънта на ТИЗ водят до една обща мечта ​- да дойде милиардната инвестиция, и то не къде да е, а край Пловдив. Този път, за разлика от истерията с евентуалното влизане на "Фолксваген" в България през 2019 година, и държавата, и индустриалната зона са по-подготвени, смята Пламен Панчев. Припомняме, че тогава страната ни беше в шортлистата за инвестиция в размер на 1.4 милиарда евро. 

„Сега сме готови за привличането на милиардна инвестиция от стратегически инвеститор. Тя ще се случи благодарение и на реализирането на Концепцията за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ) - това е важната тема в момента, по която работят заедно Община Пловдив, Община "Марица", Община Куклен, Тракия икономическа зона, сдружение "Клъстер Тракия икономическа зона" и Електроенергиен системен оператор (ЕСО)“, подчертават от ТИЗ.

През октомври м.г. стана ясно, че на хоризонта наистина има стратегически инвеститор с милиардна инвестиция от Азия, който вероятно ще влезе в Тракия икономическа зона.

Като цяло 2024 година беше доста резултатна за бизнеса в ТИЗ. Един от най-новите инвеститори в зоната е японската компания "Три Уол България" ЕООД. През септември те купиха парцел от 56 дка, върху който ще изградят производствена база за опаковки от хартия и картон. В момента заводът се проектира. Плановете са той да заработи през 2026 г. Инвестицията е в размер на около 60 млн. лв. "Три Уол България“ кандидатства за първокласен инвеститор клас А.

Българското подразделение на германската група "Шнайдер Електрик" пък разширява производствената си база, като инвестира 15 милиона евро в нов завод. В рамките на следващите 5 години има голяма възможност да достигнем над 70 млн. евро обща инвестиция, заяви през есента управителят на българското дружество Мартин Йорданов. Първата стъпка е заводът да бъде построен върху 8 дка, а впоследствие планът е да се разшири на 20 дка. "Като прибавим и актуалния ни завод, който е в рамките на 15 дка, наистина мощностите стават много големи и Пловдив се превръща в стратегическа единица в Европа", отбеляза Мартин Йорданов. По думите му, "целта на този завод е да бъде бижуто в индустриална България и Югоизточна Европа".

Българската компания "Смарт Пауър Грид" ООД също строи завод в Тракия икономическа зона, като инвестицията възлиза на около 25 млн. лв. В новото предприятие ще се произвеждат трафопостове, електрически табла, комплектни разпределителни уредби за средно и ниско напрежение. Компанията ще разкрие около 150 нови работни места.

И не на последно място, китайската  компания "Зиес Юръп" ЕООД прави високотехнологичен завод за алуминиеви части с приложение в автомобилостроенето.