Пловдив става национален агроцентър за наблюдение от Космоса

Пловдив да стане национален център за наблюдение на земеделието от Космоса. Водеща цел е с помощта на сателитните технологии да се постигне зелен растеж и климатична устойчивост на община Пловдив. Акцентът трябва да е върху интелигентното земеделие като ключова стратегия за противодействие на отрицателното въздействие на изменението на климата. 

Около тази авангардна идея се обединиха  учени от Аграрен университет /АУ/ -Пловдив,  от Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана (ЦИНСО) към Българска академия на науките /БАН/, експерти от Министерство на земеделието и др. Темата се дискутира днес в рамките на кръгла маса посветена на: „Сателитните технологии за интелигентно растениевъдство и климатична адаптация“, която се проведе в учебното заведение под тепетата. 

В рамките на проявата бе представен иновативният проект EDUAGRI, с партньори АУ и Офисът за трансфер на аерокосмически технологии „Риск-Спейс-Трансфер“, който е част от ЦИНСО. Проектът ще се реализира в рамките на 18 месеца. Финансира се от Европейската космическа агенция, а контрактът е подписан преди дни.

На снимката: Сред гостите беше и бившият ректор на АУ проф. дсн Димитър Греков /вторият вдясно/, с мандат 2007 г. - 2016 г.

С проекта се цели от АУ да излизат добре подготвени за практиката специалисти, с аграрни умения и технически компетенции за прилагане на сателитни технологии в земеделието. Той е част от обновената дисциплина в магистърския курс „Дигитализация и управление на растениевъдството“, която се прилага за четвърта година в учебното заведение. Предстои да се оборудва зала с необходимата апаратура и софтуер за обработка на данни, като първият цикъл на обучение ще стартира през май тази година. Обмисля се вариант дисциплината да се включи и в програмата и за бакалаври. 

На снимката: Георги Праматаров /правият/, от дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ в МЗХ прочете поздравителен адрес от министър Георги Тахов

„С този проект поставяме началото на бъдещи усилия за общи действия с колегите от ЦИНСО, както и стъпка напред в образованието на студентите. С актуализирането на учебните програми с дисциплини, свързани с Космоса, младите хора ще са в крак със сателитните технологии“, каза доц. д-р Боряна Иванова - ректор на Аграрния университет. Тя подчерта, че тези технологии ще са от полза и за фермерите, тъй като приложението им безспорно води до оптимизиране на разходите и увеличаване на приходите. 

На снимката: Доц. д-р Боряна Иванова - ректор на Аграрен университет - Пловдив

„Селското стопанство винаги е бил стратегически отрасъл за България и като такъв винаги е бил редом до националната сигурност и отбраната, а Пловдив е център на земеделието в България, коментира Камен Илиев, директор на Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана към Българската академия на науките. От името на институцията, която представлява, той изрази готовност заедно с екипа му да помагат на Община Пловдив, подкрепена и от аграрната наука, да се справя с предизвикателствата на климатичните промени. Отправи апел към местната управа да инициира създаването на национална организация за наблюдение на земеделието от Космоса – практика, която отдавна се прилага в други страни по света и допълни, че към организацията трябва да се включат както агроучени, така и от Клъстер „Тракия икономическа зона“, която ще е първият въглеродно неутрален индустриален парк в ЕС. 

На снимката: Камен Илиев, директор на Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана към Българската академия на науките.

Камен Илиев съобщи пред аудиторията, че преди 20 години тогавашната местна власт на Пловдив пренебрегнала уникално космическо заснемане на града ни.  Пловдив бил първият и единствен български град, а заедно със Скопие единствените два града от Югоизточна Европа, включени в програмата на Microsoft Corp – Virtual Earth. Това е интернет базирана платформа за визуализация на градовете, използвайки цветни аерофото снимки. 

Напълно безплатно били предоставени сателитни данни, които включвали картиране на архитектурното ни наследство, инфраструктура, зелени площи, температура на земната повърхност, почви и подпочвени води, въздух и др. Като цяло данните били полезни за проследяване на суши, от които страдаме от няколко години, както и в помощ за оценката на риска от наводнения. Информация за засегнати зони, проследяване на водни нива, респ. превантивни мерки и стратегии за реагиране и като цяло борба с климатичните промени, били другите предимства на сателитните данни.  

Не е ясно дали през годините е направена равносметка какво е загубил градът ни от нехайната тогава местна управа.  Но пък можем да завиждаме на Габрово и Бургас, които участват в европейски проект с фокус върху космическите сателитни технологии за адаптиране към изменението на климата. 

Повече за проекта EDUAGRI в приложение АГРО на в. "Марица"

Снимки от Наташа Манева