През соца в Пловдив: "Чучура" се конкурираше с "Трифон Зарезан", в "Бъчвите" свиреха западни хитове

Автор: Валерия Демерджийска

Ако в годините на соца имаше анкета за най-хитовото заведение в Пловдив, конкуренцията вероятно щеше да бъде жестока. Със сигурност обаче в топ 10 щеше да попадне механа „Чучура“ на ул. „Отец Паисий“, където днес се помещава ресторант „Смокини“. Това беше мястото, където човек можеше да хапне традиционни български гозби и да опита от най-добрите ни вина и ракии. Специалитетите бяха приготвяни в глинени съдове, а битовият стил на заведението допринасяше за невероятната атмосфера. Пред вратите му винаги имаше хора, чакащи да се освободи някоя маса, затова гаранция, че можеш да влезеш, беше резервация, направена поне два дни по-рано.

Малко по-надолу по улицата, в посока „Тримонциум“, беше голямата му конкуренция - „Трифон Зарезан“.

"Трифон Зарезан" залагаше на битовото

Студенти, художници и поети пък запиваха редовно в „Бъчвите“. Заведението се намираше от северния край на Тунела, откъм главната улица. В двора му, който беше почти над бул. „Георги Димитров“ (днешния "Цар Борис III Обединител"), имаше няколко големи бъчви. За настроението на посетителите се грижеше оркестър, който след 22 ч. загърбваше българската естрада и минаваше на световни хитове. 

В скалите на пловдивските тепета са издълбани доста бомбоубежища, които намираха и много приложения. В едно от тях се помещаваше прочутата с интериора си „Вълтава“, близо до Понеделник пазара. Таванът <210> беше покрит с епруветки, които от тютюневия дим бяха станали като кехлибари. 

Друго такова заведение беше „Ромбус“, в подножието на Сахат тепе. Точно до него се намираше РТЦ (Радио-телевизионният център) - една от най-евтините кръчми в центъра на Пловдив. 

"Бъчвите"

Всеки от кварталите също имаше предпочитана кръчма. Една от емблематичните беше „Карлово“, намираща се в началото на ул. „Карловска“, близо до реката. Заведението беше сравнително малко, на два етажа, и винаги пълно, а задължителното питие - ПГР (Пловдивска гроздова ракия).

Много близо до него, на брега на реката, беше ресторант „Олимпик“, известен повече като Малкия новотел. Негов собственик беше Андрей Павлов, създател на уникалната школа „Ботев 2002“ и откривател на любимеца на "жълто-черната" агитка Тодор Неделев. По всяко време заведението беше препълнено, а след 22 ч. вероятността да срещнеш някоя футболна или спортна звезда беше голяма.

По диагонал, но от южния бряг на Марица, точно срещу едноименния остров, се намираше кръчма „Адата“. Това беше едно от малкото места в града, където можеше да се хапнат и жабешки бутчета.

Старите пловдивчани с носталгия си спомнят също за „Сокола“, „Мальовица“, „Герджика“, „Златния елен“, „Рибката“, ресторант „Москва“ и още десетки заведения, където можеше да се чуят забранените вицове на арх. Чинков и невероятните истории на бай Иван Карачомака.