Потомците на царете ни Самуил, Асеневци и Шишмановци са живи и днес

От Петър Марчев

В далечната 1956 година представител на старинната италианско-баварска фамилия Миструци ди Фризинга пристига в София, придружен от двама адвокати. Италианският аристократ търси връзка с нашето Външно министерство. По време на състоялата се среща гостите от Апенините твърдят, че г-н Фризинга е кръвен потомък на българския цар Самуил! 

Пристигналите не предявяват претенции към българската корона, нито оспорват царствените правомощия на отстранения чрез скалъпения от комунистите “референдум” и току-що навършил пълнолетие бивш цар Симеон II Сакскобургготски. Целта им е да стане обществено достояние фактът, че потомците по кръв и плът на последния владетел на Първото българско царство са живи до днес.

Но за разпищолилите се цървуланковци историята и царственото минало на България са последна грижа. Те са се впили във вимето на властта, с ръцете си „челични“ стискат здраво кормилото на НРБ, до което са се докопали с помощта на другарите от СССР.

Ценните генеалогични документи и доказателства на италианските гости са предадени в тогавашния Комитет за изкуство и култура, където потъват в забвение.

Години по-късно на тях попада поетът и публицист Георги Тахов. Но успява да популяризира своето ценно откритие едва след падането на комунистическия режим.

В Италия и до днес съществува специална институция, която определя фамилиите,

имащи право да бъдат вписани в Златната книга на древните родове. 

Точното име на тази книга на италиански е Tabella per I’iscrizione nei libro d’oro della nolilla Italiana. За да извоюва правото си на присъствие в нея, съответната фамилия трябва да представи научно проверени свидетелства. И едно съществено обстоятелство - в Libro d’oro имат право на присъствие и родове, чието потекло е от чужда династическа кръв, стига тя да е свързана с Апенините.

Златната книга на древните италиански родове

Генеалогическото дърво на фамилията Миструци ди Фризинга е добило правото си на вписване между знатните фамилии благодарение представените проучвания и документи, по един екземпляр от които се депозират в архива на Министерството на вътрешните работи. Издаденият препис е подпечатан с три държавни печата. 

Датиран е от 1955 г., заверен лично от секретаря на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на Италия. И така фамилията поставя като начало на генеалогическото си дърво империята на българите и царя на българите Самуил - фиксирана е годината 1014-а. Самуил умира на 6 септември 1014 г. Рождената му година не е установена, а и научните работници от кабинета на Ди Фризинга не са се интересували от тази подробност. 

Изобилни данни за Самуил оставя Йоан Скилица, 

цитирайки комитопулите - братята “Давид, Мойсей, Арон и Самуил”, синове на могъщия български комес. Това сведение се допълва от известния Кодекс, в който се споменават имената на бащата Никола и майката Рипсимия.

Самуил застава начело на българския народ и държава след пленяването в Цариград на законните престолонаследници цар Борис II и Роман. Самуиловият син Гаврил Радомир царува кратко. На италиански името му е вписано като Габриел. Зад името е годината 1015-а. Внучката на Самуил - Мария, дъщеря на Гаврил Радомир, се омъжва за Андроник Дукас, отбелязва генеалогичното проучване.

По време на женитбата Андроник не е владетел на Византия. Жени се за внучката на българския владетел, за да осигури знатна царска линия. Сродяването с българския цар му е необходимо при претенциите към трона на Византия. Така в лето 1123-то се ражда Ирина. На дъщерята било дадено името на майката на Мария - българската царица Ирина, съпруга на Гаврил Радомир.

Да проследим по-нататъшните проучвания на Ди Фризинга - Ирина Андроник Дукас, “от коляното на Самуил”, по-късно се омъжва за Алекси I Комнин. Под неговото име в документа е отбелязано: 1081-1118 император на Византия. От брака на Алекси I и Ирина се ражда Теодора. За нея се оженва Константин Ангел, който, възползвайки се от брака, се възкачва на престола. От този брак се раждат трима синове: севастократор Йоан Ангел, Михаил I и Михаил II. За нас е важен последният от синовете, тъй като от него 

се ражда дъщерята Елена, чрез която фамилията продължава в Италия.

Изследователското дело на Георги Тахов бива продължено в наши дни от историка д-р Георги Генов от Института по история към БАН. В навечерието на 1000-годишнината от гибелта на цар Самуил той публикува книга с резултатите от своите проучвания.

С две думи, италианците Андреа и Свева Миструци ди Фризинга (на снимката) са живите наследници на Самуил. Андреа е наясно с далечния си български царски произход и има много приятели в България. Вълнува се от политика, но пише и стихове. На своята страница в една от социалните мрежи Андреа ди Фризинга е поставил снимка на компактдиск с простичкото име "България". Андреа обича да пътува до Македония, воден от гласа на древната си царствена кръв.

Двата знатни италиански рода  -  Делла Торре (носещ българските царски гени) и Миструци ди Фризинга - се сродяват и преплитат през ХVII век; оттам води родоначалието си многобройната фамилия на Фризингите. Срещите с техните днешни наследници предстоят. Най-много представители на рода Миструци ди Фризинга живеят в градчето Ронки дей Леджионари (на няколко километра до Триест). За целите на проучването е нужно да се посети и град Фризинга в Южна Бавария, където 

по времето на крал Отон Първи се заражда фамилията Ди Фризинга.

Къде другаде по света живеят потомци на славните български царе? Д-р Генов твърди, че е открил документи за рода Шишмановци, издънки от който живеят в САЩ. Според него в Италия живеят потомци на българската аристокрация от Второто българско царство.

Къщата на Асеневци в Букурещ 

А покойният вече проф. Тодор Балкански, изследвайки български старини на север от Дунава, бе открил сведения за потомци на Асеневци. Те и днес живеят в Букурещ и са известни с фамилията Асанещи. Издадена е тяхна родова книга, която обаче е доста манипулирана. Въобще трябва да имаме предвид, че румънската история, както и македонската са пренаписани, съчинени наново по рецептата на Оруел.

В сградата на родовия дворец на Асеневци/Асанещи в Букурещ по времето на Чаушеску се е помещавал Домът на учените, а от зората на демокрацията там има реномиран ресторант. Дворецът на Асеневци се намира на площад „Лаховари“, до хотел „Шератон“.  Забележителната сграда е завършена през 1914 г. във френски неокласически стил; дворецът е поръчан от инженера и индустриалец Базил Г. Ассан - първия румънец, направил околосветско пътешествие. Той наследил огромно богатство от баща си, собственик на първата парна мелница във Влашко.

И още -

на гръцкия остров Корфу живеят над 50 наследници на българския цар Иван Асен II.

Те дори имат свое имение с герба на Асеневци. Любопитен и почти неизвестен за българската история факт е, че в старата катедрала на португалския град Коимбра е положен саркофаг с мощите на правнучката на цар Иван Асен II - с името дона Ватаца Ласкарис. Тази дама с царствена българска кръв е била придворна дама на испанската кралица Исабел Арагонска и пристига в Португалия през 1282 г., когато Исабел се омъжва за крал Динис. Впоследствие е била възпитател и политически съветник на дъщеря им Констанс, която пък става кралица на Кастилия. Дона Ватаца е правнучка на цар Иван Асен II и унгарската му съпруга Анна-Мария Арпад.