Пловдивски рокаджия разнищва тайните на изкуствения интелект

Свири в рокгрупи под тепетата, а Тома Спространов го увлича по музиката и философията 

Докато светът се вълнува от AI и изумителните способности за писане на ChatGPT, един пловдивчанин се завърна у нас, за да говори по темата „Еволюцията на обработката на естествени езици: Какво крие бъдещето?“. 

Проф. Руслан Митков откри първата международна олимпиада по изкуствен интелект ​- IOAI в Бургас. Той е малко познато име под тепетата, но приносът му в световната наука е безценен. Пловдивчанинът е учен на световно ниво, има специализация в областта на AI ​и Автоматичната обработка на естествени езици (Natural Language Processing - acronym NLP) ​- ако не знаете, шумният чатбот с изкуствен интелект ChatGPT и програмата Siri са примерни приложения на тази област. С Митков разговаряме за Пловдив и семейството му. Както и за сложната "планета" на AI и бъдещето на човека в свят, зависим от машините. 

Проф. Сендов го открива за математическата лингвистика, става магистър на  Хумболтовия университет 

Проф. Руслан Митков изнесе доклад на първата олимпиада по изкуствен интелект в Бургас

Роденият в града на тепетата проф. Руслан Митков е отраснал в академично семейство. Майка му и баща му са лекари, но и академични преподаватели. „Баща ми проф. Въко Митков е бил два мандата ректор на Медицинската академия, ръководеше и катедрата по неврология. Майка ми Пенка Молдованска - психиатър, бе една от най-обичаните лекарки в Пловдив. Вдъхваше ми вяра и ме насърчаваше да поема по пътя на академичното развитие“, разказва пред „Марица“ видният учен. 

Снимка от детството, с родителите му, които са вдини лекари под тепетата

Като ученик обаче Руслан Митков се увлича по музиката и философията. Свири в рокгрупи под тепетата, а срещите му с Тома Спространов и участието в негови радиопредавания само засилват тази му страст. По-късно по покана на прочутия Радослав Янкулов прави собствено предаване за музика в радиото. По онова време го изкушава и математиката. Печели всички републикански олимпиади по математика. Ето как стига до Берлин, където го приемат да следва без изпит. 

Като дете учи в Английската гимназия и печели математически състезания/олимпиади

Като студент в Германия

„Само че в социалистическа ГДР по онова време ги нямаше моите учители от България, които с толкова ентусиазъм ме запалиха по математиката. Тогава си казах: ще се занимавам с музика. Покрай моите родители познавахме майката на проф. Сендов - тогава ректор на СУ. Майка ми го попита няма ли някаква специалност, обединяваща езици и математика, която той обичаше.“ Оказало се, че има - току-що са открили математическата лингвистика, която описва езикови явления чрез методите на математиката. 

Като студент в Германия

Снимка от времето, когато e гостуващ професор в известния университет KAIST (Южна Корея, 1994)

„Идеята бе да се разработят програми, които дават възможност на компютъра да разбира езиците и да ги обработва. Ще ви дам пример: ако имате един много дълъг текст и нямате време да го четете, още преди 25 години сме разработили програми, които четат текста и генерират едно кратко резюме от 1-2 страници от него“, казва Митков. Така пътят му  продължава в тази посока. От 1995 г. е професор по компютърна лингвистика и езиково инженерство на естествените езици в университета в Уулвърхемптън (WLV), където е директор на Изследователския институт по обработка на информация. След време получава магистърска степен от Хумболтовия университет в Берлин и докторска степен от Техническия университет в Дрезден.

Една снимка от 7 януари 1987-а непосредствено след успешната защита на докторската дисертация, с родителите 

ChatGPT е корпоративна разработка, правили сме подобно нещо преди години, казва професорът

Като признание за изключителните си научни постижения, проф. Митков е удостоен три пъти със званието "доктор хонорис кауза". Първо, той става доктор хонорис кауза на Пловдивския университет през ноември 2011 г. В края на октомври 2014 г. е удостоен със званието "професор хонорис кауза" на Великотърновския университет, а на 25 октомври 2022 г. получава престижното "доктор хонорис кауза" и от Нов български университет, София.

Със сина си Георги Митков, когато получава званието  "доктор хонорис кауза" в Нов български университет

„Това, с което се гордея, е, че ръководих екипа, който е пионер в разработването на НЛП методология (и инструменти, базирани на мои идеи) за подпомагане на хората с аутизъм. 

