Политическата криза ни струва милиард лева и влизане в Еврозоната

Краят на редовното правителство и задаващата се политическа нестабилност ще струват на България много скъпо. Икономиката ни ще изгуби около 1 милиард лева, а влизането в Еврозоната вече изглежда най-вероятно за  2026 година.

Това твърди традиционната икономическа прогноза за Централна и Източна Европа на италианската финансова група "Уникредит". Целият документ е на разположение на английски за всички желаещи да се запознаят подробно. Частта за България е изготвена от Кристофор Павлов, главен икономист на "Уникредит Булбанк".

Според него изборите на 9 юни ще доведат до същия разпокъсан парламент, "в който ще доминират проевропейски партии с по-добри шансове да съставят правителство". След което той прави уговорка, че ситуацията е много динамична и може да се промени значително в навечерието на гласуването. "Особено, ако се вземат предвид скандалите, съпроводили провалените преговори за правителство, което може да предизвика увеличение на протестния вот."

//

Прогнозата за икономиката на България през 2024 г. е коригирана надолу - от ръст 3% на БВП, изчислен през януари, на 2.5% в края на март. Основната причина е, че политическата несигурност ще има отрицателен ефект върху инвестициите - частни, публични и свързаните с еврофондовете. Промяната в оценката за 2025 г. също е в отрицателна посока, но само от ръст от 3.3% в предишната тримесечна прогноза на 3.25 от БВП сега.

"В допълнение, смятаме, че приемането на България в еврозоната ще бъде отложено за 2026 г., тъй като изисква стабилно правителство, работещо активно за стратегическите външни приоритети", допълва докладът.

В прогнозата за 2024 г. изчислението на очаквания БВП е за 100.5 млрд. евро. Корекцията надолу от половин процент от БВП се равнява на малко над половин милиард евро (€0.5025 млрд.), или 1 милиард в левово измерение.

Социологическите проучвания показват, че преднината на ГЕРБ-СДС пред "Продължаваме промяната" - "Демократична България" се е увеличила спрямо парламентарните избори от април 2023 г., но като цяло спада подкрепата за двете страни в доскорошното редовно правителство. Това не се превръща автоматично в растяща подкрепа за крайната десница, евроскептичните, националистически или популистки партии, обяснява още прогнозата.

Специално внимание се обръща на евентуалната поява на сцената на нова партия, подкрепена от президента Румен Радев. Тя е способна да промени този баланс, "особено ако архитектите ѝ успеят да артикулират алтернативна визия за управлението на страната и общественото и икономическото ѝ развитие", пише в анализа. Експертът на "Уникредит" обаче смята, че няма време за тези избори и партия на Радев ще се появи на следващ етап.

Основният описан сценарий за това какво ще се случи след изборите на 9 юни е, че ще бъде намерен път към преодоляване на различията за сглобяване на проевропейско правителство. Голяма пречка към това е доказаната няколко пъти лична антипатия между ръководителите на партиите и за премахването ѝ - и особено ако резултатите им са слаби - изглежда възможно чрез оттегляне на тези лидери.

Липсата на редовно управление обаче ще забави вземане на ключови за страната решения от страна на работещата администрация. Това ще доведе до ново отлагане на инфраструктурни проекти и прилагането на реформи.

По всичко личи, че ще усвоим само дин транш по Плана за възстановяване изглежда ще има през 2024 г. Вероятно временно ще се забави усвояването на евросредствата, защото кампанията за предсрочните избори ще попречи на приемането на съответните мерки..

Съществува и огромен риск за отклонения при плащането на данъци заради недовършеното сливане на НАП и Национална агенция "Митници", както и отсъствието на стабилно правителство. Това ще намали приходната част в бюджета, но той ще издържи заради забавянето на капиталовите разходи. Поне докато не се сформира редовно правителство.

Пролетната прогноза на банката за инфлацията при потребителските цени е понижена спрямо януари - до 3.1% тази година и 2.9% догодина. Роля за това играе поевтиняването на храните и енергията в световен план, както и забавянето в ръста на заплатите, особено в сектора на услугите. Въпреки прекъсването на вноса на руски нефт и вноса на по-скъп алтернативен петрол не се очаква значително поскъпване на горивата.

Потребителската инфлация при храните ще продължи да е ключов елемент, но като цяло тя ще остане през цялата година около 3%.Очакванията за емитиране на държавен дълг са за €4.75 млрд. на външни пазари на еврооблигаци и само 500 млн. лева на вътрешния пазар. Това е най-вероятно да се случи в края на 2024 г., когато би трябвало цената на такъв дълг да е по-ниска поради работещо редовно правителство.