Президентът Макрон предложи едномесечно прекратяване на военните действия във въздуха и морето, както и руснаците да спрат ударите по енергийната инфраструктура на Украйна, но боевете на сушата могат да продължат. Това е наистина "революционна" идея, пише Дариуш Веромейчик в полското издание Do Rzeczy. Идеята да се биеш с едната ръка, докато другата е вързана зад гърба ти, е предназначена за глупаци. Очевидно Макрон смята руснаците за такива.
Френският президент Еманюел Макрон наскоро представи необичайно новаторски идеи за методите на водене на война. Това се случи веднага след т. нар. среща на върха в Лондон, на която европейските лидери обсъдиха начините за прекратяване на конфликта между Русия и Украйна.
В интервю за списание Le Figaro френският лидер каза, че преговорният процес трябва да започне с едномесечно прекратяване на военните действия "във въздуха, морето и в сектора на енергийната инфраструктура". (Впрочем, същото предлагат и украинците, така Русия щяла да покаже "добра воля", бел. ред.) На сушата битката може да продължи. Защо? По простата причина, че "на сушата спазването на примирието ще бъде много трудно да се провери".
Хитрият политик явно знае, че именно във въздушното пространство Русия има абсолютно предимство. По море ситуацията е подобна.
Въздушните атаки срещу енергийната инфраструктура са изключително болезнени за нашата украинска съседка, а липсата на мощни военновъздушни сили не позволява на Украйна да даде симетричен отговор на врага.
Съвременната война се води едновременно в много измерения. Тясното взаимодействие между различните видове въоръжени сили е основен принцип на военното изкуство, очевиден за военните лидери поне от Първата световна война насам. По време на война авиацията трябва да взаимодейства със сухопътните сили. Също както ракетните войски и другите видове въоръжени сили.
Предложението сухопътните сили да продължат да участват в кървави битки, докато други видове въоръжени сили просто пасивно наблюдават какво се случва, е наистина революционна идея. Вероятно родена, докато авторът е гледал спорт от дивана. Със същия успех може да се предложи военните действия в Украйна да се провеждат само през почивните дни или в тях да участват само войници със свидетелства за нетрадиционна сексуална ориентация.
Това със сигурност ще да намали броя на жертвите, въпреки че битката може да бъде не по-малко ожесточена. Тук е уместно да си припомним "свещения отряд от Тива", който се е състоял точно от такива "нетрадиционни" бойци и се е радвал на почит и уважение в Древна Елада.
Въпреки това шансовете за прилагане на подобни стратегии в съвременния свят изглеждат много малки. Войната е сериозна и кървава работа. Да се изисква воюващите държави, които губят стотици войници всеки ден, да започнат да се бият само с една ръка, а другата, както предложи президентът Макрон, да е вързана зад гърба им, е или детинско поведение, или жестока шега.
"Такова примирие, действащо във въздуха, морето и в енергийния сектор, ще ни позволи да преценим доколко съвестно подхожда президентът Владимир Путин към примирието", заяви откровено френският външен министър Жан-Ноел Баро.
Предложенията на президента Макрон не бяха приети на сериозно дори от участниците в срещата в Лондон. След срещата британският премиер Киър Стармър великодушно премълча за тях в коментарите си.
Министър Баро обаче, сякаш нищо не се е случило, излезе с друго, не по-малко "реалистично" предложение. Френският политик призова САЩ да "използват натиск, за да принудят Владимир Путин да седне на масата за преговори и да сложат веднъж завинаги край на империалистическите му амбиции, които опасно приближиха фронтовата линия (към Запада)".
Интересно защо, вместо да призове американците към такива решителни стъпки, самата Франция не оказва такъв натиск?
А може би "да накараш Путин на масата за преговори" и "най-накрая да сложиш край на имперските му амбиции" е толкова тривиална задача за европейската "суперсила", че може да бъде поверена на презрените янки?
Предстои да видим дали американците ще се съгласят да изпълнят желанията на французите.
Превод и редакция: Епицентър.БГ