С европейски екип направихме програма, която опростява текста и го прави лесен за аутисти. Както знаете, тези хора са като аутсайдери, понеже имат проблеми със сложните изречения. Не разбират нееднозначните текстове, както и метафорите, но с нашата програма опростявахме текста, добавяхме графики и илюстрации. С годините направихме и други неща, този път в помощ на глухонемите. Преди 15 години изобретихме програма, която взима речта, т.е. звука, обработва го и го превръща в текст - така хората в затруднено положение го виждат на екрана и четат“, разказа Митков. 

Снимка от церемонията в ПУ с ректора проф. Запрян Козлуджов 

ChatGPT е корпоративна разработка, казва професорът. И обяснява своята връзка с прочутия чатбот с изкуствен интелект, разработен от OpenAI. „Правили сме нещо подобно преди години. Примерно, задават ви тема: "Какво означават промените в климата и какви са измеренията на проблема днес“. Беше ни необходима минута програмата да генерира текст. Сега ChatGPT разчита на огромната мощ на компютрите, но моделът е същият: ползват се алгоритми, сравняват се шаблони на текстове от архивите на Google - всичко това е правено и преди, сега процесите обаче са значително по-бързи и заради огромното количество информация - обикновено по-точни.“

Доктор хонорис кауза на ПУ, от ноември 2011 г., заедно със сестра си, сина си и племенницата

Днес проф. Митков влиза смело в новите реалности и обучава безброй студенти в Lancaster University. Освен това е изтъкнат гост-професор в Университета на Аликанте. „В Ланкастър имам добри студенти, по-мотивирани са. Вълнувам се, когато ги наблюдавам - особено тези, които искат изведнъж да открият всичко, целия свят. Искат да открият машината, която има интелигентност колкото човека“, смее се Митков. И предупреждава: „Разликата между човешката интелигентност и компютърната става все по-малка и по-малка".

Със сина му Георги, който днес се развива по пътя на баща си 

Срещата ми с проф. Руслан Митков е в кокетното кафене Dolce Fellini на пъпа на Пловдив. Професорът замечтано поглежда през прозореца и ме пита: „Какво е това отсреща, някаква нова археология ли?". Въпросът му е за Одеона - част от най-големия форумен комплекс, където е бил съсредоточен административният живот на античния Филипопол.

Разговорът ни тръгва в друга посока - интересно ми е с какви чувства се връща в родния Пловдив. Имахме роднинска връзки с братя Аргирови ​- изненадващо подхвърля прочутият българин. „Помагал съм им в самото начало. Първата тяхна песен, която записаха - мисля, че беше „До вчера“ ​- още преди да излезе, прозвуча по Радио Пловдив.“

Пази още един спомен с братята от времето, когато заминава за ГДР. Там  завършва докторантурата си в Техническия университет в Дрезден при Николаус Йоахим Леман. В онези години братя Аргирови му гостуват цели две седмици. „Дойдоха при мен в Берлин, където учех в престижния Хумболтов университет“, спомня си Митков. 

Днес свързва Пловдив на първо място със своите родители. После с приятелите. С​ред тях е и Димитър (Мимо) Райчев - изследовател и документалист, посветил своите невероятни книги на историята на Пловдив. „С Мимо също сме се занимавали с музика. Правехме дискотеки и музикални маратони. С часове, в някое кафене, сме слушали най-новите записи от музикалните колекции.

Сега в Пловдив живее сестра ми ​- ето защо се връщам с удоволствие тук, държа много на Пловдив. И на приятелите ми“, казва Митков. 

Митков е създател на олимпиадите по математическа лингвистика в България и ги ръководи до края на 90-те. „Тогава пишех първите си книги за ученици и студенти. По онова време още нямаше компютри и майка ми помагаше в създаването на четивата, използвайки пишеща машина“, казва той. 

Професорът има водещ принос към разрешаването на анафора, както и с основополагащата си работа по компютърно генериране на тестове с множествен избор. Обяснява лингвистичния термин "анафора" нагледно така: „Компютърът се затруднява, когато му подадеш следния текст: „Аз се срещнах с Даниела Арнаудова. Тя работи като журналист във в. „Марица“. Журналистката от Пловдив ме интервюира. Чаровната дама изслуша моите разсъждения за изкуствения интелект“. Думите и изразите "тя", "журналист", "журналистката от Пловдив​" и ​"чаровната дама" са анафорични думи и изрази, които се отнасят за едно и също лице (Даниела Арнаудова), но на компютъра му е много трудно да ги разбере“. 

Така Митков създава книгата Anaphora Resolution ("Резолюция на анафората", изд. Longman), превърнала се в основно четиво за студенти и научни работници. Посвещава я на майка си. „За съжаление, тя почина две години преди книгата да излезе от печат. Втората - „Наръчник по компютърна лингвистика“, която е една от най-четените книги от специалисти по компютърна лингвистика и обработка на естествени езици и която вече отпечатвам в ново издание - също я посветих на майка ми“.